Д-р Петър Москов: Разбиваме веригите от аптеки

– Г-н министър, чрез депутати или след разговори в управляващата коалиция ще отстъпите ли от някои от промените в Закона за здравното осигуряване преди второто им четене в здравната комисия? Например какво ще се случи с текста за плащане на здравни осигуровки 15 години назад?
– Не може да става дума за отстъпление или за атака. Новите текстове целят справедливост при плащането на здравните вноски, постигане на един различен тип лекарствена политика с отговорност към пациентите и с отчитане на възможностите на държавата. Затова ще ми е странно, ако срещу това има брожение.

– Как ще отговорите на критиките за очаквания проблем със съставянето на дълги листи на чакащите, когато лечението на българите се раздели на основен и допълнителен пакет?
– Такъв проблем няма и не може да има. С определянето на двата пакета сваляме поредната маска. Без ние двамата да им го казваме, вашите читатели много добре знаят, че в момента са принудени да плащат за квазивсичко. Със създаването на основния пакет премахваме възможността или нуждата (защото понякога е обективна) българските граждани, независимо от социалния им статус и само срещу това да са здравноосигурени, да плащат за лечение. Т.е. те няма да доплащат за спасение от заболяванията, които ни инвалидизират, за тези, заради които умираме по-рано, отколкото останалите граждани на ЕС, за заболявания, които застигат децата ни. Просто казано – отстраняваме доплащането при лечението на социално значимите заболявания.

– На първи юни трябва да сте готови с черновата на основния пакет. Докъде стигнахте с писането му?
– Ще влезем в тайминга, тогава ще имаме първи работен вариант. После той ще влезе за обсъждане във Висшия медицински съвет, в създадения преди две седмици в Министерския съвет форум „Партньорство за здраве“, ще отговорим на всички обществени въпроси и очаквания и едва след това той ще се превърне в норма. Той и допълнителният пакет ще са факт в здравноосигурителната система от 1 януари 2016 г.

– Кои изпуснати от реимбурсиране заболявания в момента ви се иска да попаднат в основния пакет?
– На първо място съвсем различно ще е остойностяването на лечението на децата. Второ, ще се постави акцент върху мозъчно-съдовите заболявания – тук, графичното разделяне между българските и средноевропейските показатели е кошмарно. Нашите са зловещи – като на страна от Третия свят. А в допълнителния пакет, например, трябва да влязат процедурите по рехабилитация.

– В крайна сметка доминираща ли ще стане квотата на държавата в Надзорния съвет (НС) на НЗОК? Опозицията цитира текстове от международни конвенции, които задължават при разходване на публични средства представителите на държавата в ръководния орган да не са повече от тези на работодателите, синдикатите, пациентите.
– Терминът „обществени пари“ е интересен. Смисълът от увеличението на представителите на държавата е свързан само с повишаването на нивото на отговорността й. Т.е., когато м.г. бюджетът на НЗОК трябваше да бъде увеличен с 400 млн. лв. спрямо първоначално гласувания, всички, включително и опозицията, се обърнаха към държавата, не към останалите представители в надзора – работодателите, синдикатите или пациентските организации. А те ще продължат да бъдат част от управлението на НЗОК. Отговорността да плащаш обаче трябва да бъде съпроводена с това да имаш контрол върху решенията.

– БЛС поиска да се отблокират 60 млн. лв. от останалите малко над 100 млн. лв. в резерва на НЗОК и да отидат за болнична помощ и онкомедикаменти до края на годината. Какъв е вашият коментар?
– Проблемът тук е свързан отчасти с несъвършенства в методиката за плащането на медицинските грижи т.г. и отчасти с очакваните прогнози за разходите на НЗОК през годината. Това ще бъде поправено на заседанието на Надзорния съвет на 28 април, като представителите на държавата, които в момента все още са малцинство и не могат да наложат решение, ще държат на спазването на всяка една точка от разписаната в партньорство с лекарския и зъболекарския съюз методика.

– Т.е. ще се отблокират ли 60-те милиона?
– Дали с част от резерва могат да се компенсират несъвършенства в методиката, ще реши НС. Но начинът, по който са формирани бюджетите на болниците, ще бъде сведен до изпълнение на методиката. В момента директори на районни каси са си позволили да дават бюджети за обсъждане от надзора по начин, различен от този, който налага методиката. И вината не е на надзора. Затова ще поискам от представителите на държавата да поставят пред управителя на НЗОК въпроса за смяната на директорите на РЗОК, които са нарушили методиката. Дали от глупост или по друга причина, не мога да коментирам. Но категорично извършеното значи облагодетелстване на едно или друго лечебно заведение.

– Една болница за рехабилитация е получила със 150% по-голям бюджет за 2015-а спрямо 2014-а например.
– Да, така е. И за това трябва да се наложат санкции. Вижте, районните каси не са феодални губернии, които да влизат в сговор с определени било държавни, било частни собственици на лечебните заведения! РЗОК изпълняват и са функция на здравната политика, това е смисълът на промяната в НЗОК. Тя трябва да е част от държавната политика, а не да изпълнява бизнес плана на някоя болница.
– Частни болници вече дадоха на Върховния административен съд методиката за финансирането на медицинските грижи тази година. Това притеснява ли ви?
– Далеч съм от мисълта, че каквато и да е методика, която създава твърди регулации, е съвършена или ще се хареса на някого. Няколко пъти казах, че 2015-а е преходна година до момента, в който, вследствие на гласуването на новите текстове в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения, касата ще има възможност да сключва договор с достатъчните за качествено и достъпно лечение лечебни заведения. А не с всички, които решат да възникнат. Тогава вече няма да има нужда от малко или много административни методи като методиката. Но съгласете се, че държавата повече не може да си позволи да финансира не лечение, а повтарям – бизнес план на определени хора.

