Иван Костов: Добре дошли на нашата пресконференция. Първо искам да ви информирам, че ние посветихме време за обсъждането на един проект за промяна на централното управление на усвояване на европейските фондове. Причината да го направим, е че правителството наистина успя да получи одобрение на оценките за съответствие на оперативните управления на еврофондовете, но реално усвояването на европейски средства в България все още е много слабо. Тъй като точно реалното усвояване е антикризисната мярка този проект е първа част от нашия план за борба срещу кризата, за който ние сме говорили пред вас. Считаме, че използването на авторитета и аргументите на централното управление са в състояние да решат една голяма част от проблемите, които Комисията за контрол за усвояването на европейските фондове в Народното събрание възприе. Искам да кажа, че Комисията възприе почти всички наши оценки за рисковете, за проблемите и за причините заради това, че еврофондовете не се усвояват с темпото, с което ние всички желаем да става. Ние сега, разчитайки на тази оценка и на това единство във възгледите, предлагаме този проект. Изпращаме го на министър-председателя. Не искаме да го коментираме преди това с медиите, тъй като желаем реално да помогнем да се вземат управленски решения, които да помогнат на страната. Поставяйки усвояването на европейските фондове на най-високо място в своите политически цели. Не искаме да правим политика искаме да помогнем. Разбира се очакваме на среща с министър-председателя, която сега обявяваме, че сме поискали да разкажем и да покажем този план.
Проектът представлява наистина промяна на начина, по който в момента централно се управлява усвояването на европейските фондове и има графично представяне. Може да бъде представен пред по-голяма публика. Изобщо изработен е както трябва. Това е първата точка, с която ви запознаваме. Втората, е едно изявление на Националното ръководство на Демократи за силна България. Ще ми позволите да го прочета.
ИЗЯВЛЕНИЕ на НР та ДСБ относно решението на Конституционния съд за касиране на парламентарните избори от секции в Турция
За първи път от началото на демократичните промени Конституционният съд определя за опорочен изборния процес и касира резултати от изборите. Това стана, защото грубо е манипулиран вотът на българските избиратели в Турция по вина на ръководството на ДПС и правителството на Тройната коалиция.
Решението на Конституционния съд е тежка присъда персонално за Ахмед Доган. То отхвърля начина, по който в последните десет години той купува власт, като злоупотребява с механизмите на демокрацията.
След решението на КС политическата корупция и изборните нарушения престанаха да бъдат митове. Те вече имат лице. Това са ръководителите на ДПС, на БСП и НДСВ. По време на техните правителства България отстъпи от вече завоювани позиции в провеждането на свободни и честни избори.
ДСБ приветстваме решението на Конституционния съд като първа стъпка към възстановяването на демокрацията в нашата страна.
Ние настояваме:
– Отговорните институции, включително прокуратурата, да разкрият и разобличат персонално организаторите на политическата корупция и изборните нарушения.
– Народното събрание да приеме новия избирателен кодекс до края на лятната сесия и да създаде постоянно действаща, независима и неподкупна изборна администрация.
ДСБ призоваваме всички демократични партии да постигнем съгласие, за да създадем условия за истински демократични избори в България.
На ваше разположение сме за въпроси.
Можете ли да маркирате поне каква структура на управление на еврофондовете предлагате?
Иван Костов: Наистина не желаем да навлизаме в подробности. Предполагаме, че веднага след срещата с министър-председателя, през тази седмица се надяваме това да стане, ние ще направим специална пресконференция и аз и колегите ми ще ви запознаем с това, което предлагаме.
Какви са дефектите на сега съществуващите структури. Вие винаги сте казвали, че сегашната администрация е тежка и не желае сама да се реформира. Къде трябва да се пипне?
