Една от най-дебатираните теми в медийното и общественото пространство на България, както и сред политиците, е състоянието на здравеопазването и новият Национален рамков договор. Това е тема, която засяга всеки българин и е мерило не само за компетентността, волята за реформи, но и за морала на управляващите.
След една година България ще бъде член на ЕС и всички структури и институции ще трябва се приближат към средностатистическите европейски стандарти. Здравният сектор няма да бъде изключение от това правило.
Здравето е основно публично благо. Системата на здравеопазването трябва да се развива и променя в интерес на болните. Да осигури лечение за всеки, чрез солидарност и предостави качествени здравни услуги, бърз и лесен достъп до тях. Развитието на здравеопазването е необходимо да гарантира спокойна среда за работа, съвременно оборудвани бази, с достойно възмезден труд на лекари, сестри, акушерки, лаборанти, санитари.
За съжаление здравната политика на правителството води към компрометиране и на малкото осъществени реформи в сектора.
Здравеопазването е в тежка криза. Няма достъпни лекарства, не достигат направления за прегледи. Спряна е приватизацията, блокирано е доброволното осигуряване. Болниците продължават да трупат дългове. Здравната политика на правителството гарантира единствено по-ниски заплати за медиците и останалия персонал в лечебните заведения.
Оказа се, че НРД 2006 година е незаконен. В Държавен вестник бе публикуван рамков договор с текстове различни от договорените и от тези в подписания от преговарящите. Това означава, че Българския Лекарски съюз всъщност е отстранен от системата. С новия НРД към медиците се отправят абсурдни изисквания – нещо което Здравната каса няма право да прави, защото те се определят от Закона за лечебните заведения и произтичащата от него наредба за медицинските стандарти. Изискванията поставени от Касата имат за цел по-малко болници да сключат договори, за по-малко клинични пътеки и така Здравната каса да спести пари. НРД 2006 ще увеличи нерегламентираните плащания и ще причини отново двеста милиона дефицит. Рамковият договор е вреден. За болните достъпът до болнично лечение става все по-труден, а за работещите в лечебните заведения все по-тежко да изпълняват своя дълг спокойно. Днес в нашите болници възнагражденията на медичинския персонал се определя от работното време. Болниците се финансират за дейност, докато лекарите получават фиксирана заплата за работно време. Премахват се допълнителните приходи на персонала от клиничните пътеки. Отпада материалния стимул и намаляват заплатите, поради недофинансиране на системата. От друга страна остойностяването на пътеките е произволно и под реалното. Политиката на управляващите в здравеопазването вреди на болните, на лекарите и противопоставя едните на другите. Новият НРД е най-лошият, откакто има здравно осигуряване в България.
В интерес на болните, медицинския персонал и стабилизиране на здравеопазването са необходими политическа воля, решителност и компетентност.
Управляващите от тройната коалиция трябва да проумеят,че централизацията е винаги вредна, че смяната на болнични директори на партиен принцип им даде част от нужната власт и контрол, и може би сплаши някои от останалите, но така дълговете не намаляват, качеството не се повишава, достъпът на пациентите не се улеснява, здравеопазването в България не се подобрява. Както един колега казва:” С установяването на тотален контрол над системата, здравеопазването все по-вече ще прилича на Топлофикация. Цените са високи, парите не стигат, а потребителите са недоволни”.
Необходимо е преструктуриране на болничната помощ, което се състои не само от приватизация, но и от закриване, сливане, преобразуване на здравните заведения за болнична помощ на база на Национална здравна карта, отчитайки нуждите, ефективността и спецификата на определени обстоятелства. Въвеждане на компютърни системи на всички нива на функциониране – за контрол при разходване на средства и сериозни инвестиции за съвременна апаратура. Изключително важно за създаване на НРД, отговарящ на нуждите на пациентите, защитаващ интересите им и тези на лекарското съсловие, е БЛС да отстоява необходимите позиции в процеса на преговорите, защото е трудно да се бориш, когато те предават от вътре. Крайно време е при договарянето на Рамковия договор да участват по-голям брой действащи медици от различни специалности, за да отразяват реалните нужди и се постигне адекватно остойностяване на съответните клинични пътеки.