Лекарската професия е регулирана и е най-добре, когато тази регулация става от самото съсловие. Това е именно една от основните задачи съсловната организация на лекарите. БЛС се възстанови в началото на деветдесета година и много бързо се превърна в генератор на идеите за реформиране на системата. Първите деятели на Лекарския съюз бяха тези, които първи поставиха въпроса за въвеждането на здравното осигуряване в страната и разработиха първите законопроекти за това. В такава здравноосигурителна система интересите на лекарите се защитават от съсловната организация, а интересите на пациентите се защитават от Националната здравноосигурителна каса. Балансът на интересите се постига в договарянето и като страна по един такъв Национален рамков договор, БЛС със стартирането на системата започна да изпълнява и ролята на един от моторите на реформата.

От три години, след избора на новото ръководство на БЛС и по-специално след избора на д-р Андрей Кехайов за председател на съюза – той се превърна в една търговска организация. Самият д-р Кехайов има диплома за лекар, но основното му занятие е на търговец на петрол. Може би в негово лице, за да го изберат, лекарите виждаха богатия лекар, който е успял, но той е успял не от медицинска практика, а от търговия. Така че много бързо той успя да въведе като единствена ценност в ръководството на съсловието парите.

В последните няколко години здравноосигурителната система вместо да се развива, се върна назад. Вие знаете, че в Закона за здравното осигуряване от 1998г. беше заложено НЗОК да се развие като обществена институция. В този смисъл, най-нормалното беше постепенно към нея да се привличат и структури на гражданското общество, в случая и пациентски организации. Но както се вижда, това не стана. Напротив, с последните промени на Закона за здравното осигуряване НЗОК се одържави и престана да бъде обществена институция. Лекарският съюз също загуби своя образ на представителство на лекарите, а напротив със своите действия започна да става една от институциите, които потискат лекарите и дават възможност за чиновнически произвол върху тях, а и върху пациентите.

Да, в крайна сметка така се получава. В последните промени в Закона за здравното осигуряване беше изтъргуван и текст, който даваше право на Българския лекарски съюз да участва пряко в договарянето на цените на лекарствата. Става въпрос за около 240 млн. лв. и огромни комисионни. На ниво “интереси”, те съвпаднаха с тези Управителния съвет на Лекарския съюз и на ръководството на Националната здравноосигурителна каса, за сметка на интересите на пациентите и на лекарите. Не е чудно по тази причина, че всеки рамков договор ставаше все по-лош, по-труден за приложение и срещу него роптаят, както пациенти, така и лекари. За сметка на това се вижда, че много добре си дружат ръководството на Лекарския съюз, в лицето на д-р Андрей Кехайов и ръководството на НЗОК.

По това време бях главен секретар на Лекарския съюз и когато трябваше да изплащаме заплатите на администрацията, разбрах че в касата са останали само няколкостотин лева. Научих, че всички други пари са обърнати в долари и са внесени по сметка на д-р Кехайов. На въпроса защо това е направено без решение на Управителния съвет, той ми отговори: “Да не издребняваме”. В месеците, в които парите все още са в долари и с този падащ курс, чистата загуба за съюза е над 40 000 лв. Това са пари от събрания членски внос на лекарите. Между другото, никой още не му държи сметка за това самоуправство. Това проличава и в други негови действия. Той, без мое знание, уволни по-голямата част от персонала на Лекарския съюз. Това доведе до административна немощ и невъзможност да се подготвят рамковите договаряния и изобщо до невъзможност да функционира администрацията.

