– Г-н Чачев, оптимистичен или песимистичен е бюджетът за 2009 г.?

– Бюджетът за 2009 г. е чисто предизборен, корупционен и некомпетентен миш-маш, който не може да защити българските граждани от световната финансова криза.

– Правителството твърди обратното.

– Правителството дълго време си заравя главата в пясъка. За него България едва ли не е икономически оазис в световната икономика, независещ от нищо и от никого. Ние от ДСБ още преди една година предупреждавахме премиера Сергей Станишев за това, което ще се случи в държавата. Тъй като България изпадна първо във вътрешна икономическа криза. Причините за нейното появяване са високата корупция, много големият сив сектор, нарастващото влияние на организираната престъпност. В доклада на Европейската комисия от юли за България се казва, че има “ендемична корупция”. Мафията е навсякъде в икономиката и в държавното управление. Затова нашата страна е единствената в ЕС, в която няма производство нито една световна индустриална марка. Никой не иска да бъде рекетиран. Деморализирани са правоохранителните органи, неефективно е правораздаването. Имаше небивали корупционни скандали, а нито един от големите играчи не беше осъден. Голям удар за нас беше спирането на финансирането от ЕС. В рамките на това правителство България можеше да усвои около 3,5 млрд. евро, но реално взе около 500 млн. евро.

– Защо смятате, че кризата е заложена в бюджета за 2009 г.?

– В бюджета са планирани огромни средства за инфраструктурни обекти – 5,2 млрд. лв. Отделно от това са предвидени едни 400 млн. и други 700 млн. лв., които са под въпрос. Тези пари ще минат през доказано корумпирани институции. Европейската комисия не позволява нито един цент на данъкоплатците на ЕС да бъде харчен от тези корумпирани български институции. Затова са спрени милиардите на ЕС – и “Пътна инфраструктура”, и САПАРД. В екологията не е усвоен нито един евроцент, а в Оперативна програма “Околна среда” са едни от най-големите пари. Така управляващата коалиция, уж финансирайки инфраструктурни проекти, на практика купува спонсори за следващата изборна кампания.

– Има ли други рискове в бюджета?

– Бюджетът няма защитни програми за хората. Популистки се увеличават пенсиите с 10% от 1 април – два месеца преди изборите. И премиерът, и министърът на финансите говорят за швейцарския модел, който предвижда такова увеличение от 1 юли. От тази дата се обещават още 9,7%.

– Може ли страната ни да изпадне в трудно положение до 1 юли и защо?

– Може да има безработица, недостиг на средства. Правителството увеличава данъчната оценка на недвижимите имоти, с което допълнително ще се създаде стагнация на пазара на недвижими имоти.

– Защо?

– Защото се увеличава ангажиментът за плащане на данъци при равни други условия. Например при покупко-продажбата на имоти.

– Усеща ли се вече кризата у нас?

– Председателят на БСК Божидар Данев вече изнесе данни, че има съкращения във фирмите. Има и фалити на дружества в строителството. За последния месец в този сектор обемът на производството е спаднал с 18,7% – страшно много за 1 месец. Има и още нещо, което мина, без да се обърне особено внимание у нас. Най-търгуваните деривати за кредитен рейтинг – кредитните суапове, издадени върху българския външен дълг, бележат около 200% поскъпване за миналия месец. Става дума за българските глобални облигации. Само за една седмица те добавиха над 10% към стойността си и стигнаха ниво от 650 пункта миналия петък (24 октомври – бел. ред.). Това означава с 6,5 процентни пункта по-висока рискова премия към търсената от инвеститорите доходност за България. По този показател нашата страна се нарежда на 5-о място след Украйна, Русия, Казахстан и Латвия. Не е случайно, че чуждите инвестиции към август са намалели с 1,280 млрд. евро спрямо същия период на миналата година. Всички големи вложители, които имаха намерение в тази и следващите години да изградят големи обекти в България, се оттеглиха. Включително и в туризма. Оттегли се оманският фонд и проектът “Супер Боровец” няма да се случи.

