Кое беше най-трудното за Вас в месеца на кампанията?
За повечето политици кандидат-депутати от Русе и региона, този месец беше не само добра, а и единствена възможност да се запознаят с хората от Русе и региона. Според мен този месец беше израз на поредното политическо лицемерие. Аз нямам нужда от кампания и не правих кампания. Не исках да ставам част от политическите шаблони и клишета, защото това щеше да ме изправи в противоречие със самата мен. Продължавам да твърдя, че моята кампания е моят живот.
Как оценявате представянето на другите политически сили в кампанията?
До този момент съм се отказвала да играя ролята на политически анализатор. Аз съм представител на точно определена политическа сила, а силата на Демократи за силна България е в качествата на хората в нея, а не в недостатъците на опонентите ни. Ще изкажа едно мнение, което днес може би звучи еретично. Всички политически формации в дясното пространство, трябва да узреят за тезата, че ако ние искаме за България дясно управление, всеки от нас ще трябва да стане част от отговорността на това управление. Доста време загубихме в раздели и противопоставяне и много пъти зад уж принципни противоречия се криеха личностни спорове. Преди лидерите на десните формации да кажат истината за другите на другите, те трябва да кажат истината на себе си за себе си.
Никоя партия в дясното пространство не може да отрече общия корен. Няма лични амбиции, които да стоят по-високо от желанията и надеждите на хората за демократична България. Демократи за силна България знае ролята на личностите и затова е особено внимателна в отношението си към тях. Желанието за по-добро бъдеще на хората не може да бъде използвано за параван на лични и кариеристични амбиции. Общата задача на всички десни партии, да спре БСП по пътя й към властта, не може да бъде решена от бивши комунисти.
Мислите ли, че БСП може да бъде изместена от първото място в тези избори?
Резултатите от едни избори зависят от волята на избирателите. В този смисъл единственото, което мога да направя днес е да кажа на своите съграждани от Русе и региона за кого наистина ще гласуват, ако гласуват за БСП.
Може да прозвучи парадоксално, но за мен разликата между късното БКП и днешното БСП са единствено ролерите на Станишев, сменили мотора от предишните избори. Иначе обещанията са същите. Но има едни противоречие, което трябва да е ясно на хората. Не напразно преди 1989 година имаше политикономика на социализма и политикономика на капитализма. БСП днес има същия подход. Опитва се да облече лявата си идеология с дясно-икономическа програма. Независимо дали Станишев ще яхне на мотор, или ще се качи на ролери, изборът пред хората ще остане един и същ: или искате да живеете колектив, където единствената цел е личността да бъде обезличавана, или в гражданско общество, подчинено единствено и само на законите на естественото човешко развитие.
Вярвате ли, че след изборите е възможно да има дясно управление?
Не само вярвам, а и ще работя за това. Защото днес опасността да бъдем управлявани от БСП се дължи не на силата на БСП, а на слабостта на десния политически спектър. Тъжното е, че тази политическа ситуация е резултат не на обективното развитие на обществото ни, а на личното поведение на политически фигури от дясното пространство. Затова ДСБ предлага договор, конкретен в ангажиментите си към двете страни – от една страна ДСБ, от друга – всеки българин. Докато ние, политиците в дясно не разберем, че основното качество, което хората ценят в нас е политическата последователност, ще продължим да плащаме високата цена на разделението. Докато не престанем да упрекваме други за собствените си слабости и пропуски, ще бъдем обречени да ни се случват комунисти – рокери или царе – премиери. С приближаването на България към ЕС ще ни бъде все по-трудно с пожелателното мислене, присъщо на българските политици. Защото все по-ясно става, че има тотално разминаване между живота на хората и обещанията на политиците. Или както казах веднъж: всичко за обещаване е обещано. Търси се кой да го изпълни.
И отново стигаме до последователността в политиката. Тава е болна тема за българската политическа класа.
Петнадесет години БСП се опитва да ни убеди в смисъла на своето съществуване, свенливо премълчавайки 100-годишната си комунистическа история. Сакскобургготски изгонен от същите тези комунисти прие да управлява заедно с тях, само и само да е част от властимащите. Всички нароили се през последните години десни формации предпочитаха да сведат политическото си поведение до битка с Иван Костов – човекът, който направи СДС партия. Вместо да поведат битка за СДС и ако са достойни да я спечелят или с достойнство да я загубят. Вместо това те предпочетоха, да създадат собствени СДС-та, в резултат на което раздробиха дясното политическо пространство. И ако днес, в навечерието на изборите,
все още се водим от личностни и конюнктурни интереси, нека утре отрезвели от изборните резултати, седнем на една маса и потърсим важното, не за нас лично, а за България. Защото ако улисани в междуличностни спорове, днес не забелязваме нищо освен себе си, утре Европа ще ни даде своята оценка. И тя като нашите избиратели няма да ни слуша какво говорим, а ще ни гледа какво правили. Защото Европа иска част от нея да бъде не България на предизборните обещания, а България от реалния живот. Защото България такава, каквато я обещават (дори БСП), е възможна единствено и само с дясно управление.
Съзнавам колко е сложно за хората да видят общото между политическото послание и личния си човешки интерес. Затова няма да се уморя да повтарям МИСЛЕТЕ и след това ГЛАСУВАЙТЕ.