Мисля, че поредицата от гафове, които ставаха затъпиха чувствителността на лекарите към подобен тип явления. Например, ако си спомняте, есента на 2002 г. излезе по медиите факсимиле с договора, който д-р Кехайов е подписал с министъра на здравеопазването Божидар Финков за стотици хиляди левове. Андрей Кехайов е продал горива на Министерство на здравеопазването. Това е крещящ конфликт на интереси. Точно по това време, ние, съсловната организация бяхме дали под съд доц. Божидар Финков за неподписването на анекс към Национален рамков договор за 2002 г. Тогава д-р Кехайов отговори на нашите въпроси, че едното не пречи на другото. След това, когато поставих на събора този проблем и си подадох оставката с учудване разбрах, че колегите просто не реагираха на това. Значи, тяхната чувствителност е притъпена. Те не могат да хванат явленията, които водят към незавидното им положение сега, защото тогава са си премълчали. Няма за какво да се оплакват, че са лоши условията на договора, че чиновниците от касата налагат произвол. Много е важно сега на събора, лекарите наистина да изострят сетивата си и да си представят с този председател, който ще изберат дали следващите 3 години ще получат това, към което се стремят. Трябва да погледнат и здравната система като цяло и дали този председател има визия за здравеопазването, дали изобщо познава системата. Изискванията към един бъдещ председател на Лекарския съюз са много големи и изцяло отговорността е на делегатите на събора за решат кого да изберат. Моят съвет е това да бъде първият и последен мандат на хора като Андрей Кехайов.

Наистина настоящото ръководство на Лекарския съюз досега нито веднъж не е взел отношение към отмяната на приватизацията и по-специално на преференциалната приватизация за лекарите. Това спря структурната реформа и върна системата назад. Лекарите продължават да бъдат наемни работници по този начин. Никога ръководството на Лекарския съюз даже не се е изказало, да не говорим за някакви действия, за стартиране отново на приватизацията на лечебните заведения и на защита преференциална за приватизация за лекарите. Според мен това би защитило, както интересите на лекарите, така и на пациентите.

Друг въпрос, за който Лекарския съюз би трябвало да се грижи това е квалификацията на лекарите. Как се решава коя образователна програма дава кредитни точки и коя не? А и защо лекарите, които си плащат задължителния членски внос, трябва отделно да заплащат и курсовете си?

Бях председател на комисията, която отговаряше за продължителната квалификация и това беше другата точка на конфликт, тъй като се противопоставих на опитите продължителната квалификация на лекарите да бъде организирана от Лекарския съюз и да бъде заплащана от лекарите. Още тогава ми беше ясно, че става дума за чисто комисионерство. Лекарите заплащат всяка точка, която получават като кредит. Дори се стига до комични ситуации – професор и академик получават сертификат, че са преминали квалификационен курс, подписан от д-р Кехайов, който е търговец. Аз съм виждал такъв сертификат. Научни публикации, според критериите на д-р Кехайов не носят кредити, но абонаментът на “Quo Vadis” носи такива кредити. Между другото, това ни отдалечи от европейските критерии за продължителна квалификация и когато президентът на Федерациите на лекарите-специалисти в Европа беше в България с намерение ние да станем постоянен член на тази федерация, това членство се отложи именно по вина на ръководството на Лекарския съюз, което не съобразява дейността си с европейските критерии за продължителна квалификация. Щетите, които се нанасят в тази посока са големи и това може да бъде един препъни камък за бъдещата реализация на лекарите в Европа.

Други съсловни организации, имам предвид, извън сферата на здравеопазването и медицината непрекъснато организират техни срещи, форуми, обучения за това как съответните специалисти да изпълняват в професията си критериите, които се поставят във връзка с членството ни в ЕС. Това не е ли и една от задачите на Лекарския съюз?

Това е една от основните задачи на Лекарския съюз. Въпреки, че е задължение на Лекарския съюз е да изработи правилата за добра медицинска практика, такива не са разработени. Известно е, че медицинските знания за 5 години, остаряват с около 50%, тъй като медицината е една много бързо развиваща се наука. Именно за това е необходима продължителната квалификация. За това са необходими изработването на ясни критерии и защото това е много пряко свързано с качеството на здравните услуги. Ако запитаме случайно срещнати хора по улицата какви са техните изисквания към лекарите, по-голямата част от тях ще кажат, че ниското качество е един от основните проблеми. В тази насока има още много какво да се работи.