Иван Костов: За това можем да говорим, защото вече е обсъждан въпроса и е прието нашето предложение за причините за тези проблеми, които се явяват в усвояването. Първата причина е обстоятелството, че има институционален конфликт. Той е в изпълнителната власт и се дължи на обстоятелството, че персонално в лицето на министъра на финансите е съчетана ролята да пази балансирана бюджетна позиция, а от друга страна да бъде вицепремиер по усвояването на европейските фондове. Тези две цели влизат в конфликт при определени обстоятелства, каквито често се случват при управлението на бюджета в страната и винаги конфликта се решава в полза на финансовото министерство и във вреда на усвояването на европейските фондове. Втората причина е феодализацията. Под феодализация разбираме такава широка степен на самостоятелност на управляващите органи на европейските програми, на оперативните програми, която прави администрацията безконтролна. Вие знаете, че напоследък се създаде едно звено за одит на проекти, но както предварителния контрол, така и контрола за законност, за целесъобразност на решенията и последващия контрол за административни нарушения и противодействие на корупция и конфликт на интереси в момента не се упражнява по централен начин. Поради което липсва тази дисциплина в усвояващата администрация. Ние считаме, че това може да бъде избегнато през промени в системата за управление. Третото, е че целеполагането в процеса се нуждае от особено и сериозно внимание. Целеполагането е сложен процес. Той е съобразяване от една страна с европейските стратегически документи. Вие знаете, че изтече Лисабонската стратегия през миналата година. Предстои в момента да се работи за стратегически европейски документ, но има вътрешни стратегически документи. Това е стратегическата референтна рамка. Има един план за развитие на страната, който обаче не е одобрен. На практика всички, които участват в процеса на усвояването и които са страни бенефициенти на европейските фондове нямат една актуализирана целеполагаща политика и стратегия. Това трябва да бъде и роля на новата система за управление. Тоест редица неща трябва да бъдат решени и ние считаме, че това трябва да бъде направено чрез тази промяна.
Даниел Митов: Ако мога да добавя нещо. Ние сме го казвали и друг път в момента буквално е унищожена хоризонталната връзка между отделните министерства и дирекции като на практика всяко едно от тези министерства и дирекции си пишеше стратегии за развитие само, за да може да се отчете някаква дейност пред Брюксел и пред Европа. За тези стратегии липсваше каквото и да било финансиране и каквато и да е политическа отговорност. Не се адресираше към когото и да е, за да могат тези стратегии да бъдат изпълнявани. Това също е нещо, което ще бъде решено с този план.
Трябва ли да има специален вицепремиер, който да отговаря за усвояването на еврофондовете? И за какво ще е разговорът ви с вашия колега Мартин Димитров?
Иван Костов: За първият ви въпрос се разбрахме ще отговорим с една пресконференция надяваме се още тази седмица, а на вторият въпрос – ние правим тази среща по предложение на СДС. Обсъдихме своите позиции и ние очакваме да намерим форми, за да препотвърдим политическото бъдеще на Синята коалиция. Включително и за следващите избори. Очакваме да потвърдим тези и политики, които сме съгласували преди изборите. Да отидем към конкретизация на някои политики. От друга страна да намерим механизъм там където имаме разхождане, където имаме различни идеи те да бъдат представени с необходимата доза коректност, търпимост към чуждото мнение, защото така ще станем по-силни и по-отворени към общественото мнение. Тоест “политики” и бъдещето на Синята коалиция” това ще бъдат темите, които ние ще очакваме да се разискват.
Има ли някакъв конфликт, някакъв проблем?
Иван Костов: Не, няма. Има пуснати закачки по разни сайтове, но няма такъв конфликт.
Как гледате на изявлението на президента Първанов за отварянето на икономическите досиета?
Иван Костов: Аз вчера говорих в “Неделя 150”. Тези икономически досиета трябва да ги отворят учените икономисти, стопанските историци на страната. Те трябва да кажат кое, как е било, на кого се дължи, например ликвидацията на банките, кредитните милионери, обявяването на 76 от най-големите предприятие на страната в неплатежоспособност. След това последващите действия. То трябва да направи оценка на масовата приватизация на г-н Жан Виденов, оценка на започналата приватизация с РМД-та пак по време на Виденов, на начина по който е продължила при нас. Но това са въпроси на стопанската история на страната. Това по никакъв начин не са въпроси, които касаят първо конституционния ред в страната, нито са свързани с извършване на престъпления. (Престъпления се разкриват от прокуратурата и следствието.)
