Д-р Николай Михайлов във “В десетката с Иво Инджев”

Водещ Иво Инджев: …Николай Михайлов в предишни свои участие в това предаване съм ви представял просто като доктор Михайлов. Сега сте обаче член на ръководството на „Демократи за силна България“. Направи ли ви впечатление колко често присъстваше вашата партия и нейният лидер Иван Костов в този разговор, без да ви подтиквам към задочен дебат с преждеговорившите?
Николай Михайлов: Това е вярно, г-н Инджев. Партията присъства в този дебат, името на нейния лидер – също. Това има някакво обяснение, разбира се. Зад една повърхностна фразеология, в която усилията за дискредитация на партията и нейния лидер са очевидни, стои разбира се и оценката за стореното, за успехите – първо, на правителството, което г-н Костов оглавяваше, и второ – стои доказателство за сериозния характер на политическата сила ДСБ.
Водещ: С тези, да ги нарека, така, с извинение, мизерни проценти, които ви дават социолозите като вероятност да навлезете в Народното събрание, както се казва, закъде сте тръгнали – отгоре на всичко и самотни?
Н. Михайлов: Аз не зная за тези проценти, които наричате „нищожни“. Тази социология, която не трябва да бъде кредитирана с особено доверие, защото нейните представители функционират като контрабандни политици в българска среда – тази социология дава резултати напоследък, опитвайки се да се държи разумно в своята политическа стратегия,като публикува данни, които със сигурност означават парламентарно представителство на нашата партия.
Водещ: Тоест, вие не сте обезкуражени като партия от това, че според проучвания на общественото мнение сте на границата на влизането в парламента.
Н. Михайлов: Ни най малко.
Водещ: А добре ли е или е зле за вас това, за което единодушно се твърди в много медии – че сте една самотна партия и че току-що сте напуснати досега от досегашния ви партньор – Демократическата партия?
Н. Михайлов: Тази самота трябва да бъде разгледана по-внимателно и преценена по същество. Тези коалиции, които се разгръщат вляво или вдясно, и особено в центъра, имат котериен характер, те не са политически феномени. Прототип на всичко ставащо вдясно напоследък е, разбира се, този либерален алианс или по-общо казано феноменът Кобургготски, който представлява един опит през политиката да се реализират определени икономически интереси. Това е котериен феномен. Това е място, в което са „либерализирани“ определени интереси, определени апетити – в усилието те да се състоят като политически „алианс“, което ние не наблюдаваме, защото то е невъзможно. Това са много крехки конструкции, особено трипартитната в центъра… която има една-единствена амбиция – да успее да привърши този мандат и както се изразява Кошлуков – да открадне за последно.
Водещ: Как да разбираме това струпване на партиите в центъра? За него в едно интервю тази седмица лидерът на партията Иван Костов казва, че е бягство от отговорност да… Бихте ли доразвили тази теза, ако сте съгласен с нея?
Н. Михайлов: Бягство от отговорност – но от коя дата нататък не зная. Аз мисля, че от ден първи.Мисля даже, че от знаменитата априлска ливада 2001 г. стартира този процес на театрализация на българската политика, на плутодемагогският й стил. Вижте, има две прототипни,особени лица на това управление и те по някакъв странен, но символно много натоварен парадокс са настанени в Министерството на културата. Едно от лицата е автор на псалм. Неговият приемник е автор на Закона за хазарта. Това управление е зад псалм и зад хазарт, то е в някакъв смисъл увлечено царедворско в началото – а накрая е съвършено откровено разгримирано като хазартно-покерско. Много грозно,изключително грозно. В някакъв смисъл това, което стана около този вот на недоверие, уби политическите думи. Аз бих бил много заинтригуван да чуя някакво смислено разяснение как е възможно да кажеш, че тази администрация краде зрелищно и за последно, и след това да се…
Водещ: Имате предвид Емил Кошлуков?
