Евгени Чачев: Договорът с „Газпром“ е предателство

– Може ли да се нарече предателство към България договорът, който сключихме с „Газпром“?
– Да, може да се нарече така. Защото поскъпването на синьото горивото носи преки негативни ефекти за всеки българин, като се започне от цената на парното, мине се през дълговете на топлофикациите и се стигне до конкурента способността на българските бизнес компании. Затова и поисканото от „Булгаргаз“ увеличение от 36% разгневи целокупния български народ. За мен е особено шокиращ фактът, че правителството не само изпълни искането на „Булгаргаз“, а дори сумарно ще увеличи цената на газа на практика с 54%.Така че – да, за мен договорът, който беше подписан през декември 2006 г. от правителството на Сергей Станишев, е национално предателство. И това предателство беше подготвяно от президента Първанов още две години назад. Той неколкократно се срещаше с Путин – както в Москва и София, така и в Атина. И още нещо: най-слабото място на договора от 2006 г. е в това, че допусна руснаците да не изпълнят един вече сключен дългосрочен договор, който трябваше да действа до края на 2010 г. С това Русия наруши основния принцип на международното право – а именно, че договорите трябва да бъдат спазвани. Да не говорим, че договорът представлява такова предателство, което носи милиарди левове загуби за България.
– Съвсем скоро Георги Първанов каза, че министрите, депутатите и лично министър-председателят Стани-шев трябва да обяснят защо поскъпват цените на газа. Вие как тълкувате това негово изказване?
– Вероятно ще прозвуча малко грубо, но това е чист цинизъм. Защото, както вече казах, подготовката за въпросния договор направи именно Първанов. Прекалено цинично е сега да се очаква обяснение от Румен Овчаров и други държавни служители за нещо, което е било подготвяно на най-високо ниво.
– ДСБ ще излезе ли с някакво политическо решение по въпроса?
– Още през декември 2006 г., когато беше подписан договорът, ДСБ поиска незабавното му преразглеждане, защото и тогава беше ясно, че той е против българските национални интереси. Както г-н Костов, така и други депутати от ДСБ направиха парламентарни питания към министър-председателя и министъра на енергетиката. Припомням си думите на Сергей Станишев, той се произнесе, че най-голямата заслуга на договора била в това, че той „предсказуем“ и тази „предсказуемост“ била ключова дума европейската енергийна политика, която се формулира в момента. Казано по друг начин сигурност на доставки и политическа и икономическа предсказуемост. Аз обаче не мога видя някаква предсказуемо при сегашното положение на нещата…
– Вероятно поскъпването ще бъде обяснено със световната икономическа криза. Има ли наистина такава връзка? А от страна на БСП се чу и мнението, че просто такива са европейските цени на газа и в момента не се случва нищо повече от това, че нашите цени преминават към европейския стандарт.
– Да, става дума за трактовки на тема „Световният империализъм е виновен“… Вижте, а извадим двата договора – този който е подписан от правителството на Иван Костов, и новият договор от 2006 г., ще видим една формула, която определя цената на газа. И в двата договора тя е почти идентична. С малки нюанси. Тези малки нюанси са направени по такъв начин, че никой не разбра къде е уловката.
– Бихте ли обясниш параметрите на тази формула?
– В тази формула има разчетна цена в щатски долари за 1000m2 при определено налягане на газа (такива са световните стандарти). Това нещо се определя на 1 януари, 1 април, 1 юли и 1 октомври във всяка година на доставка. Има и средноаритметично значение на месечните цени на тон мазут с определен процент съдържание на сяра за предходните 9 месеца, непосредствено предшестващи разчетната дата. Има и „базисно значение“, което представлява средното аритметично значение на месечната цена на мазута за базисен период. В договора, подписан от Иван Костов, този базисен период е от юли 1997 г. до март 1998 г. Като тогава средната цена е била 75 долара на тон. В договора на Станишев е заменено именно това базисно значение. Сменен е периодът – юли`97-март`98-ма заменен с периода април`96-декември`96 г., когато цената е била малко под 30 долара. Ако заместите въпросните суми във формулата, ще видите, че със самото подписване на договора цената на газа, който купуваме от „Газпром“, се е увеличила два пъти.
– Кой е мотивиран да вдигне така шоково цените? Очевидно този скок може да има много тежки политически последици за тройната коалиция, и то близо до изборите.
