Иван Костов: Здравейте! Първо ви благодаря, че уважихте нашата пресконференция. Темата която ще поставим с голяма тревога е тайнията начин, по който не можем да научим развръзката на съдбата на АЕЦ “Белене”.
От една страна, руската позиция беше, че до 31 март, каквото се разберат, се разберат ако не се разберат проекта свършва. От друга страна, сега научаваме, че се водят тайни преговори. Между другото толкова са тайни, че и медиите не проявяват интерес. В тази връзка искаме пред вас да посочим, че тайните преговори винаги са коз на другата страна. Защото не можем да получим убедителни доказателства, че се защитават българските интереси. Тези доказателства можем да получим само ако явно сме информирани за това, което се случва.
Второ, НЕК е национална сигурност на страната. НЕК в момента води преговори с “Росатом”. Ето така ще илюстрирам отговорността на НЕК и на “Росатом”. Ако ви припомня за Фукушима в момента. Кой носи отговорността за случилата се авария? “Дженерал електрик” ли? Името на компанията знаете ли, която стопанисва централата? Малцина го знаят. Всички се обръщат към японското правителство. То е така и в България. Тоест, не може НЕК да води преговори, и да не ангажира, тъй като това са въпроси на национална сигурност. Това е отговорност на българския министър-председател и на българския министър на енергетиката. Изискванията на Европейския съюз, новите изисквания, за които ние знаем, че ще се изработят, за да се повиши ядрената безопасност, по силата на Виенската конвенция за ядрена безопасност са отговорност на правителствата. Не са отговорност на фирмата, която изгражда или на фирмата, която е подписала да бъдат изградени реакторите. От тази гледна точка ние заедно с вас и изобщо тези 60% разтревожени хора как получаваме доказателство, че тези които преговарят в момента се съобразяват с новите бъдещи изисквания при положение, че самите изисквания още ги няма.
Руската страна плаши българската, че ще предяви претенциите си в съда, но ако българската страна поеме ангажименти, които противоречат на европейските изисквания за ядрена безопасност по силата на споразуменията, в които ние участваме Европейския съюз ще предяви изисквания към България.
За това настояваме, пълна информация. Прожекторите да осветят какво се случва. Искаме информация от министъра на икономиката и енергетиката и от министър-председателя. Не могат да се крият и не могат да бягат от своята отговорност. Призоваваме към отговорност и двамата.
Министър-председателя имаше готовност до края на март да докладва. Ще поискате ли изслушване по въпроса?
Иван Иванов: Аз по начало ако заявявам позицията на Демократи за силна България искам да кажа следното. Първо, наистина до края на март беше срокът, който беше поставен от руската страна и след като този срок не е спазен, и няма продължение на договорите предварително, които бяха сключени с “Атомстройекспорт” би трябвало да се прекратят преговорите така, както беше заявено. Оттук насетне правителството е длъжно незабавно да информира българската общественост за това на какво основание се водят тези преговори и какъв е статута на преговорите от 1 април насам, когато всъщност не действа никакво, повтарям, никакво споразумение между България и Русия чрез двете компании, НЕК и “Атомстройекспорт”. Няма съмнение, че Демократи за силна България ще поискат тази информация, но ние считаме, че дори и преди нашето настояване правителството трябва да даде гласност на тези преговори. Както каза г-н Костов, няма по-важен за националната сигурност отрасъл в икономиката от енергетиката, която наистина е мотора на всяка една дейност, защото това са захранващите източници на всички български предприятия.
Как се отнасяте към идеята на президента да има референдум за АЕЦ “Белене” едновременно с изборите тази година?
Иван Костов: Категорично против сме. Защото ще се изкриви вота. Тези избори са сложни. Едновременно национални и местни и да се задават въпроси за АЕЦ “Белене” би било абсолютно несъстоятелно. Освен това сме абсолютно убедени, че до тогава няма да са въведени новите изисквания за ядрена безопасност. По този начин няма да знаем истинските причини поради, които три големи атомни електроцентрали аварираха и излязоха от строя. Говоря за “Три май айлънд”, говоря за “Чернобил” и за Фукушима.
