Дубайски кули в Черно море, защо не

Над 500 концесии са дадени от началото на годината. Поне оттогава в Националния концесионен регистър в интернет не са правени задължителните записвания за това. А внесеният от правителството проектозакон за промените в Закона за концесиите са толкова много, че практически представляват един нов закон. За пореден път с тези промени се генерират корупционни практики. Кабинетът не си е взел поука от скандала с автомагистрала „Тракия“.
На практика внесените от кабинета поправки в Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите са изключително големи и сериозни промени. Дори, както се изрази зам.-министър Савин Ковачев, който представи законопроекта от името на правителството, това е закон с два центъра. Т.е. на практика това са два закона. От това, което ни се представя, явно личи, че кабинетът не си е взел поука от концесията на автомагистрала „Тракия“. Не само това, а и за пореден път с тези промени се генерират корупционни практики.
Първо, самият закон за концесиите е приет преди по-малко от година и половина. Тогава премиерът Станишев имаше претенцията, че това е един европейски закон, отговарящ изцяло на етапа, на който се намираме като държава член на Европейския съюз и който ще спомогне за по-бързото и качествено изграждане на националната инфраструктура. И затова най-малкото буди недоумение, когато днес Европейската комисия ни гледа под лупа за корупционни практики, когато ни спряха повече от половин милиард евро, не дай си, Боже, да ни наложат и т.нар. член седми. Те.е. България да няма право да взема решения в ЕС и за няколко години да бъде „във фризера“. Дано това да не стане. Но си мисля, че след като министърът на европейските пари Меглена Плугчиева отправи остри критики както към правителството, така и към отделните звена и най-вече към фонд „Републиканска пътна инфраструктура“, ако трябва да анализира тези практически два закона, съм убеден, че би ги върнала на кабинета.
Явно, правителството бърза в оставащите месеци да раздаде концесията на останалите летища, пристанища, на някои енергийни, минни обекти, вкл. в уранодобива. Има информация, че и АЕЦ „Белене“ ще се изгражда на концесия.
Но за мен е шокиращо и това, че правителството бърза да ги раздаде пак чрез т.нар. състезателен диалог. Което е основен метод в закона. Или преведено на български:
конни надбягвания с един кон
В закона се предлага и един нов член 18. Той предвижда раздаването да става и без концесия, какъвто е случаят с автомагистрала „Тракия“ -раздаване на всичко, което е останало – плажове, пристанища… Т.е. нито концесия, нито приватизация. Схемата е създаване на джойнт-вентчър с еднолично държавно предприятие, което получава съответния обект без концесия, т.е. без процедура.
Друго много смущаващо е, че отпадат т.нар. анализи, въз основа на които се определя обектът на концесията, цената є и изобщо профила на схемите, по които трябва да се сключва тази концесия. Защото с поправките в закона отпадат досегашните анализи – правният анализ, финансовият, икономическият, техническият анализ, екологичният. Т.е. отпада напълно аргументацията на избор защо се предоставя концесията. За мен най-малко е смущаващо, че се отменя и публикуването в „Държавен вестник“ на решението за откриване на процедура според поправките на закона. Това е много страшно, защото ако една процедура не се публикува в „Държавен вестник“, не може да се контролира. И на практика не подлежи на обжалване в правния свят според ал. 5 на член 39, параграф 20 в новия закон. Шокиран съм, че през 2008 г. може да се правят такива предложения.
Отменя се и процедурата по гл. 6 на Закона за опазване на природната среда. Тази процедура досега беше задължителна и без благословията на Министерството на околната среда и водите това беше невъзможно. А сега според проектозакона отпада.
Опасявам се, че точно в навечерието на мониторинговия доклад на ЕК колата (ни) може да се обърне. Направих запитване в рамките на парламентарния контрол към министър-председателя по повод прозрачността при обявяване на концесионните процедури поради това, че според одит на Сметната палата правителството не подрежда в съответствие със закона т.нар. концесионен регистър. А този национален концесионен регистър се подрежда от правителството и задължително се излага и в интернет. А последните записи в интернет са от началото на годината. Оказва се освен това според думите в отговора на премиера, че над 500 концесии са дадени поне от март т.г. досега.
Дотук ще спра с т.нар първи център на закона и ще продължа с т.нар. втори център. Защото на практика със закона за концесиите в преходните и заключителните разпоредби в голяма степен се променя законът за устройството на Черноморското крайбрежие
Аз съм шокиран, че с промени в един закон може да се променя друг устройствен закон, какъвто е законът за устройството на Черноморското крайбрежие. И да не говорим, че всичките поправки, които се предлагат, водят до корупционни практики. От десет на двайсет години става срокът на новите концесии на плажовете. Когато през миналата година беше приет законът, имаше много дебати по този въпрос. Категорично народните представители бяха за това, концесията да е за десет години.
А сега изведнъж се предлагат двайсет. Но това е по-малката беда. А като принадлежност на обекта на концесиите могат да се включат прилежащата акватория, брегоукрепителните системи и съоръжения и най-шокиращото – и островите, включително изградените от човешка дейност.
Това абсолютно противоречи на конституцията, защото бреговата ивица е изключително държавна собственост. Ако например имате концесия на плажа в Созопол, ставате концесионер и на острова пред плажа Св. Кирик. Но ставате собственик и експлоатирате и брегоукрепителните съоръжения. А напоследък се появиха и няколко първи, втори и трети частни острова. И нищо чудно, след един сезон да осъмнем в морето с изградени две Дубайски кули на тяхно място.
За морските плажове, които не са дадени на концесия, се предвижда отдаването им под наем по реда на Правилник за прилагане на закона за държавната собственост със срок до 5 години. Наемателят се задължава да изплаща наемна цена и да извършва задължителните там дейности. Но и това е противоконституционно. И затова отдаването под наем за мен е несъстоятелно.
Освен това за морските плажове, които включват пясъчни дюни, площта на дюните се изключва от концесионната площ. Като правата на концесионера от одобрените към датата на промяната комплексни планове и схеми, се запазват. Т.е. ако имаме концесия върху плажа на Слънчев бряг с дюните, на който планът и схемите са одобрени, на практика ставаме собственици и на дюните и можем да правим с тях, каквото решим. Да не говорим, че всъщност дюните до голяма степен вече ги няма, останали са много малко. Което си е откровена гавра с природата и националните ни забележителности.
На мой въпрос, няма ли тези промени в закона за концесиите да са последната капка катран която ще вгорчи меда, т.е. отношението на ЕК заради това, че законът е генератор на нови корупционни практики, за съжаление не получих отговор. Но такъв законопроект може стратегически да е неблагоприятен за страната. По принцип генезисът на това, което се случи на България след Нова година, е заложен в Договора за концесия на автомагистрала „Тракия“. Защото, когато още правителството на Симеон Сакскобургготски преди 4 години я подписа, тогавашният председател на ЕП в прав текст по този повод заяви, че не препоръчва на нито една страна членка на ЕС, както и на 12-те тогава кандидат-членки да прилагат корупционния български модел.
И затова ние бяхме гледани под лупа и първите сигнали за корупция в пътния фонд ни спряха парите – и за инфраструктура, и за екология… Затова единственият правилен ход е да се изтегли този законопроект на правителството. Защото, ако не се прояви политическа воля и законопроектът не се промени, той е атакуем в Конституционния съд. Дори само заради това, че с един проектозакон се променят два съществуващи закона, което е недопустимо.