Прави впечатление за институционален конфликт на интереси при сегашното управление при усвояването на еврофондовете . Промяната в закона, при която Агенцията за приватизация се слива с Агенция за приватизационен контрол и по този начин продавача ще надзирава и ще контролира онова, което е свършило. Ако има грешка в постановката ми моля да коментирате.
Иван Костов: Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, тук е Димитър Бъчваров и аз ми призовавам да се обърнете към него за по-специален отговор, паралел не може да бъде направен, защото тук става въпрос за управленски решения свързани с усвояването на европейски фондове. Конфликта, за който ние считаме, че е на институционално ниво е конфликт между различните цели, които преследват две различни институции. Едната цел е широката балансираност и стабилната балансираност на бюджета, другата цел е максималното усвояване на фондовете. Причината да има конфликт там се дължи на обстоятелството, че по много от програмите държавата осъществява съфинансиране, т.е. тя участва в много от проектите. Тя също влага свои средства, за да могат да бъдат усвоявани европейски програми. От тази гледна точка, желанието за икономии на бюджетни разходи може да възпрепятства процеса на усвояване поради прекратяването на държавното участие в усвояването на европейските фондове, лишаване от съфинансиране. Това е съвършено конкретен и сериозен проблем, който всички бенефициенти познават. За това много често държавата влиза в ролята на страна, която компенсира нарушенията, които са извършени при усвояването на европейски фондове. Конфликта се дължи на обстоятелството, че когато министерството на финансите управлява и последно се произнася по целесъобразността на дадени проекти то се държи по подобие на банка. То оценява риска като максимален, така би трябвало да се оценява ако се гледа от банкерска гледна точка, защото ако има осъществени нарушения и проекта е слаб накрая това цялото финансиране ще трябва да се компенсира от министерството на финансите. Поради това министерството на финансите действа като противопоставяща се и силно контролираща и инспектираща процеса институция. Това е сърцевината на този проблем и ние сме убедени, че това трябва да бъде решено.
Намери ли правителството Соломоновото решение на конфликта по отношение на Белене?
Иван Костов: Ние не считаме, че е намерено решение. Аз искам да се позова на това, което в момента се предлага като решение. Аз имах спор с някои колеги и журналисти като казвах, че руската страна не предлага финансиране и участие в процеса, а предлага българската страна да вземе кредит. Най-тежкия проблем в този проект е финансирането му. Стоварването му на гърба на българския данъкоплатец, ето така да го кажа политически. Това е най-сложното упражнение, независимо кой, как говори за проекта. Руската страна не желае да носи рисковете от инвестицията, тя желае да бъдат прехвърлени изцяло на българската страна. Друг инвеститор в страна на европейския съюз не е проявил желание за участие в проекта и по този начин един 10 милиарден проект се стоварва върху гърба на българския данъкоплатец в години на свирепа криза. Това е невъзможно да бъде принудена българската страна ако се управлява от отговорни политици. Невъзможно е да бъде принудено правителството да отиде на такъв компромис. Това е непосилно за България. Така че ще видим какво е Соломоновото решение. Ако имате още въпроси по тази тема г-н Иван Иванов е тук.
Какво стана с антикризисната програма, която щяхте да пишете?
Иван Костов: Това е първата част от нея. Ние ви обещаваме, че в момента в който сме готови с всяка следваща част ще ви запознаваме с нея, ще ви запознаваме по определен начин. Все пак антикризисната програма не е просто нещо, тя не може да ви бъде стоварена наведнъж, а и ние не сме я изработили наведнъж. С тази част с промяната в централното управление сме най-напред, а и то е първо по логиката на нещата. Така че очаквайте поставили сме си за цел до Великден да изложим всички свои идеи и планове за антикризисната политика. Работим много усилено.
Благодаря ви за вниманието!
