Днешното правителство на Сергей Станишев стартира преди повече от половин година с рекордна подкрепа и с една голяма лъжа за българските избиратели – БСП, НДСВ и ДПС обявили се за алтернативи една на друга се събраха в едно,бе общи управленски идеи, без ясно виждане за развитието на България. Декларираните приоритети за социална отговорност и бърз икономически растеж не се превърнаха в политики.

Правителството се нарече правителство на европейската интеграция, но не започна реформите в секторите на изоставане – сигурността, съдебната система, земеделието, околната среда, инфраструктурата и администрацията.

Правителството излъга, че бюджета за 20006 г. е балансиран, че няма скрити резерви, че ограничава разходите на администрацията и насърчава бизнеса. Тази лъжа стана явна сега, когато кабинетът договори с Международния валутен фонд бюджетен излишък от 3 на сто от БВП. Това означава, че от българската икономика ще бъдат отнети 1,370 млрд. лева, които няма да се върнат в стопанския оборот. Доходите на всяко семейство ще бъдат намалени средно с над 450 лева, а от бизнеса ще бъдат иззети над 260 млн. лева повече от предвиденото.

Договореният излишък е доказателство, че предложенията на ДСБ за ниски данъци, съчетани с решителни реформи са били реалистични, че тяхното отхвърляне от мнозинството в Народното събрание е резултат единствено на политическа корист и корпоративни интереси.

Ангажиментите за постигане на всяка цена на голям бюджетен излишък са в нарушение, както на Закона за устройство на държавния бюджет, така и на закона, с който е приет балансиран бюджет за 20006г.. Обществото е поставено пред свършения факт на една предварително замислена измама. Кабинетът се оправдава с исканията на МВФ, но премълчава, че тези искания са крайна мярка и следствие на отказа от реформи, на некомпетентността да се анализират и контролират процесите, довели до рекорден дефицит по текущата сметка.

Правителството на Сергей Станишев си осигурява финансов комфорт, за да компенсира политическата слабост, неспособността и страха да продължи реформите в здравеопазването, образованието, правораздаването и държавната администрация, да съкрати бюрокрацията и разходите на държавата, да ускори развитието на страната,да завърши изграждането на започнатите от правителството на Иван Костов големи инфраструктурни проекти.

За всеки грамотен икономист е ясно, че с незаконно формираните излишъци кабинетът ще финансира начинания, облагодетелстващи обръчите от фирми, близки до властта, както и предизборни мероприятия. Политиката на застой е най-добрата среда за процъфтяването на корупцията и беззаконието.

Неразвитата инфраструктура е основна пречка за развитието на икономиката и в привличането на чуждестранни инвестиции у нас. Без развита инфраструктура и модерна система за нейното управление, България дългосрочно се очертава като изоставаща провинция на Европейския съюз.

Оценката на ЕС показва, че България изостава значително и в изграждането на административен капацитет за управление на инфраструктурните проекти. Този факт се потвърждава категорично от слабата усвояемост на предприсъединителните фондове на Европейската комисия – ФАР и ИСПА, особено при изпълнението на по-големите инвестиционни проекти: изграждането на новото летище «София», реконструкцията и електрификацията на железопътната линия «Пловдив – Свиленград», на автомагистралите «Люлин», «Тракия» и «Струма», на новия мост на река Дунав б района «Видин – Калафат» и други. Някои от стратегическите проекти за българската икономика – например, реконструкцията на пристанище Лом, изграждането на терминал за комбиниран транспорт в района на град София, подобряване на навигацията по река Дунав и др., бяха отложени за неопределено време.