Тези дни разговарях с двама авторитетни Ваши колеги от институт “Пирогов” и те ми споделиха, че имат проблеми със съдебни дела срещу тях за суми над 100 хил. лв, а по линия на застраховането им срещу подобни случаи е максимум за 20 хил. лв . Аз ги запитах не търсят ли юридическата помощ на Лекарския съюз, който трябва да защити техния гръб. Те само се засмяха и казаха “Ние само си плащаме членския внос”. В редакцията са ни се обаждали с подобни проблеми от различни лечебни заведения и търсят помощ от нас като медия. Ние ги насочваме към правния отдел на Лекарския съюз, но се оказва, че оттам просто не са им обърнали внимание – това не е ли ангажимент на съсловната организация?

За съжаление, превантивната работа, която трябва да върши БЛС, преди всичко с Комисията по лекарска етика, изобщо не се случва. Поне аз не знам случай, при който Комисията да е наказала някой лекар за недобре свършена работа. От друга страна, именно Лекарския съюз трябва да бъде този, който да осигурява правна защита на лекарите, но това отново не става. Много лекари, които са взели или не взели подкупи, са закопчавани с белезници, разкарвани са и така са снимани от медиите. Аз поне не съм чул Лекарският съюз да реагира на това. За един лекар името му е много важно. Когато то бъде накърнено вече няма значение каква е глобата и каква е паричната санкция. Но не съм чул Лекарския съюз да е взел отношение към това понякога преднамерено показване от страна на медиите.

При старта на здравната реформа, съществуването само на една съсловна организация беше наложително от гледна точка на по-бързото и адекватно въвеждане на договорното начало, като и за утвърждаването на здравното осигуряване като модел. Но с развитието на системата, с придобиването на договорна култура и с навлизането на структурите на гражданското общество в процеса, самата каса трябваше да се развие като обществена институция, като в нея влизат неправителствени организации и структури на гражданския сектор, по същият начин от другата страна на договора, трябваше все по-пряко да участват самите лечебни заведения. Няма логика някой да има частна болница и служителите, които работят в нея да се договарят вместо него и да договарят и процент възнаграждение на приходите. С развитие на реформата и на приватизацията, това задължително трябваше да се случи. На определен етап това членство трябваше да отпадне. Съсловната организация трябва да престане да бъде този корпоративен елемент, който да договаря условия, количествено и качество на услугите и цени, а се занимава изключително с правата за добра медицинска практика, с контрол върху етичната страна на професията.

Това е следващият етап от реформата. Тук, за съжаление, въпреки създадените 11 здравни фонда, трябва по-активно законодателно да се работи в посока постепенно монополът на Националната здравноосигурителна каса да се разгражда и редица отговорности да се прехвърлят към тези доброволни здравноосигурителни фондове. Това ще дава възможност от една страна за избор на лечебно заведение от пациентите. От друга – изборът на фонд, в който той да вложи парите си срещу определени условия наистина да дава възможност самият пациент да бъде в центъра на системата – той със своя избор да определя развитието на системата и по този начин ще има по-ефективно изразходване на средствата, които той влага в системата.

Мисля, че това от една страна е липса на интерес, защото може да отиваш в Комисията по здравеопазване, когато имаш някакви изисквания към законодателния процес. Практиката показва, че за 3 години, той не е проявил такива изисквания, не е проявил никакви претенции. Безропотно се съгласява с всичко, което излиза като законодателство. Аз съм присъствал, когато и той е бил в Комисията. Макар че са поставяни много важни за лекарите проблеми като законодателни инициативи, неговият коментар, когато многократно са се обръщали към него да си даде мнението винаги са се изчерпвали в няколко общи фрази – “ще проверим”, “ще видим”, “ще обсъдим”. Никога не съм чул той да е изразил ясно позиция, макар че много често използва дори и думи като “категорично”, “ясно”, “точно” и т.н.