Д-р Стойчо Кацаров: Има резерви за повече средства, без да се вдига здравната вноска

– Опозицията внесе вот на недоверие към правителството за кризата в здравеопазването. Защо избрахте точно този момент?
– Той моментът дойде сам, не е избиран. При това повсеместно недоволство от здравното обслужване на фона на национални протести на лекари и медицински сестри и отказът на управляващото мнозинство да допусне дискусия по проблемите в Народното събрание на практика на опозицията не останаха никакви други възможности, освен да поиска вот на недоверие на правителството за разпада на здравната политика. Не очаквам правителството да падне. Но това не обезсмисля вота, тъй като чрез него ще бъде предизвикана широка дискусия по проблемите на здравеопазването, която управляващите упорито избягват.
– Министър Гайдарски преди два дни за пръв път каза, че ще търсят консенсус за реформите в здравеопазването не само сред управляващите, но и сред опозицията. Какъв е вашият коментар?
– Не може да се постигне консенсус, защото няма ясно обособени позиции. Изявленията на министъра на здравеопазването много често са взаимно изключващи се и взаимно противоречиви. Правителството няма ясна визия за това как трябва да се развива здравният сектор, нито има яснота за това какви мерки трябва да се вземат, за да се преодолее настоящата криза. Няма база, върху която да се постигне консенсус.
– Какви са конкретните искания на опозицията?
– Ние искаме оставката на правителството – такъв е смисълът на вота на недоверие. Аз се надявам, че дори да не падне правителството, самият вот ще накара управляващите и Министерския съвет да се заемат сериозно с кризата в здравеопазването и да предприемат съответните мерки. В този смисъл смяната на министъра на здравеопазването и на шефа на управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса са задължително, макар и недостатъчно, условие за разрешаване на проблемите. Само със смяната няма да се разреши кризата. Трябва формулиране на политика и приемане на стратегия за сектора.
– Каква е визията на ДСБ за разрешаване на проблемите в здравеопазването?
– Ние имаме програма за развитие на сектора и за преодоляване на кризата. Мерките, които според нас трябва да бъдат приложени, са точно обратните на действията, които в момента извършват министерството и здравната каса. Ще маркирам само някои от тях. Смятаме, че трябва да се върви в посока на дерегулация на системата на здравеопазването, на намаляване на бюрократичните административни процедури и ненужните изисквания. Смятаме, че трябва да се допусне по-широко участие на частния сектор, на частни капитали и частни инициативи в областта на здравеопазването. Смятаме също, че час по-скоро трябва да бъде приет законът за правата на пациентите, който внесохме. Много положително влияние върху развитието на системата ще се получи, ако се въведат лични осигурителни сметки на гражданите, така че всеки от нас да може сам посредством талони или електронна карта да извърши разплащането на услугата, която получава. Така пациентът ще стане важният човек в системата, защото тя е изградена за него. Държавата трябва да се оттегли, включително и от медицинската част, защото в момента тя се меси и в самия процес на лечение – нещо, което въобще не й е работа. Освен това тя трябва да създаде потенциал за развитието на профилактиката, на здравното обучение, на предпазването от заболявания, защото всеки лев, инвестиран в профилактика, след години ще се върне в пъти повече спестени пари от лечебна дейност.
– България отделя най-малък процент от БВП в целия Европейски съвет за здравеопазване. Това ли е причината за недостига на пари в системата?
– Темата за това колко публични средства влизат в системата на здравеопазването е изцяло погрешна като концепция и посока. Парите са толкова, колкото обществото може да си позволи да отдели. Важният въпрос е начинът, по който се изразходват средствата. Начинът, по който всеки участник в тази система, всеки лекар и медицинска сестра да получи възнаграждение, съответстващо на приноса му в тази дейност, а не парите да се раздават на парче, на калпак или по някакви други механизми. Само стимулирайки конкуренцията между лекарите и лечебните заведения, може да се постигне по-високо качество на услугите и по-ниска цена. Това колко пари е решило
да отдели обществото за здравеопазване е въпрос, който няма почти нищо общо с начина, по който функционира системата. Когато са повече парите, ще бъдат повече и услугите, които ще се плащат с публични средства. Когато са по-малко – и медицинските дейности ще са по-малко.
– Как може според вас да се включат частните здравни фондове, за да се премахне плащането под масата и парите от сивия сектор да излязат на светло?
– Много лесно може да бъде отворено полето за развитие на частните здравни фондове, като Министерството на здравеопазването постъпи честно с осигуряващите се български граждани. В момента то лъже осигурените, като казва, че със средствата, които отделя, покрива на практика всички лечебни дейности. Знае се, че това не е така. Според нас министерството трябва да се стреми да обособи пакет от медицински услуги, платени от Националната здравноосигурителна каса, който да покрива обичайни заболявания, лекувани с обичайни методи. Всичко извън този пакет трябва да мине в обхвата на доброволните здравни фондове и всеки от нас да има правото да си избере фонд, в който да се осигурява и който да доплаща за допълнителните услуги.
– Другият спорен въпрос е да се повиши ли здравната вноска и с колко?
– Повишаването на здравната вноската няма да реши нито един проблем. Има много резерви по отношение на вноската и в момента. Ще дам няколко примера. Правителството, правейки се на социално и благородно, казва, че плаща вноските на децата. Само че то внася по 1 лв. на месец на дете. Това е сумата, която здравната каса плаща на лекаря за това, че детето е записано при него. На практика правителството по този начин осигурява само достъпа до лекар и нищо повече. Медицинските услуги се плащат от парите на останалите здравноосигурени граждани. Подобен проблем има и с осигуровките, които правителството плаща за пенсионерите, за социално слабите. Само ако бъдат коригирани тези неща, в здравната система ще постъпят около 200-300 млн. лв. повече. Ако добавим и проблема с данък добавена стойност, могат да се очакват допълнителни постъпления от 300-400 млн. лв., което за нас е достатъчно за подобряване на здравната система, без да се увеличава вноската.
– Известно е, че от системата изтичат доста средства, защото контролът не е на ниво. Как трябва да се подобри той?
– Единственият начин да се увеличи контролът в здравната система е, като направим пациента активен участник в нея. В момента двама лекари могат да си разменят направления и без да имат пациенти. Болниците също могат да отчитат дейност, която не са извършили. Ако направим така, че без пациента да не може да бъде извършено разплащането, по-силен контрол от това не може да има. Здравноосигуреният гражданин ще бъде заинтересуван да се използват пестеливо средствата. В момента никой не е заинтересуван от това. Лекарят се стреми да предложи колкото се може повече медицински услуги, за да получи повече средства от здравната каса. Пациентът, след като няма лична сметка и лична отговорност, също няма интерес да пести парите и се стреми да получи колкото се може повече изследвания и прегледи. Никакъв контрол не може да замени саморегулацията на системата.
– Значи това е според вас лекарството за здравеопазването?
– Да, това е. Конкуренцията на пазара и саморегулацията.
Кризата в здравеопаз-ването и липсата на визия на управляващото мнозинство как да се продължи реформата 6 сектора накараха опозицията да внесе вот на недоверие към правителството. За това какво се очаква от дискусията за вота и какви са начините за решаване на проблемите в сектора разговаряме с д-р Стойчо Кацаров, бивш зам.-министър на здравеопаз-ването.
При липса на визия на кабинета няма база за консенсус за реформите в здравеопазването.
Държавата трябва да допусне частните капитали в сектора.
Ще постигнем контрол върху разходите, когато разплащанията няма да могат да се правят без пациента.