Развалянето на концесията за аутобана спасява България от милиардни разходи, твърди депутатът Евгени Чачев.
Евгени Чачев е народен представител от ДСБ. Бивш министър на регионалното развитие, бил е председател на управителния съвет на Столичната общинска банка и председател на управителния съвет на банка „Биохим“.
– Господин Чачев, добър ход ли е според вас включването на Меглена Плугчиева като вицепремиер в кабинета?
– Това е отчаян ход. Станишев смая ЕС, като създаде вицепремиер по европейските фондове. Такъв пост в другите европейски страни няма. Както коментира наскоро в. „Сега“, ставаме уникална държава с двама министри на финансите – Орешарски управлява българските пари, за европейските вече ще се грижи Плугчиева. Впрочем, България е уникална и защото си има двама „евро“ министри – Гергана Грънчарова е министър по всички европейски въпроси, а Меглена Плугчиева е главен отговорник по усвояването на парите от ЕС.
Със създаването на нов вицепремиерски пост, на нова „шапка“, тройната коалиция демонстрира опасно неразбиране на главната философия на европейското финансиране – децентрализацията. Не е необходимо някой да държи цялата власт и да дърпа конците, всяка агенция, всяка структура, натоварена да управлява парите по различните европейски програми, трябва да работи здраво и да носи отговорност.
В края на април в доклада си за изпълнението на бюджета на ЕС за 2007 г. Европейският парламент изрази ясно недоволство, че България бави въвеждането на децентрализираната система. Документът настоява Европейската комисия и българските органи „да засилят своето сътрудничество и да увеличат усилията си, за да се гарантира наличието на подходящи структури за управление и контрол и на административен капацитет…“ На това София отговори със създаването на нов вицепремиер.
– Но Плугчиева е доказан работар и на нея се възлагат много надежди?
– Вероятно се надяват, че като бивш уважаван посланик в Берлин тя ще намери начин да смекчи тона на Германия, която е сред най-острите критици на България в европейското семейство. Но това е наивно, няма как един човек да отсрами цялата власт и да убеди европейските партньори, че страната е поела нов курс. Наскоро шефът на Комисията по европейските въпроси в Бундестага обяви, че „корупцията трябва да бъде осъждана навсякъде, но в България тя е в размери, с които не можем да се примирим“. Може ли министър Плугчиева да се пребори с това?
Вашият вестник първи разгада, че управляващите имат план за протакане, опитват се да печелят време, за да удържат до края на мандата. Ето, назначиха нов вицепремиер с безпрецедентни функции. Плугчиева има титла, но няма нито министерство, нито портфейл, нито ясни правомощия. Засега е ясно само, че ще има политически кабинет и ще командва една или две дузини чиновници – правителството вече прие постановление. Но с постановления не става, вероятно ще се наложи приемането на специален закон за управление на еврофондовете. Това, между другото, е стара идея. Само че закон не се прави за месец-два, изисква се време, а още повече време е необходимо, за да се видят реални резултати.
Излиза, че целта на Тройната коалиция е просто да покаже пред Брюксел, че си е взела поука и ще се отнася по-отговорно с парите на ЕС. Демонстрираме и раздвижване в съдебната власт. Добре е, че прокуратурата най-сетне видя, че има нарушения и конфликт на интереси в пътния фонд, но това не е достатъчно. Брюксел иска България да започне да вкарва корумпираните в затвора, а не дълги разследвания и безкрайни дела.
Спирането на еврофондове успя да стресне управляващите и се стигна до ремонт на кабинета. Но отново виждаме хитруване и козметики, а не политическа воля и същински промени. Една от последните новини е, че отново ще има структурни и персонални промени във фонд „Републиканска пътна инфраструктура“. Та нали преди година и нещо пак правиха „ремонт“, да не говорим за предишните преструктурирания! Навремето имаше Главно управление „Пътища“, после агенция „Пътища“, тя пък стана фонд, който бе поставен на тройно подчинение на трима министри – на регионалното развитие, на финансите и на транспорта. И какъв е резултатът от всички тези преструктурирания – след всеки ремонт съмненията и скандалите за корупция и нарушения се множат.
– Очаквате ли, че след ФАР, САПАРД и ИСПА Европейската комисия може да затвори кранчето и за новите фондове – Кохезионния и структурните?
– Напълно реална опасност е, защото в България нищо не се е подобрило. Нали знаете, че Данута Хюбнер, еврокомисар по регионалното развитие, отмени планирано посещение в София на 29 и 30 април, защото препоръките на ЕК не са изпълнени. Забележките за неефективно управление, липса на прозрачност, ненадежден контрол остават. Неслучайно вече и световните медии коментират, че само финансови наказания могат да подтикнат към промени правителството.