Основният потребител на транспортната инфраструктура, основният товародател и данъкоплатец – българският частен бизнес, продължава да бъде в голяма степен изолиран от развитието на транспортната инфраструктура у нас. Все още съществува непрозрачност в подготовката на документи, в провеждането на тръжни процедури, в отдаването на концесии и т.н., което затруднява, а в някои случаи напълно елиминира участието на български частни фирми в този печеливш за икономиката ни бизнес. Основната причина за незадоволителното развитие на транспортната инфраструктура, е че досега са били нарушени основните правила и изисквания на развитите страни за провеждане на тръжни процедури във всички фази на инвестиционния процес – разработване на проектни и тръжни документации, избор на финансиращи банки,избор на супервайзери на строителството, избор на строителни фирми. Непрозрачността на процедурите отблъсква стратегическите инвеститори и, особено – в областта на концесионирането. Чуждестранни инвеститори, а и представители на българския бизнес споделят опасенията си, че документите се подготвят в условия на непрозрачност, в услуга на предварително избран победител в тръжните процедури. Ясно е, че «поръчковите» консултанти, непреминали през тръжни процедури, обикновено подготвят лошокачествена тръжна и проектна документация, която влошава качеството във всички етапи на изпълнение на проектите, оскъпява се строителството.

Освен това не е започната подготовката за вече приети от Европейската комисия проекти.

В резултат – всички тръжни процедури се забавят, водят се съдебни дела, значително нарасна броят на възраженията в Европейската комисия за резултатите от провежданите тръжни процедури, сред които бяха тези за автомагистрала «Люлин», реконструкцията на железопътната линия «Пловдив – Свиленград». Дунав-мост 2 , строителни лотове за рехабилитация на пътната мрежа.

Така стратегически проекти за българската икономика се отложиха за неопределено време и редица важни проекти закъсняха с 3 -4 и повече години, поради политическа намеса за промяна на финансовите схеми на проектите, опити за разделяне на проекти на подобекти, в противоречие с изискванията на ЕК и международните финансови институции, стремеж за възлагане на строителството и доставките на машини и съоръжения на определени фирми. Показателен в това отношение е проектът за изграждане на ново летище в София. В резултат на всичко това към днешна дата България не усвоява 2,5 милиарда евро, предоставени от предприсъединителните фондове на ЕС.

Затова няма защо да се учудваме, че еврокомисаря по присъединяването Оли Рен окачестви концесията на АМ «Тракия» като съмнение за корупция и една от причините за забавяне европейското членство на България. Заедно с това той не препоръчва, на която и да е европейска държава да прилага този български корупционен концесионен модел.

За голямо съжаление министър председателя Сергей Станишев, не само че не изпълни гръмките си предизборни обещания за отмяна на това срамно за България правителствено решение, но и остана глух за казаното от Оли Рен. Заедно с коалиционните си партньори Сакскобургготски и Доган е решено изграждането на националната инфраструктура и енергетиката на България да става по предложения от правителството и приет на първо четене от Народното събрание нов закон за концесиите, който на практика ще мултиплицира многократно корупционния модел на АМ «Тракия». Подобно е положението и с внесените набързо от правителството Закон за Черноморското крайбрежие и Закон за обществените поръчки.

Защо толкова много бързат Станишев, Сакскобургготски и Доган?

Защото предстои строителството освен на автомагистралите Тракия, Хемус, Марица, Струма, Люлин, Черно море, на втори Дунав мост, на ж.п. линиите Пловдив – Свиленград и София – Видин и други десетки транспортни обекти на стойност над 5 милиарда евро.

Защото предстои строителството на АЕЦ Белене, нефтопроводите Бургас – Александрополис и Бургас – Скопие – Вльора, газопроводите и други големи енергийни обекти, чиято обща стойност е близо 10 милиарда евро.

Защото предстои строителството на Супер Боровец и цялата инфраструктура свързана с евентуалното провеждане на зимните олимпийски игри в България през 2014год.

Защото предстои отдаването на концесия на Централната Софийска гара, на летища, пристанища и редица други големи инфраструктурни обекти.

Бързането е ясно за всички, то е толкова голямо, че се вижда и във фрапиращи неточности и разминавания на мотивите с текстовете на самите проектозакони.

