ДСБ: Пътят на България не минава през Босфора

14 Декември 2009
По време на конгреса на ДПС Ахмед Доган направи заявка за оттегляне, но всъщност тълкуваме неговите думи и поведението му, като бъдеща заявка за пазарлък, като подаване на ръка към ГЕРБ за сделка, и то за времена, когато правителството ще изпитва последващи трудности. Това каза Радан Кънев от ръководството на ДСБ.
От ДСБ коментираха и емблематичната теза на Доган, че пътят на Европа към себе си и глобалния свят, минава през Чанаккале. Десните възразяват към тези опасни сигнали към българското Общество и смятат, че пътят на България не мина през Босфора и че тази теза е твърде проблематична. Чрез подаване на ръка под масата на ГЕРБ се цели защита на икономическите интереси на ДПС срещу имунитет срещу индивидуално преследване добави Радан Кънев.
Доган прави намек за възможна подкрепа в трудни времена, които в сложните икономически условия на България й предстоят. „Доган ясно каза, че приоритет за него е влизането на Турция в ЕС, като спомена и перспективата за влизане на Русия в общността, каза той. Според него е нямало нито дума за българския национален интерес, нито за интереса ни в ЕС, но пряка защита на турския национален интерес и турската цел за интеграция в Европа е съществувала.
От ДСБ не признават и тезата застъпена в изказванията на конгреса, че в Европейска България имало колективни права за защита. За десните това също е опасна теза и припомниха, че страната ни вече е приела рамковата конвенция за защита правата на малцинствата.
Депутатът от ДСБ Иван Иванов представи позицията на тъмносинята партия по повод предстоящото първо четене на промените в закона за електронните съобщения в НС. Десните не приемат да бъде осъществена, непрекъсната интерфейс връзка, между операторите на мобилни телефонни и интернет услуги с органите на МВР.
Такава връзка не съществува в никоя страна-членка на ЕС и тя не би дала съществени резултати в борбата срещу организираната престъпност, поясни Иванов. Напротив, тя би внушила съмнение и опасение у всеки български гражданин, че той може да бъде следен.
Иванов обясни, че в досега действащия закон осъществяване на подобно проследяване на връзки, се налага само при извършване на тежко престъпление, което се наказва с 5 и повече години лишаване от свобода. От ДСБ са против предложението тази граница да бъде намалена за престъпления наказвани с две години лишаване от свобода.
Десните считат, че събраните при тези случаи данни, не трябва да бъдат задържани за неограничен срок, а той да бъде строго фиксиран, след което те да бъдат унищожавани.
Източник: БГНЕС