Липсата на информационна система позволява да се точи Здравната каса. казва лекарката
Д-р Теодора Константинова е началник отделения в частната специализирана клиника по акушерство и гинекология „Ескулап 97“ в Русе. Тя е областен координатор на ДСБ и общински съветник от Русенска единна десница.
– Д-р Константинова, как оценявате промените, които правителството предлага в областта на здравеопазването?
– Първо искам да уточня, че ще изкажа мнението си като лекар в частна клиника, а не като политически ангажиран човек. Нуждата от реформа в здравеопазването е спешна, но промените трябва да се правят стъпка по стъпка. Сега се действа хаотично и именно това поражда напрежението сред колегите. Предишните две правителства нямаха воля и смелост да пристъпят към реформа, за която досега да сме забравили. Когато се наливат пари в стара система, те просто изтичат и никога не достигат. Катаклизмите рикошират както върху съсловието, така и върху пациентите.
Реформата би трябвало да се направи така, както се лекува. Едно лечение минава през медикаментозна терапия, преди да се пристъпи към скалпела.
– Какво трябваше да се направи, за да ги няма тези сътресения?
– От 2001 г. се заговори за „търсене на скелети в гардероба“ по отношение на информационната система, предложена от предходното правителство. Независимо от това, че оставаше само една крачка до реализирането на проекта, те не я направиха. След тях тройната коалиция също не задейства въпроса. Такава информационна система ще даде възможност да се проследи пътят на всеки пациент – от методите на лекуване, през болниците, до лекарствата, които са му предписвани. Лично аз допускам, че освен липсата на воля, е имало някакъв интерес да няма контрол, за да се точат по-лесно парите на Здравната каса.
Контрол е ключовата дума за реформата в здравеопазването. В Европейските страни отдавна са въведени електронни карти на пациентите, в чиповете им се съдържа пълното здравно досие на гражданите. Това ще ограничи порочната практика за едно и също заболяване да се приемат хора по няколко пъти в болници. Същото е и за спекулацията с лекарства и направления за специалисти. Проучванията сочат, че въвеждането на такива електронни карти ще струва далеч по-евтино на държавата, отколкото пари сега се наливат по различни пътеки.
Монополът на Здравната каса също е проблем за реформата. Няма да е страшно, ако има още фондове и хората могат да избират. В момента всички сме в зависимост – и лекари, и пациенти.
– Все пак предстои да се модернизират двайсетина големи болници с европейски средства.
– Решението да се разкрият високотехнологични болници е добро, но недостатъчно. Има случаи, в които лечението на един пациент не е в компетенциите на дадена болница и то бива продължено в друга, по-добре оборудвана и с по-висок капацитет. Това е напълно нормално – от Бяла идват хора в Русе, а от Русе се изпращат в София. Ако се създадат правила за добра медицинска практика и стандарти за работа на болниците, ще бъде още по-лесно преминаването на пациенти от едно заведение в друго. По този начин ще се избегнат моментите, които точат касата излишно. Новият термин „защитени болници“ е твърде непонятен за мен, тъй като все още нямаме в държавата условия за реалното им въвеждане. Нужни са пътища, а не хеликоптери, които така или иначе няма да са достъпни за всички пациенти.
– Подкрепяте ли протестите на общопрактикуващите лекари?
– Абсолютно ги подкрепям. Колегите не са имали претенции да се вдига здравната вноска, а да им се изплащат навреме възнагражденията. Не може трудът им да остане незапла-тен. Единствено на големите болници държавата помага, като разплаща задълженията им. На частните и общински лечебни заведения никой не отпуска и лев. Държавата ясно показва, че за едни е майка, а за други – мащеха. По закон сме равнопоста-вени. а на практика не е така. Да не би в частните болници да се лекуват нечии други граждани, освен български. Не трябва никой да се сърди, че пациентите имат предпочитания за лечебно заведение и лекар.
Имаме ли доказателство, че държавата внася здравните вноски на групите, за които е длъжна – деца, пенсионери, студенти, военни, държавни служители и т.н.? Докато не се установи твърд контрол, няма как да се промени отношението на лекари и пациенти към здравеопазването. Ако нямаме почтеност, да имаме поне страх. Така няма да се стига до парадоксите да се пише по документи, че някой е опериран, а той да не е одраскан дори с игла. Медицината е скъпа услуга и е нормално да се плащат пари за качеството й.