Нормално беше след като по въпроса за концесиите, обществените поръчки и разпореждането с публична собственост има висока степен на обществено недоверие и критично отношение чрез предложените ни от правителството проектозакон и да се уредят дългосрочните обществени интереси така че:

– да се ограничи във възможно най-голяма степен възможностите за корупция.

– да създадат ясни, еднозначни и стабилни правила и отговорности в състезателните процедури, които да вдъхват доверие и да дадат гаранции на инвеститорите за честна игра.

– да осигурят прозрачност, публичност и увереност на широката публика, че механизмите автоматично водят до баланс на обществения интерес и интереса на инвеститорите – и български и чуждестранни.

За съжаление, това не само е не е направено, а правителствените законопроекти:

Не преодоляват празнотите на сегашните закони

Не въвеждат по-открити, по-подробни, по-ясни и по-прозрачни правила.

Не създават по-ефективни механизми за граждански и съдебен контрол.

Не гарантират честното и открити състезание на инвеститорите.

Не само, че не ограничават, но създават още по-големи възможности за корупция.

Не защитават интересите на държавата и обществото и не премахват недъзите на договора за концесия на АМ «Тракия», като по този начин създават условия за превръщане на бъдещите концесионни договори за изграждане на националната ни инфраструктура и енергетика в договори за дарение от страна на държавата.

Всичко това ме води до извода, че с провежданата от кабинета «Станишев» политика в икономическата сфера ще бъдат компрометирани националните програми за развитие на пътната мрежа, на железопътния транспорт, на водния сектор, на енергетиката, програмата за борба със свлачищата, абразията и ерозията, програма за развитие на кадастъра и имотния регистър и не на последно място националния план за развитие и регионалната оперативна програма, които в разрез с изискванията на ЕС кабинетът «Станишев» тотално изостави. Това ясно показва, че правителството продължава да няма своя инвестиционна програма и че тя е заменена с мерки, имащи краткосрочен политически ефект.

Правителството декларира, че вижда във вътрешното търсене основния източник на растеж в икономиката, но доходите и публичните инвестиции са двата водещи фактора на вътрешното търсене. Реално те намаляват, което означава, че на практика очаквания икономически растеж не е базиран на обективни тенденции.

Макроикономическата политика е безпомощна без подходяща микроикономическа политика и микроикономическа среда. Това е особено важно за изостанала страна като България, но за съжаление не се оценява от българското правителство. През следващата година не е възможна ниска инфлация при интензивна подготовка за присъединяване към ЕС от януари 2007. Тази подготовка означава: високо темпо на растеж, висока инвестиционна активност, голям приток на външни ресурси, активна кредитна дейност, цялостно преструктуриране, значителни държавни инвестиции за инфраструктурата, здравеопазване, образование, значително по-високи екологични, социални и културни разходи.

Освен това през този период ще има сериозно повишаване на цените на електрическата и топлинна енергия, на горивата, на транспортните, телекомуникационните и други услуги. Поскъпването вече започна с високи темпове. Непосредствено преди и веднага след присъединяването ще има значително повишаване на цените на земеделските продукти и на редица акцизни стоки.

Правителствената прогноза за нулев бюджетен дефицит при прогнозиран растеж от 5,9% показва, че кабинета «Станишев» не разбира предизвикателствата на подготовката на България за присъединяване към ЕС. Последствията ще бъдат много сериозни.

Постигането на нулев или близък до него бюджетен дефицит при едновременно осигуряване на необходимите ресурси за подготовка на присъединяването е възможно само при едно условие – над 9-10% средногодишен растеж на БВП до края на десетилетието. На всеки икономист е ясно, че при управлението на Станишев , Сакскобургготски и Доган това е невъзможно. Това правителство предпочита България да остане изоставаща провинция на ЕС и да крета в очертаните вече коловози вместо да включи на скорост по примера на реформаторски държави като Ирландия и прибалтийските републики.