Д-р Теодора Константинова: СДС и ДСБ трябва да са ядрото на дясната коалиция

Д-р Теодора Константинова наскоро бе преизбрана за общински лидер на партия ДСБ. Тя е общински съветник от група РЕД, в която влизат ДСБ, СДС и ДП.
Само преди седмица десните партии в Русе подписаха манифест, с който поискаха от ръководствата си в София да вземат пример и да се обединят в коалиция на национално ниво преди изборите тази година. За бъдещите общи действия, какво би произлязло от тях, дали ДСБ може да е част от следващото управление и по други местни и национални въпроси разговаряме с д-р Константинова.



– Д-р Константинова, какво ви накара да дадете този положителен пример на националните си ръководства с манифеста, подписан в Русе?
– Тъй като винаги, когато се е стигало до такива разговори в посока коалиране, обединение, единодействие, преговорите са започвали на национално ниво и понякога, в някои структури на партии, се получават брожения и разделения на мнения. В Русе такова нещо няма. Когато преди седмица се срещнахме с местните лидери на десните партии, се видя, че никой не търси първенство в това кой се е сетил пръв и никой не подчертаваше своята инициатива. Идеята беше просто тези политически сили, които разговарят в София, да се съберем и в Русе. По този начин искахме да дадем знак, че тези политически сили в нашия град са съгласни с действията на националните си ръководства и с разговорите, които се водят. Апелираме към обединение, защото когато разговорите се проточат твърде дълго и се стигне до някакво решение месец преди началото на изборите, е малко като време, за да се чуе от обществеността каква е целта и базата на обединение на тази коалиция. Видяхме грешката, която се допусна при преговорите за кандидат за президент най-вече като протакане на разговорите. Почти същото бе и с кандидата за кмет. Това, което се случва в момента и аз съм оптимист, че ще стане, е много важно, защото най-после ще се реализира мечтата на десния избирател, който иска да види отново тези частици от едно цяло заедно. Уверенията от София са, че са забравени враждите, обидите, различията, оставени са зад гърба ни и разговорите се водят с много добър тон. Лидерите разговарят помежду си, не само официалните преговарящи, което бе недотам възможно преди две години. Сега е факт. Хората трябва да разберат това. Изборите за европарламент ще са исторически за България. След безпрецедентното недоверие, след спирането на парите от еврофондовете в икономическа криза, недоверие към съдебната система, към институциите като цяло, България се нуждае от правителство, което да върне доверието и да върне страната ни по пътя за Европа с всички правила, които трябва да изпълняваме. И тези, които неглижират предстоящите евроизбори, до които не е достигнала значимостта на това, че трябва да гласуват и за евродепутати, трябва да знаят, че България е част от цяла Европа и каквото се случва там и каквито плюсове има там, са за нас, ако отново влезем в орбитата с правилата и законите. Всички тези негативни доклади, които бяха дадени със ситуацията в България, са срам. Това е безпрецедентно положение, никой не може да обори това, което твърди опозицията, че това е срам за България. Това е нещо, което никъде другаде не се е случвало в новоприсъединилите се източноевропейски страни и ние трябва да измием този срам. Едно дясноцентристко управление трябва да върне доверието на България там, където й е мястото в Европа. И когато ние говорихме за силна България в обединена Европа, преди няколко години звучеше имагинерно на хората, а всъщност искаме силни институции, работеща съдебна система, солидарност между хората, справедливост и заможно население, което да има своето място в Европа.



– Явно няма да има предсрочни избори, след като правителството не падна. Притеснява ли Ви обаче, ако изборите за парламент ще са през лятото и как ще мотивирате десните избиратели да останат да гласуват, вместо да идат на почивка?
– Ако изборите са през август, това ще е в интерес на БСП и ДПС Не може едни работещи хора, които си планират почивките с месеци напред, да си променят плановете. А такива са десните избиратели. Искам да подчертая обаче, че беше ясно, че правителството няма да падне на поредния вот. При положение, че коалицията е съставена от лични и групови интереси, беше ясно, че всеки ще съхрани позициите си в управлението. Крайно време е следващото управление да потърси сметка за безобразията и далаверите на предходното управление, за обогатяването на олигархичните кръгове за сметка на данъкоплатците, за сметка на доверието на Европа към България. Досега в пълен мащаб това не се е случвало и ще е знак за обществото, че има нови принципи. Всеки, който е пристъпил закона, трябва да излежи това, което е записано като санкция, защото се получава така, че в България дефицитът на справедливост е свързан и със съдебната система. Защото ако си откраднал кокошка или 100 лева, ще получиш сериозна санкция, а другите, които с милиони и милиарди са крали и са вършили далавери, те се разболяват от дископатии, от много високо кръвно, изведнъж спират да се движат и Законът започва да ги милва и гали с паче перо. Те остават ненаказани. Това е нещо, което трябва да престане. За безобразията на властимащите трябва да се търси отговорност и на местно, и на национално ниво. Тогава хората вече ще имат доверие в новите управленци. НДСВ търсеше своята недосегаемост за всичко, което са направили по време на предишното си управление, царят за неговите имоти, за всички безобразия, които се вършеха от министрите по негово време, за малките проекти, които изядоха милиони пари на данъкоплатците. И наистина никой не потърси отговорност. Чешмичките и пътечките, които струваха хиляди левове, не са отминала тема. Много от тези пари са в партийните каси или в джобовете на депутатите, или на партийните членове, които са богопомазани и са правили проектите.