Н. Михайлов: Разбира се… и след това да се настаниш в нея като коалиционен партньор с идеята да реализираш новия морал, от който те, поне формално, не са се отказали. Това означава, че ние не наблюдаваме в лицето на това управление политически феномен,а съвсем друга – много цинична игра, театрализирана безвкусно,като казваме следното: маските са паднали наистина, този политически грим е изтрит и ние виждаме неблагообразието на един контрабанден монархически опит,предприет от Симеон Сакскобургготски. Това управление ще остане като преболедувана болест за българската политическа система.
Водещ: Каква е амбицията на ДСБ – да изземе функцията на ДПС, което балансира в политиката като обикновено втори или по някой път трети по важност фактор, или просто въпрос на принцип да се пребори за избирателите на това движение, което виждаме, че определено е стремеж в ръководството на партията.
Н. Михайлов: Вижте, това най-малко можете да очаквате от нас. Тази успоредица е съвършено невъзможна. Балансьорската роля ни е непривична. Ние стоим, както се изразявате вие, „самотни“, но по принцип, а не защото, така да се каже, сме априорно срещу всякаква коалиция, основана върху убеждения и ценности. Ни най-малко.Но партията на г-н Доган е много специфичен феномен. Този човек от началото, бих казал, на българската демокрация играе една много цинична игра за осребряване на етническия вот, от която той лично забогатява. Това е авторът на политически маневри, които… една от които смъкна първото демократично правителство от власт и нанесе много щети нататък чрез поведение, което не е мотивирано от политическа логика, а както казах вече, от здрачни интереси. Това е просто и ясно, само че справянето с този феномен минава през една нова култура на гласоподавателите на това движение, които трябва да бъдат окуражавани да избират свободно в демократична среда, а не да бъдат дисциплинирани чрез страх и манипулация, какъвто е случаят днес.
Водещ: Намирате ли отзвук в тези среди, за които вие говорите, или желанието на партията да го постигне си остава желание на партията?
Н. Михайлов: Партията прави усилия, които тя има убеждението да мисли, че си струват. Ние разговаряме с хора – както български граждани, които са емигрирали в Турция, така и с етнически турци в нашата страна, и срещаме разбиране. Това е окуражаващо, защото то е, разбира се, в посоката на една нормализация на българския политически стил.
Водещ: Как отговаряте на упреците, че ДСБ са се прегърнали със социалистите? Иван Костов и Сергей Станишев били готови да действат заедно в рамките, да кажем, на онази хипотеза за създаване на експертно правителство.
Н. Михайлов: Хрумва ми в момента да кажа, че когато се случи земетресение, тези, които се втурват да вършат нещо по възстановяване на щетите, не са нито социалисти, нито десни политически представители.Това, което се случи около това фамозно бягство от парламентарен контрол, тласна нашата политическа класа в парламента към бих казал, взривно, много възмутено осъзнаване, че ние сме в епицентъра на нещо крайно уродливо от политическа гледна точка – уродливо, доколкото в една парламентарна република монархическият стил е издевателство върху парламентарното представителство. Тези, които обезпечиха този политически стил, трябваше да понесат своята отговорност. Вотът на недоверие беше такъв опит.
Водещ: Как тълкувате факта, това за финал ще ви помоля, че чуждите медии, световните медии с едно изречение формулираха проблема в България – коалиционният партньор торпилира правителството на Сакскобургготски, т. е. ДПС. В България това не беше формулирано от абсолютно никого, освен от вашата партия. Защо се получава такъв…
Н. Михайлов: Вижте, имате чудесно наблюдение и ви прави чест, че го обявявате днес, в това студио. Доган ужили харизмата на Кобургготски. Той я уязви много дълбоко. Кобургготски доведе в българската политика,в епицентъра на ставащото, условно казано – царедворци. Чрез Доган тази харизма беше много дълбоко наранена, маската всъщност падна с помощта на този опитен дисквалификатор. Сега, оттук нататък…
Водещ: Постигна ли той целите си, извинете?
Н. Михайлов: Знаете ли, целите на г-н Доган са стандарт. Ние можем да не знаем детайлите, но знаем априорно в каква плоскост са разположени неговите намерения. Разбира се, той постигна целите си, доколкото короната на Кобургготски, условно казано, е в неговите крака днес.
Водещ: Разбирам. С това, уважаеми зрители, днешното пре