– Какво ще стане със спестяванията на гражданите?

– Вече много хора загубиха спестяванията си на Българската фондова борса, тъй като тя се срина. Мое приятелско семейство продаде земи по Черноморието, за да играе на борсата, и загуби парите си. Такива хора са много. Някой ще каже: баба Къна и бай Петко не се интересуват от борсата. Не е така, защото има хора, които са внасяли средства в доброволни пенсионни фондове. Ако досега са имали 10 000 лв., 35% от тях са изядени и вече имат 7500 лв. Тоест косвено всеки българин е загубил от това, което се случва. Безработицата вече започна да засяга строителство – започват да освобождават работници и намаляват заплащането. Рязко поевтиня цената на арматурното желязо и на други строителни материали. В същото време не виждаме да са намалели разходите за големите проекти на правителството. Всичко поевтинява, но търговете – не. В комисията по корупция бяха изнесени данни, че цената за изграждане на километър шосе само за 1 година е скочила 4 пъти. За зимно поддържане миналата година са дадени 5 пъти повече пари, а валя само веднъж 5 см сняг, който блокира държавата. Тази година се канят да дадат 4 пъти повече спрямо миналата. Затова казах, че може да се стигне до рецесия. Станишев обяви, че ще прави инвестиционна програма. Защо 4 месеца преди изборите, след като 4 години нямаше?

– Какво означава информацията, че ще заложим 3% излишък, който обаче може да падне на 2%?

– Бюджетът не отчита кризата в България, която систематично се задълбочава с всеки изминал ден. Тя ще бъде дълга и “напоителна”. И Господ да дойде, не може отсега да заложи 3% или 2% и да се окаже прав.

– Има ли вероятност да се наложи да коригираме бюджета догодина?

– Не съм оптимист, защото в това Народно събрание “механичната ръка”, която натиска бутона и гласува “за”, работи безотказно. Ще го натисне и сега.

– Наистина ли няма да ни подмине кризата?

– Още през пролетта предупредихме, че финансовата криза може да намали притока на външно рефинансиране към местните търговски банки. Това вече е факт. Това ще доведе до повишаване на вътрешните лихви и до още по-голямо оскъпяване за бизнеса. А също така до намаляване на износа поради очакваната икономическа рецесия в ЕС и в целия свят. И това вече е факт. Ще намалее и притокът на пари от българите, работещи в чужбина, защото намалява заплащането им. Големите автомобилостроителни компании вече затвориха цели производства, други работят по 10-15 дни в месеца. Очаквам и връщане на част от българите, временно работещи в чужбина, което ще увеличи вътрешната безработица. Възможно е преминаване от положителен към отрицателен платежен баланс, което ще доведе до свиване на парите в обращение, спад на производството и общата стагнация. Не бих се изненадал, ако някъде в средата на годината България изпадне и в рецесия, която ще е налице, ако три поредни месеца растежът на икономиката е отрицателен. Увеличава се и междуфирмената задлъжнялост. Вече има данни, че е достигнала 64 млрд. евро. Лизингът – 22 млрд. евро. Външният дълг на България – държавен, който е малък, и частен (на фирми и граждани), е достигнал 32 млрд. евро.

– Какво предлага ДСБ за намаляване на ефекта от кризата?

– Могат да се направят много неща, но за съжаление те са болезнени. През 1997 г. правителството на Иван Костов го направи и имаше ефект. Резултатът от мерките, които взе тогавашният кабинет, е макроикономическата стабилност вече 8 години. Но сега цикълът е друг. Пак трябва да има икономии, затягане на колана. Трябва да се свият и рационализират бюджетните разходи, да се реформират закъсали публични сектори като здравеопазване и образование. Трябва да се намалят данъците, защото няма как да бъде стимулирана икономическата активност със средствата на фиска. Ще кажете: България е с най-ниските данъци. Но има възможност да се намали ДДС. Тъй като действително ще се отиде към намалено потребление, няма да се изпълни приходната част на бюджета.