Елица Тодорова
Д-р Илко Семерджиев е учредител на БЛС през 1989 г. и три мандата член на УС, два от които е зам.-председател; създател е и първи директор на НЗОК; заместник-министър на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на ОДС. Към момента е почетен председател на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване.
Д-р Семерджиев, бюджетната процедура е вече в ход. Проектобюджетът за 2013 беше наречен „възможно най-добрият“ от премиера Борисов, а от опозицията го окачествиха като „предизборен“, „розов“, „рисков“, „разочароващ“, „задълбочаващ бедността“ и „бюджет на държава в будна кома“. Каква е истината според Вас?
Ако трябва да съм достатъчно изчерпателен в квалифицирането на бюджет 2013 в частта му за здравеопазване, бих го определил като еманация на невежеството, мързела и командното администриране от времето преди 1989 г. Бюджетът на НЗОК вече за трета поредна година се изготвя като „исторически бюджет“,който тотално отнема възможността за договаряне със съсловните организации и окончателно затвърждава статута на НЗОК като държавна структура с политизирано управление, а общият здравен бюджет е пример за финансов произвол.
Какво по-точно определяте като произвол?
За да отговоря на този въпрос трябва да се върна няколко години назад. За всеки, който следи здравния сектор е пределно ясно, че освен структурните дисбаланси в здравните бюджети на МЗ и НЗОК, бе допуснато и едно безпрецедентно в целия свят явление, на което всички чуждестранни експерти, с които съм говорил, се удивляват и не вярват на очите си – това беше експроприирането на над 1.5 млрд. лв. от големия резерв на НЗОК в полза на държавата през 2010 г. След това, през 2011 г. НЗОК субсидира МЗ с още 340 млн. лв., а през 2012 – с още 100 млн. лв., което Конституционния съд определи като нарушение на Конституцията посредством закон. Във всяка една правова държава по света, подобни събития биха довели до моментално отстраняване на управляващите от властта, но у нас не се впечатлиха нито осигурените, нито лекарите, а още по-малко гражданите. Нито един ефективен протест не видяхме през цитираните 3 години време и ако отделни експерти и опозицията не бяха повдигнали въпроса публично, този факт и досега нямаше да бъде осъзнат. По целия свят държавите подпомагат здравеопазването, само в България е обратното – с пари за здраве се субсидира държавата – това наричам финансов произвол и злоупотреба на гърба на болните и медиците.
В същото време управляващите твърдят, че дават най-много пари за здраве през последните 22 години, оспорвате ли тази истина?
Категорично не приемам някой от управляващите да твърди, че „давал“ пари на здравеопазването. Ние, здравноосигурените, даваме парите за здравеопазване, а управляващите досега само вземат пари от него. Над 2 млрд. лв. целеви пари от здравни вноски са ни взети само за последните 3 години, нещо повече – ако погледнете Закона за бюджета на НЗОК ще видите, че през последните 10 години Касата плаща ежегодно на държавата по над 3 млн. лв. комисиона за събиране на здравноосигурителните вноски. Безобразията в системата са пословични, а злоупотребите са в особено големи размери. Не стига, че сме с най-ниските разходи за здраве от БВП в ЕС, но виждаме и една несекваща агресия към лекарите, които са обявени едва ли не за най-големия проблем на здравната система. Не мога да се начудя на наивността на хората – търпят безобразията на тези, които управляват системата, а нападат лекарите, повечето от които също като тях са жертви на управленския хаос и посредствеността.
Малко или много са 4,1% от БВП за здраве? И приемливо ли е съотношението между разходите в държавния бюджет по пера?
Да, малко са, но освен това са и зле управлявани. Нека направим един паралел с образователната система в България – тя разходва почти същия ресурс, както здравната, но обслужва 7 пъти по-малък контингент с три пъти по-малко персонал. Нека разгледаме този въпрос и от една друга гледна точка – в абсолютни числа България разходва малко над 300 $ годишно на човек за здраве, а в САЩ през 2012 г. сумата вече надхвърля 8000 $ на човек, но претенциите към лекарите у нас са за световно ниво на качеството. Нарочно давам толкова драстичен пример, защото е крайно време всеки да разбере, че не можеш да си купиш кон с кокошка. Ако не се повиши здравната вноска и не се постигне поне 95% събираемост, не виждам как може да се отговори на изискванията на политиците и на потребителите. В този смисъл не мога да приема политици на власт да предявяват претенции към здравеопазването и да се измъкват с евфемистичното „пари срещу реформи“ – ами реформирайте – вие сте управляващи, повишете събираемостта, която сега е под 75%, не посягайте на вноските за здраве, увеличете държавната субсидия в МЗ, управлявайте по-добре и чак след това се оправдавайте с лекарите, ако има за какво. Днес, вместо да се реформира, здравната система деградира до модела, който ни наложи СССР, завърнахме се до отреченото в развития свят финансиране на структури, а управлението е в ръцете на хора, които в живота си не са управлявали дори семейния си бюджет – как да очакваме от тях рационално структуриран държавен бюджет и добър резултат?
Колега журналист ми сподели, че се чувствал „изгубен в цифрите“, докато се опитвал да пресметне ръста в парите за здраве за 2013 г. Управляващите ни обещаха 150-160 млн. лв. повече в здравеопазването догодина, изпълнява ли се това обещание с този проектобюджет?