Министър Гергана Грънчарова каза, че е крайно време хората у нас да разберат, че никой няма да допусне да се побългаряват правила на ЕС, писани 50 години. Мисля, че колегите й вече са го разбрали и това ще намали нездравите апетити към еврофондовете. Затова пък ще нарасне интересът към българските пари. Вижте само какво се случва с бюджетния излишък – той расте като лавина. Миналата година през есента прехвърли 3 млрд. лева, а през декември кабинетът Станишев раздаде непрозрачно и безпринципно 1.4 милиарда от тях. Сега само до края на март излишъкът вече е 1.66 млрд. лева и кой знае каква рекордна сума ще се формира до края на годината. Това трупане на излишъци е напълно съзнателна политика. Това е огромен ресурс, който се насочва чрез нагласени обществени поръчки към партийни, роднински, приятелски фирми. Ето защо Станишев и компания вече не се нуждаят толкова от европейските фондове – там батковци не се толерират.
– Накъде според вас ще „завие“ магистрала „Тракия“?
– Не е трудно да се сетим какво ще се случи. Остават за довършване 112 километра. Те бяха разделени на 3 лота. В момента проектът се преправя и тези 112 км се делят на 4 – за да бъдат удовлетворени всички босове. Знаете, че наскоро и панаирно-туристическият бизнесмен Георги Гергов влезе в пътния бранш, като купи акции в „Пътища“ АД-Пловдив.
– Че може ли „Пътища“ да се мери с най-известните в бранша компании и холдинги?
– Фирмата може би не, но Гергов е бизнесмен с размах.
– И кои са другите кандидати за подялба на лотовете?
– Васил Божков („Мостстрой“, холдинг „Пътища и др.), Симеон Пешов („Главболгарстрой“), Николай Михайлов („Трейс груп“). Догодина идват избори и спонсори не са излишни.
– А защо смятате, че точно тези фигури ще получат лотовете? Все пак има и други големи строителни компании, които биха се включили, ако има търг или конкурс?
– Знаете, че в България не е трудно да се предреши апетитна обществена поръчка. Условията за допускане до участие, изискванията могат да бъдат така формулирани, че да стеснят силно кръга на кандидатите. Няма проблем в случая, защото ще бъдат обявени поръчки, четирите компании, които са на практика без конкуренция в жанра, ще се разберат помежду си кой за коя отсечка да играе. Да, има и други, но тези са особено любими на властта, на тройната коалиция.
– Но ако бъдат обявени търгове, вероятно ще има интерес и от чуждестранни компании?
– Напълно възможно е въпросните български играчи да участват в търговете с чуждестранни партньори.
– А защо се сгромоляса концесията с португалците – все пак 5 години се води чутовна битка „за“ и „против“?
– Всеки финансово грамотен човек е наясно, че особено в момента, когато се вихри световна криза, няма банка, която да даде такъв голям финансов ресурс на една световно неизвестна фирма, каквато е португалско-българският консорциум, при това без държавна гаранция.
– А ако нямаше финансова криза?
– Тя само задълбочи проблемите на концесионерите. Ключови за тях бяха държавните помощи, държавната гаранция и държавните доплащания и компенсации, които най-много скандализираха обществото. Знаете, че гаранционното писмо, дадено от правителството на компанията за „Тракия“, дълго бе грижливо пазена тайна. Добре че одитът на „Прайс Уотърхауз Купърс“ откри тази скрита „подробност“, за да научим какви реверанси се готвят за концесионерите. И добре че все пак сделката се разсъхна, защото иначе щеше да зароби България да плаща милиарди през следващите години. Лошото е, че този скандал се точи 5 години и загубите от това са огромни – милиони евро дневно, да не говорим за човешките жертви.
С тези средства можеше 3 пъти да бъде построена „Тракия“. Винаги съм казвал, че даването на „Тракия“ на концесия не е по джоба на България на този етап. Само изграждането на тол системата за събиране на такси би глътнала 120 млн. евро – пари, с които може да се изгради голяма част от трето- и четвъртокласната пътна мрежа, която е в окаяно състояние. А така или иначе до 2013 г. във всички страни от ЕС трябва да въведат друга система – електронна евровинетка.
Аз съм много разочарован от сбирката на властта в „Катарино“ в частта за инфраструктурата, и най-вече пътищата. В актуализирания план нищо не пише за магистрала „Тракия“. Затова пък я има „Черно море“ – при положение, че пътят Варна – Бургас наскоро бе рехабилитиран и е в съвсем прилично състояние. България вече се намира в нов етап – наскоро Сърбия получи покана от ЕС, преди това и Македония – време е за преоценка на приоритетите в развитието на голямата инфраструктура. Правителството трябва да съсредоточи усилията си в изграждането на магистрала от София до Калотина – това е част от европейския коридор №8, това е главният път към Европа. На сръбска територия магистралата вече е изградена в голяма част, ние пак изоставаме.
