Д-р Игнатов, вие бяхте част от временната комисия в миналия парламент, която проверява споразумението за построяване на нова педиатрична болница. Откъде разбрахте, че има нарушенията?
Ние получихме тези документи в парламента с две предложения за ратификация. Едното беше за построяването на болницата, а другото за кредит от австрийската банка, за който трябва да се даде държавна гаранция през парламента. В тази документация ми направи впечатление, че тя е непълна, неясна и току тъй се иска да вземем решение за 42 милиона евро, които отиват към външния дълг на България. Разгледахме документацията. Тя се оказа неправилна, тъй като вътре няма това, което искат да строят. Тогава с Пламен Кенаров сезирахме главния прокурор да се заеме с този случай, защото е криминален. По повод на всичките тези неща в парламента се създаде тази комисия през юли 2004. Ние през август бяхме в отпуска и тя заработи през септември, октомври и след това си удължи срока с един месец, тъй като имаше много хора за разпитване. През декември излезе становището, което беше категорично, че вътре има корупционни схеми, в които са очевидни връзките, очертани между министрите и министър-председателя. Ние казахме в заключение, че не сме против строеж на нова детска болница, но тя не може да струва толкова пари. Т.е. цена и цели се разминават – целите са почтени, приемливи за всички нас да се построи такава болница за българските деца, но цената е неприемлива, защото в нея е заложена корупционна схема. Касае се за еднa корупция в рамките на 30 милиона евро.
Каква е реалната цена на една такава болница?
Такава болница в максималния й вид, в който искат да я направят по тяхното предложение, струва между 14 и 16 милиона евро. Оттам тръгна и цялата история. Дадохме това на главния прокурор. Той затри преписката някъде. Написахме второ писмо, защото те настояваха ратификацията в парламента да мине и я бяха вкарали в пленарната зала. Ние попитахме къде е преписката и какво става с нея в Главна прокуратура, а те казаха, че не могат да я намерят в деловодството. След това последваха абсурдите на Филчев, че ние сме лъгали народните представители, че е нямало писмо до Огнян Герджиков, в което казва, че са образувани две преписки. След това историята умря. Сега се отваря отново, когато се появи в италианския печат. Година и половина прокуратурата укрива тази преписка. Това е изводът. По нея не е работено, тъй като не е разпитан нито един от тези министри – Милен Велчев, Славчо Богоев и Божидар Финков, специалисти по детски болести, инженери, техници… Там има поредица от хора, които трябва прокуратурата и следствието да ги разпитат, за да кажат има ли престъпление, няма ли престъпление. Схемата престъпна ли е или не е престъпна? Реална ли е цената или не е реална цената?
Вярно ли е, че министър Божидар Финков е сменен със Славчо Богоев, защото е отказал да подпише договора за тази педиатрична болница. Той какво каза пред временната комисия?
Те всички пазеха Симеон. Може да се прочетат стенограмите, тъй като всичко е стенографирано. Те всичките пазеха Симеон, защото даваха наивни обяснения. Богоев например казваше така: “Вървят си по улицата някакви си хора от Австрия, влизат в Министерството на здравеопазването и казват: “Добър ден, искате ли да ви построим болница?”. – “Искаме”. – “Имате ли пари?” – “Нямаме.” “Ние ще ви намерим пари със заем, ама ще ви посочим и изпълнител на тази болница”. И така било тръгнало. Това говореха в Народното събрание, което е абсолютна простотия, защото не смееха да назоват Симеон, че той е ръководителят на цялата операция. Оказа се, че най-вероятно Финков е отказал да подпише този договор и го махнаха. Сложиха послушния Богоев, който ни в клин, ни в ръкав от някакъв си банкер стана министър на здравеопазването. По неговото време е реализирането на тази сделка.
На какви конкретни въпроси трябва да отговорят бившите министри Славчо Богоев и Милен Велчев?