– Правителството на Станишев в момента мисли най-малко за цената на газа. То има друг,
много по-мащабен, приоритет. Ако не сте забравили, миналата седмица беше сътворен един мегахолдинг, който да обединява всички държавни енергийни фирми под шапката на „Булгаргаз“. Точно тук бих искал да поставя ударението. Защото окрупняването на държавните предприятия не е проява само на „чиновническа мегаломания“ (както писаха в пресата). Скритата идея на Станишев и компания е новата структура съвсем да забрани и без това пазеното в строга тайна състояние на българската енергетика. След раждането на въпросната мегаструктура преливането на пари от печелившо дружество в губещо ще може да става много лесно и бързо, без да са нужни аргументи. По подобен начин работеше години наред другият държавен холдинг – „Булгартабак“. Там малкото печеливши заводи покриваха загубата на дузината губещи фабрики. Бизнесът просто не е в състояние да си планира, защото не знае на каква цена ще купува природния газ нито утре, нито вдругиден, нито след три месеца…
– Но кой стои зад тези решения на практика?
– Отново трябва да се върнем към договора, подписан през 2006 г. Защото е най-малкото некоректно едно правителство да прекрати договор, подписан от предишно правителство, с действие и след мандата му. На практика договорът, подписан от правителството на Костов, беше в сила до края на 2010 г., когато вече две години ще е управлявало трето правителство. Така че Станишев буквално поставя на колене и тези, които ще управляват след него. Независимо кои ще бъдат те. Интересно е друго – винаги, когато БСП е на власт, България е имала проблеми с енергетиката. Нека ви припомня как на 29 декември 1996 г. (почивен ден) правителството на Жан Виденов направи тайно заседание, на което взе решение за изграждане на преносната система от капитала на България и даване на концесия на въпросната преносна система на едно лично частно дружество.
Слава Богу, че няколко дни след това Жан Виденов подаде оставка и това решение не можа да се реализира. Десет години след това същият казус се появява отново, тъй като, освен всичко друго, с въпросния договор се ликвидира и начинът на плащане на транзита през България, от което страната ни допълнително губи 50 млн.
– Има ли алтернатива за излизане от тази ситуация?
– Нашата позиция е много ясна – правителството просто трябва да предоговори този срамен за България договор. Защото благодарение на него България се е превърнала в слугинята на Русия в Европейския съюз. Само преди няколко дни излезе анализът на бившия вицепремиер на Русия Борис Немцов и тогавашния министър на енергетиката им, в който се казва, че „Газпром“ е пред технически колапс и балансира на ръба на фалита. Въпросният доклад е озаглавен „Путини „Газпром“.
– А в нашия договор заложена ли е такава клауза, че ако нещо се случи с „Газпром“ или нещо договорено не е наред от тяхна страна, България ще получи някакво обезщетение?
-Не.
– А какво би станало, ако „Газпром“ фалира?
– Ако си спомняте един период от времето на комунизма, когато се редуваха един час светло и един час тъмно – ето това би станало.
– Костов скоро се изказа, че макар и много да се говори за газовите цени, никой не повдига въпроса за цената на дървеното гориво, въглищата и т. н…
– В момента, в който се вдигна цената на газа, веднага беше вдигната и цената на дървата. Така че независимо от увеличението на неговата цена газът остава най-евтината енергийна суровина. За да се запази това, правителството веднага развърза и другите цени. Между другото от увеличението на тези цени на практика се получава бюджетният излишък. В случая той е своето рода инфлационен данък, който плаща всеки един от нас. Въпросните милиарди, предвидени за газ, не са били предвидени в бюджета и съответно бюджетният излишък ще набъбне още. Но паралелно с това нашият джоб ще остане празен.
– И какво ще се случи с българския бизнес?
– Българският бизнес първи ще почувства на гърба си този колаборационен договор с Русия за природния газ. Колкото и да се хвалят управляващите с макроикономическа стабилност, според данни от Националния статистически институт външният дълг на България се е увеличил с 39,1% спрямо миналата година и е стигнал 35,7 млрд. евро.
– Логично следва въпросътще има ли предсрочни избори, Дали опозицията ще съумее да прекрати хаоса в икономиката, шоковото увеличаване на цени и изобщо стреса, в който живее българинът?
– Преди два месеца ние предизвикахме дебат в парламента именно за да принудим правителството да изработи антикризисна програма, тъй като още тогава за нас беше ясно, че правителството няма конкретна визия за това как да преодолее тази инфлационна спирала, в която ни вкара. Виждате, че инфлацията вече надвишава 20%, а с очакваните увеличения до края на годината тя ще стигне 25% и вероятно ще ги надмине. Хората вече изнемогват. А същевременно Станишев обявява в САЩ, че България е едва ли не енергиен център на Балканите. Енергиен център без топла вода?!…
И още – цената на газа се увеличи със 7-8% и в Румъния. Но в Румъния, която стоеше значително след България по доход на населението преди три години, в момента заплатите са повишени с 50% и средната заплата на румънеца е два пъти по-висока от тази на българина. За мен най-голямото престъпление на Станишевото правителство към народа ни е това, че не направи нищо за повишаване на доходите на хората. Разпределение на благата по формулата 8-5-3 вътре в самото правителство ни доведе до сегашното положение да не можем да си плащаме нито парното, нито топлата вода, да не говорим за тези, които не могат да си платят дори хляба и млякото…