– Разкажете за поправките, които, след тези в Закона за здравното осигуряване, ще са приоритетни за вас?
– В Закона за лечебните заведения. Те ще дадат абсолютната яснота и конкретика на областните и на Националната здравна карта (НЗК), която ще има задължителен характер. Тя поставя забранителни клаузи пред НЗОК да сключва договори с нововъзникващи лечебни заведения, които не са получили положително становище от Националния съвет. А той ще регулира изпълнението на НЗК.

– Представители на кои институции и организации ще съставляват Националният съвет?
– Той ще има широко представителство – на всички съсловни организации, както и на пациентите, на НЗОК, на сдружението на общините и т.н., а ще се председателства от министъра на здравеопазването. С две думи – болницата, която не получи положителна оценка от съвета, няма да бъде включена в НЗК. А тя няма да я получи, ако не отговаря на реални потребности и показатели в съответния регион. Всичко това ще бъде записано в Закона за лечебните заведения. А там, където има излишък от определени видове болнични структури, по обективни критерии НЗОК ще може да сключва договор само с част от тях.

– Преди време Комисията за защита на конкуренцията се бе произнесла, че с някои ограничителни текстове в картата се възпрепятства конкуренцията. Помислили ли сте за това?
– Моят отговор е – а бихте ли ми припомнили кой за какво се конкурира…

– Каква друга важна промяна ще преследвате с поправките в Закона за лечебните заведения?
– Ще се въведе Национална карта на спешната помощ и на високотехнологичната апаратура. Т.е. двете карти ще посочат каква е достатъчността и нуждата от тях в различните населени места. Какво имам предвид? Ако тук, в МЗ, направите център и очертаете радиус от един километър, ще намерите повече скенери отколкото будки за вестници! Има ли причина това да продължава да бъде толерирано? Моят отговор е не. Защото за това плащаме ние, през нашите здравни вноски. А в същото време в Родопите, Северозападна или Североизточна България няма достатъчно. Целта на промените в Закона за лечебните заведения е да се сложи край на тази хавра (б. р. – бъркотия, лудница) с откриването на нови и нови лечебни заведения, без обаче да се подобрява здравният ни статус. Иначе всичко би било наред. Идеята е Националната здравна карта ясно да разпише целите на държавната политика.

– И ще залегне при парафирането на Националния рамков договор за 2016-а?
– Да, ще бъде задължителна за него. Изброените промени до тук ще бъдат инструментите на НЗОК, която ще може да сключва договори по най-добрия начин за пациентите, когато се отговаря на критериите за достатъчност на медицинските грижи. Не сме достатъчно богати, че да поддържаме медицински мощности два пъти над нуждите.

– Подготвяте и промени в закона за лекарствата. Какво предвиждате чрез тях?
– Искаме да изготвим карта на аптеките. Да направим ясен и приложим законовия текст, който в момента е кух и който гласи, че един собственик не може да има повече от 4 аптеки. Но публична тайна е, че има начини ограничението да се преодолее. Т.е. ще направим така, че да бъде практически непреодолимо. Ще създадем и икономически предпоставки да се отварят аптеки там, където днес в цели региони няма.

– Вие сте се прицелили в разбиването на веригите аптеки. Ще успеете ли?
– В Унгария са успели.

– Какво реално ще усети обикновеният пациент от сключването на Пакта за стабилност между държавата и фармацевтичната индустрия?
– Обикновеният пациент ще има сигурността, че на негово разположение ще са иновативни медикаменти, когато той има нужда от тях. А иначе системата ще получи финансовата прогнозируемост и стабилност, което пък, от друга страна, ще гарантира на болните българи, че няма тя да „колабира“ икономически. Т.е., че няма да се стигне до ситуация, в която не получават качествена медицинска помощ.

– Как върви поръчката за възлагането на изграждане на електронното здравеопазване?
– Готово е заданието за обществена поръчка и в средата на май отделните лотове по системата на е-здравеопазването ще бъдат предмет на реални търгове. Оттам нататък следват сроковете по закон и изпълнението им. Така през 2016-а, но не в пълнота, ще имаме работещи пилотни модули на електронното здравеопазване.

– В последните дни за какво ви молят пациентите, чийто световен ден бе отбелязан вчера?
– Ще ви дам конкретен пример от преди два дни. Близък на мои приятели, пострадал при тежка катастрофа, бил настанен в болница в провинцията, която би трябвало да може да го излекува. Там обаче го лекували 48 часа, след което заявили на роднините, че пациентът трябва да се премести в „Пирогов“, за да му бъде направена процедура. А болницата има разрешение да я извършва, тъй като получава и пари по клинична пътека за нея. Заех се да установя причините за препращането в София, след което ще отправя настойчиво искане към управителя на НЗОК да преразгледа взаимоотношенията си с въпросната болница, ако наистина там се отказва да се извърши скъпоструващо и извън бизнес плана й лечение.