Трябва да отговорят кой им даде поръчката, тъй като няма търг за избор на банката. Няма търг за избор на изпълнителя. Всичко това е договорено някъде другаде. То няма проект, а те го вкарват в Народното събрание. Аз зададох на Финков така въпроса: “Когато човек иска да си построи една къща, тъй си купува парцел. Над този парцел има норми, които му ги казват в общината и въз основа на това прави архитектурния план и започва да строи къщата”. Аз му казах, че това е нормалната човешка логика, която следва един строеж. Те нямаха парцел, нямаха строеж, нямаха план, нямаха проект, нищо нямаха, а искат парите. Тогава Финков каза следното нещо: “Да де, ама в държавата е обратното! Първо се намират парите и след това се правят проектите.” Ето я схемата за корупцията. Трябва да се зададе конкретният въпрос например как може за управление на проекта да са записани 7 милиона евро. 7 милиона евро се получават от хората, които се занимават с този проект и го управляват. 4 милиона евро се дават за информационна система за тази болничка със 150 легла, докато цялата Здравна каса има информационна система за 7 милиона лева.
Вие казвате, че Пиерпаоло Черани е участвал в източването на близо 10 милиона лева от Здравната каса. Как е станало това?
Имаше една история, тя пак е записана в аналите на Народното събрание. В комисията разглеждахме един проблем с един подарък на писалки за диабетици на Здравната каса. Този въпрос се разгоря по повод на това, че вносителите на тези писалки в България, които бяха сключили договор и с касата, и най-вече на фирмите, които внасят инсулин в България, направиха оплакване до председателя на комисията. Той беше принуден да разгледа въпроса в тази комисия. Оказа се, че тези писалки са подарък през австрийския Червен кръст от същия този господин, който е дясната ръка на принца. Той прави една фирма, регистрира я два месеца преди този подарък, която се води производител на писалките. Само че писалките не са произведени там, а са произведени в Тайланд. След това ги дава на австрийския Червен кръст и той ги дарява директно на касата. Докато логичното е подаръкът да мине през българския Червен кръст. Когато стана това с този подарък, касата дълго време се съпротивлява да го приеме, защото ръководството на касата разбира, че това е една стръв – като глътне стръвта, гълта цялата въдица. Обаче под натиска на определени среди в касата този подарък се приема. Тогава вече касата се задължава да раздава тези безплатни писалки на болни от диабет, но да си купуват инсулин, който е само за тези писалки. А само една фирма, която току що е регистрирана на пазара, изнася този инсулин. Схемата е проста. Вероятно касата до ден днешен плаща за този инсулин. И там схемата плаче за прокурори.
Знаете ли за други участия на Черани в проекти у нас?
Аз знам за писалките и за болницата. Останалото, което знам, е от печатните медии. И за неговото влияние изобщо върху политическия кръг на НДСВ.
Твърди се, че Симеон е договарял с чужди бизнесмени държавни поръчки в здравеопазването и телекомуникациите.
Ние научихме в хода на разследването, че Симеон през февруари 2000 г. е бил в Рим и там е договорил точно това. Аз съм му задал този въпрос от трибуната на Народното събрание два пъти. Може да се провери в архива защо той не отговори тогава. Защото ще му се наложи сега да отговаря, което е лошо за него. Ако тогава беше отговорил, щяхме да имаме яснота по въпроса дали действително е договарял такива схеми. Такива кръгове по света има много, които играят на ръба на закона и обикновено печелят много пари именно през държавните поръчки. В печата обвиняват принца за някаква сделка, която е за лекарства за африканска държава. Това са методи за източване на държавен бюджет. Те са фини методи, а не грубите методи на крадеца от улицата, който влиза и ви открадва телевизора или чантичката с парите, обаче той ощетява държавата в огромен размер.
Когато е засягана страната ни според вас службите не са ли знаели за това?
Това вече е друг голям политически въпрос, който трябва да получи отговор. Аз работя за тази теза. Аз работя не за тезата – колко краде Симеон и неговия кръг около него. Това е малката теза. Голямата теза е “Какво търси Симеон в българското политическо пространство и кой е поръчал поръчката?” Това е за мен голямата теза. Ако Симеон беше дошъл в България и беше направил нещо добро за България през тези четири години, в които е управлявал, и сега министерствата, които пак управлява, тези въпроси щяха да са излишни. Но когато той спря един истински подем в България, който съществуваше, и го спря нарочно, защото де факто се занимаваше с всякакъв род дейност, а не с възстановяването на България като една демократична държава и участничка в европейския процес, това е моят политически въпрос. Аз от него искам да получа отговора – Защо и кой докара Симеон тук?
Вие до какъв извод стигате?
Аз до няколко извода стигам, но трябва да бъда много сигурен в тези изводи, за да ги публикувам. До много сериозни политически изводи стигам. Те не са само мои, има и други хора около мен, не съм сам.