Бюджетът на НЗОК нараства от 2.633 млрд. лв. през 2012 г. на 2.704 млрд. лв. през 2013 г., т.е. ефективното увеличение е с малко над 70 млн. лв., а бюджетът на МЗ намалява със 100 млн. лв. Крайният резултат показва онова, което нарекох „исторически“ и „мързелив“ бюджет. Лошо е, че има и голямо дебалансиране на вътрешната структура на разходите в полза на лекарствата например. През 2013 г. НЗОК ще направи разходи за амбулаторно лекарстволечение в размер на 534 млн. лв. и още 90 млн. лв. за болнично лекарстволечение или общо – 624 млн. лв., което показва, че здравното осигуряване се превръща в аптечно осигуряване. За сравнение можете да погледнете лекарствените разходи през 2008 г. – те са 295 млн. лв., а през 2001 г. – само 182 млн. лв. За да няма спекулации съм длъжен да посоча, че лекарствените позиции, реимбурсирани от НЗОК, през 2001 г. бяха 1 423 бр., а през 2012 са 1 673 бр., т.е. като брой нарастват с около 15%, а като паричен ресурс – с над 340%. Общите разходи за лекарстволечение (публични и частни) по данни на IMS за 2011 г. са достигнали сумата от 2.268 млрд. лв. при бюджет на здравеопазването в размер на 3.248 млрд.лв. (от които 661 млн. лв. са отново за лекарства), което показва пълната неспособност на МЗ да управлява лекарствената политика на България. Учудвам се също така и на БЛС, който мълчаливо приема преструктурирането на бюджета в полза на лекарствата за сметка на медицинската помощ. Ако разгледаме този въпрос в контекста на общите разходи за здравеопазване (публични и частни) отново ще видим драстични картини – например през 2011 г. Дания разходва за лекарства 7.4% от общите разходи за здравеопазване, САЩ – 12%, Германия – 16%, а България – 20.4% или близо 3 пъти повече от Дания. Мисля, че при такива сравнения най-ясно си проличава, че за компетентно държавно управление в областта на здравеопазването и дума не може да става.
Управителят на НЗОК изрази надежда допълнителните пари в касата догодина да се разпределят на принципа „за всеки по малко“. Какво мислите за този подход и доколко той е отразен в цифрите на проектобюджета?
Уравниловката на социализма се завръща в най-уродливия си вид. Мисля, че този подход рано или късно ще доведе до бунт или фалит.
Доколкото цифрите са отражение на приоритетите на едно правителство, какви приоритети виждате в проектобюджета за здраве догодина – имам предвид както държавния бюджет, така и бюджета на НЗОК?
Хаосът няма приоритети. Единственият отчетлив акцент е увеличението на разходите за лекарства.
Предвижда се към НЗОК да се прехвърлят някои дейности, които до момента бяха в отговорностите на МЗ. Има ли законови пречки Фондът за инвитро, интензивните грижи и имунизациите да се заплащат от НЗОК?
Това е поредното пагубно действие на управляващите, което за дълго време напред ще дава плачевни резултати. Най-общо казано, това прехвърляне на дейности от домейна на общественото здраве към лечебното здравеопазване ще доведе до там, че МЗ никога повече няма да има възможности да прави здравна политика, тъй като няма да има с какво и чрез какво. Единствените правомощия на министъра очевидно ще останат в областта на законодателната инициатива, така че ще отворим нови работни места за юристи. И още нещо – демографската политика и общественото здраве не могат да бъдат харизвани заради разходите за издръжка на НЗОК, защото това още повече ще демотивира коректните платци на здравни вноски. Прогнозирам поредното увеличение на неосигурени граждани. А дали има законови пречки – този въпрос въобще не стои на вниманието на властта – да, има, но както видяхме през 2010 г., те са способни чрез едно обикновено Споразумение, да бламират Закона за бюджета и Конституцията.
Вицепремиерът Дянков категорично отказа да отпусне допълнителни пари за малките болници в отдалечените райони от страната, както поиска здравният министър Десислава Атанасова. Чии аргументи са по-логични според Вас?
Това е сбъркан разговор – парите за лечение трябва да следват пациента, а не приумиците на министрите. ГЕРБ съсипаха основни принципи в здравеопазването и сега всички ние сме принудени да си говорим безсмислици, каквито преживявахме по времето на „развития социализъм“.
Може ли според Вас да се говори за някаква тенденциозност в отношението на управляващото мнозинство от ГЕРБ към здравния сектор и ако да, можем ли да кажем чия е основната заслуга за това?
Не мисля, че съзнават какво правят. Невежеството им е толкова потресаващо, че няма да се учудя, ако си мислят, че имат добри намерения. Според мен единственото нещо, което им свети са едни пари, които хората събират за здраве и които не могат да бъдат оставени извън джоба на партията и държавата. Това доведе до пълното пренебрежение на собствената им програма за здравеопазване и тежките удари, които нанесоха на системата. Ако трябва да говорим в политически категории определено мога да кажа, че ГЕРБ реставрира социализма в здравеопазването, позволи да се извършат тежки злоупотреби на всички нива, удави сектора в популизъм, безсмислие, агресия и безперспективност.