– Ще може ли да се докаже толкова години по-късно, че това е така?
– Всичко може да се докаже, стига да има кой да иска да го направи. Само преди няколко дни по време на вота управляващите едва ли не ронеха крокодилски сълзи, че това бил вот в ущърб на опозицията. Трябваше да се чуе отново, че арогантността и надменността на тройната коалиция е безмерна, по-голяма е, отколкото по времето на Сакскобургготски. Все още има мислещи хора в България и виждат какво представлява тройната коалиция – със своята немощ и липса на управленски потенциал, докара България до тази криза на доверие.



– Коалицията, която се готви в София, трябва ли да бъде запазена и за парламентарните избори?
– Най-добре е формата на предизборната коалиция да остане и за избори за национален парламент, защото ще се прелее и кампанията, и доверието, и плюсовете, които ще бъдат много при широка дясна коалиция. След като всички прогнозират, че това ще са едни от най-тежките избори, ще има битка за купуване на гласове от тези, които са го правили и досега. Това ще се случва, след като няма много сериозни санкции за купуване на гласове, толкова е елементарно. В Русе едно нещо винаги се знае. В един квартал може да се разбере кой ги е купил, всяка година може да се види коя партия е купила гласовете там, където е облагодетелстван един човек и роднините му. Трябва най-после да има желание за прекратяване на това безобразие в България. Аз лично съм за въвеждането на задължително гласуване. Ако това стане, ще излязат много повече млади мислещи хора, студенти, хора от 20 до 40-годишна възраст, а в момента точно те най-малко гласуват.



– ДСБ ще участва ли в следващото управление, според Вас?
– Тъй като съм оптимист по отношение на създаването на широка дясна коалиция, смятам, че ДСБ ще участва в управлението на страната и то не с цел съхраняване на определени личности в Народното събрание, а защото това би било справедливо и полезно за страната. Следващото управление трябва да е реформаторско и ще бъде признато от историята, а ще се наложи да го признаят и опонентите на десните сили.



– Вие лично виждате ли се в следващия парламент?
– Това е много маловажно за мен. Винаги съм казвала, че хората, които се занимават с политика, трябва да имат своите професии, амбиции, но не с цената на всичко, а с това, което наистина можем да дадем на хората за по-доброто им бъдеще. Иска ми се всички, които отиват в Народното събрание, да не забравят за какво са отишли. Това, което се случва най-редовно, и сега се случи, с изключение на двама-трима русенски депутати. Трябваше да спазят гръмките си обещания и да се бяха събирали заедно да работят за града. Началото на есента много се активизираха с приемните си, а дотогава бяха изчезнали, нямаше ги. Това не е почтено отношение към избирателите. Много по-важно е всяка седмица те да бяха тук, да се срещат с хората, да поемат ангажименти към русенци. Половината са от управляващата тройна коалиция и трябваше да ходят, да чукат по вратите на министерствата, да плачат, да молят, да настояват и да печелим ние, нашият град.
Така че за мен не е задължително да отида там, аз имам своя път. Важното е хората, които ще отидат, да не забравят какво са обещавали, да не започнат да се преформатират там, където мирише на власт или на нещо друго, да не започнат да гонят свои лични амбиции и реализации. Смятам, че трябва да има електорално наказание и за депутати, които не си вършат работата качествено, да бъдат отзовавани.



– Може би moea трудно ще бива доказвано?
– Да, когато си затварят очите, обаче всъщност то много лесно може да се докаже.



– Връщам Ви в местния парламент, където ще се гласува увеличение на заплатите на общинските съветници. Вие на какво мнение сте?
– Тези 57 лева, които се получаваха, няма да ги коментирам. За съветници, които .си гледат работата отговорно и съвестно, граничи с подигравка. Смятам, че възнаграждението трябва да бъде в разумни граници. А вече който както иска може да разполага с тези средства – могат да бъдат дарявани за различни благотворителни дейности, за благото на обществото и т.н.



– До кога очаквате да стане факт дясната коалиция на национално ниво?
– С манифеста искахме да накараме хората в София да побързат. Според мен ще бъде изключително огромна грешка, ако ядро на това обединение не бъдат двете политически сили СДС и ДСБ. Трябва да се прояви разум от страна на колебаещите се и да се явим обединени на изборите, както за европейски парламент, така и за национален.