Иван Иванов: Искам само да допълня, че Европейската комисия си поставя срок до края на годината да разработи всичките критерии, по които ще се извършват стрес-тестовете на действащите в момента централи в Европейския съюз. Настояват по същите тестове да се извършат проверки и в централите на страните съседни на Европейски съюз и едновременно с това към всички проекти за бъдещи централи ще предяви изключително високи изисквания. Българското правителство ако е отговорно към своите граждани не може и нетрябва да предприема никакви прибързани действия дотогава, докато страна членка на Европейски съюз не се съобразим и неизпълним това, което се решава от цялата европейска общност.
Иван Костов: Президента нека отговори защо бърза с този референдум преди да е научил причините поради които почти 1% от атомните централи аварираха. Да отговори защо бърза. Защо кара хората да се произнесат неинформирани за естеството на риска. Това е съществения въпрос.
Според вас защо бърза президента?
Иван Костов: Защото спада подкрепата за АЕЦ “Белене”. С времето хората все повече осъзнават какви са рисковете на ядрената енергетика. И този спор ако сега се реши в съотношение 55 /45 срещу АЕЦ “Белене” следващата година в началото ще бъдат 64 /35. Заради това бърза.
Иван Иванов: Да добавя, че ако все още мерките за повишаване на безопасността не са разработени то е, защото все още не се знае какъв е мащаба на поражението, което ще предизвика до края на инцидента АЕЦ “Фукушима”. Вие знаете от вестниците, че продължава изтичането на радиоактивна вода и сериозното радиоактивно замърсяване, както на водата, така и на атмосферния въздух. Решението на европейските министри на енергетиката е едва след завършване на инцидента, приключването му да се направи пълен анализ, за да се отговори на високите изисквания, които вече предявяват голяма част от европейските правителства. Надяваме се, че българското правителство не само ще се съобрази, но и ще се присъедини и ще настоява за тази висока степен на безопасност, защото България е в земетръсна област, както и целият балкански полуостров. А що се касае до президента. Няма никакво съмнение, че президента бърза да се даде ход на АЕЦ “Белене” преди да завърши неговия мандат. Няма логика в това бързане, защото той поставя на карта здравето и живота на българските граждани. А когато няма нормална логика, очевидно има някаква друга логика. Нека той отговори коя е причината за това негово бързане.
Смятате ли, че мораториума за “Лукойл” е свършил някаква работа?
Иван Костов: За цените на горивата? Мораториума не може да свърши никаква работа и ние няма как да го считаме за полезна стъпка по следната причина. “Лукойл” признаха, че продават горивото съобразявайки се вносните цени. По този начин те признаха, че налагат монополни цени и извличат монополни печалби, защото разходите им със сигурност са много по-ниски. От тази гледна точка ние атакуваме тази цена върху която уж имаше намерение да се наложи мораториум и искаме Комисията за защита на конкуренцията да реагира срещу тази цена, а не по отношение на мораториума. Защото на практика признанието е вече ясно. Те не продават и не начисляват цената на горивото съобразно собствените си производствени разходи и приемлива печалба.
И още нещо искам да ви кажа. За нас представлява интерес ако може да ни насочи дали е вярно и да насочи Комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да провери и това. Да провери вярна ли е информацията излязла в български медии, че “Лукойл” е глобен от руската комисия за защита на конкуренцията с 225 млн. щатски долара затова, че е продавала на монополни цени. Защото ако тази информация е вярна Комисията за защита на конкуренцията просто трябва да приложи същата мярка. Българската имам предвид.
Иван Иванов: Позволете ми да допълня, че от парламентарната група зададохме въпрос към министъра на финансите Симеон Дянков да ни информира относно данъчните складове в страната. Какъв е техния брой? Кои са собствениците на тези складове? Какъв е техния капацитет? И каква е моментната им наличност? Защото с промени каквито бяха извършени в Закона за акцизите и данъчните складове през месец декември 2009г. от това правителство се въведоха изисквания относно лицензирането на данъчните складове, които се оказват много трудно изпълними. Нещо повече. Самите изисквания се разписват в правилник, който допълнително е завишил всичко, което трябва да бъде изпълнено в административна и техническа посока от кандидатите за такива складове. По време на изслушването в петък дистрибутори и търговци на горива, не “Лукойл”, но други съобщиха, че поради тези изключително високи изисквания вече повече от година те немогат да лицензират свой данъчен склад. Което означава, че преобладаващото, а почти цялото количество на течни горива вероятно се държат в данъчни складове само от една малка група от фирми. Да видим кои са те. Очакваме отговора на министър Симеон Дянков.
Иван Костов: Имате ли други въпроси? Благодарим ви.
