АНАЛИЗ НА УСЛОВИЯТА: Икономическата криза изправи обществото ни пред перспективата на хронична безработица. Тройната коалиция причини тежки структурни дефекти на икономиката, основно голям дял на сивия сектор. Всеобхватната корупция задуши свободната инициатива; създаде враждебни условия за малкия и семеен бизнес, за занаятите и за свободните професии. Нерационални инвестиции се вложиха в безперспективни бизнес инициативи. Програмите за обучение и преквалификация не отговаряха на нуждите на бизнеса и не осигуриха работа на съкратените. Последиците са ниска квалификация и слаба производителност на труда, липса на иновации чрез технологично обновяване и загуба на конкурентоспособност. Първи загубихме пазарите си, а с това работните места.

ГЕРБ не предприе реформи в областта на трудовата и социална политика. Повишаването на праговете за осигуряване на самонаетите лица и противоречивите сигнали в данъчната политика изтласкаха фирми и граждани в сивата икономика. Не бяха насърчени временната заетост, надомния труд и работата от разстояние, които са антикризисни мерки. Отказът да се внесе яснота относно размера и сроковете за плащане на безспорните и изискуеми вземания изправиха пред фалит хиляди предприемачи, които отговориха с уволнения.
Пазарът на труда и солидарните социални системи се стопяват. Очертаващата се депресия изправя пред фалит социалните мрежи. Те могат да бъдат защитени единствено чрез стимулиране на заетостта и извеждането на фирмите и заетите от сивия сектор.

ПРИОРИТЕТИ СПОРЕД ДСБ СА:

І. Създаване на нови работни места чрез насърчаване на малкия и семеен бизнес, занаятчийските предприятия и самонаемането. Мерките за това са:
1. Намаляване до разумни и диференцирани граници на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица;
2. Съобразяване на минималните осигурителни прагове с реалните размери на възнагражденията в секторите, намалени в резултат на криза;
3. Оптимизиране на размера на патентния данък по райони и изравняване на данъка върху дейността на едноличните търговци с корпоративния данък;
4. Насърчаване на стартиращи малки предприятия чрез премахване на минималните осигурителни прагове/минимален осигурителен доход през първите шест месеца от дейността им;
5. Въвеждане на семейна здравна и социална осигуровка в семейните предприятия;
6. Създаване на нормативна база за развитие на семейното фермерство – незабавно приемане на Наредбата за директните продажби.

ІІ. Подкрепа на усилията на бизнеса за запазване на заетостта, защита на работещите и недопускане на мерки, които стимулират нарастването на сивия сектор. Мерките за това са:
1. Бързо въвеждане на гъвкаво работно време, съответстващо на реалния работен процес;
2. Въвеждане на почасово заплащане;
3. Увеличаване границата за полагане на извънреден труд (от 150 на 300 часа годишно);
4. Въвеждане на ясни публични критерии за участие на фирмите в програмите за компенсиране на доходите при непълно работно време, свързани с устойчивост на запазените работни места;
5. Промени в Кодекса на труда с цел опростяване на процедурите по съкращения при трайно намаляване на поръчките;
6. Право на работниците да искат несъстоятелност на предприятието при неизплатени заплати;
7. Въвеждане на единен фиш за заплащане на труда и преформулиране на понятията за брутна и основна работна заплата – възможност работникът да контролира внасянето на всички осигурителни плащания и да бъде запознат с общата цена на труда си;
8. Новата Национална стратегическа референтна рамка залага като приоритет при разходване на средствата по Оперативните програми на ЕС насърчаването на перспективна заетост в малките, средни и семейни предприятия, в т.ч. семейните ферми и занаятчийските предприятия;
9. Приоритетно финансиране на програми, увеличаващи конкурентноспособността на леката, преработваща и хранителна промишленост, особено чрез намаляване на енергоемкостта на производството и разхищението на енергия.

IІІ. Създаване на условия за обучение и квалификация на заети и безработни. Това се постига чрез:
1. Преработване на Националния план за развитие на страната и създаване на нова Национална стратегическа референтна рамка, в които най-висок приоритет има създаването на заетост;
2. Установяване на нуждите от квалифицирана работна ръка в средносрочен и дългосрочен план и задаване на обществена задача на образователната система;
3. Промяна на „ваучерната система“ за професионално обучение и квалификация, позволяваща:
3.1. Финансиране на обучение на новоназначени работници на работното място и насочване на обученията съобразно нуждите на работодателите;
3.2. Възлагане на средните професионални училища програми за обучение и преквалификация на съкратени лица;
3.3. Включване на занаятчийски фирми в програмите за обучение и преквалификация.
4. Уплътняване на работното време при програмите за компенсиране на доходите при непълно работно време с обучение и преквалификация.

ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ПОЛИТИКАТА СЛЕД КРИЗАТА: Постигането на целите ще противодейства на безработицата и няма да позволи тя да премине границата от 11-12 на сто по време на кризата. Ще постави на здрава и конкурентна основа развитието на човешките ресурси на страна. Ще усили постъпленията в солидарните социални мрежи и няма да допусне техния фалит.
Прилагането на мерките ще осигури устойчивост на подкрепата за пазара на труда и бизнеса чрез създаване на механизми, които предоставят облекчения по отношение развитие на предприемачеството и използването на публичните ресурси за създаване на нови работни места и след възстановяване на икономиката. Намаляването на финансовия и административен натиск върху малкия и среден бизнес ще създаде благоприятна среда за свободна конкуренция и инициатива. В тази среда ще се формират и националните приоритети за подкрепа на модерни и иновационни производства, основа на икономиката на знанието.