Както в онзи научнофантастичен филм „Пришълец“: неочаквана среща с руското чудовище…

Вчера, неделя, в 11:00 ч. заедно с един от моите членове на партийната организация – Климент, сглобихме масичката и за пореден ден започнахме да събираме подписи за кампанията, свързана с инициативата за премахване на руския анклав – незаконно използвания от руското посолство терен до стената на язовир „Искър“. Разговаряхме с двама патрулиращи полицаи, които проявиха интерес към темата. Единият дори изяви желание да се подпише, но в крайна сметка се отказаха, тъй като в момента са дежурни и нямали право.

В този момент изведнъж, не вярвайки на очите си – след като ги разтрих, ощипах се по носа и си ударих две плесници, за да се уверя, че не сънувам – виждам Нейно превъзходителство Елеонора Митрофанова, посланик на Великата империя на триж по-великия Владимир Путин, придружена от двама мъже (вероятно охрана, цивилни), да преминава край нас – бавно и величествено, почти като крайцера „Аврора“.

Тя се вгледа в масичката, явно видя физиономията си, подмина ни и се отдалечи на около десетина метра, но в този момент явно асимилира видяното, обърна се и се върна при нас. Предполагам, че бяха тръгнали на разходка в слънчевата сутрин през парка пред НДК, в посока бул. „Витоша“. Часът беше около 11:15, а хората тъкмо започваха да излизат, за да се разходят в неделния предобед.

Другарката Митрофанова застана пред масичката ни и започна да задава въпроси – кои сме, каква е тази подписка и защо я събираме. През това време единият от руснаците снимаше с телефона си. Завързахме „задушевен разговор“, в който на г-жа посланичката беше разяснено, че искаме да ги изгоним от терен в изключителната зона на сигурност – до водоем, осигуряващ вода за 1,5-милионната столица на държава член на ЕС, терен, който те, в типично техен стил, заемат незаконно и не желаят да се пръждосат от него. Като в същото време са обявили тази държава, България, за свой неприятел.

Отговорът беше типичните руски „опорни точки“ – как те ни били освободили два пъти, а ние, българите, сме черни неблагодарници и т.н., и т.н. Съответно аз отговорих, че като са ни „освободили“, два пъти са ни откраднали целия златен резерв – и това е най-малката от безбройните злини, които проклетата им държава е причинила на България. Разменихме си още „любезности“ в този дух. След това руснаците си заминаха – продължиха разходката си.

По-късно си зададох въпроса – с какво право Митрофанова се върна при нас, за да задава въпроси, да се заяжда и да повтаря „опорките“ си, от които вече имаме мазоли на ушите. И още – дали, например, руският посланик в Полша би посмял да се разхожда в центъра на Варшава и нагло да търси сметка от полски граждани относно заниманията им? И защо в София може да се случи нещо подобно – без последствия? Реторични въпроси…