ДСБ иска забрана за отглеждане на генномодифицирани храни в България

Иван Иванов: Добър ден! Добре дошли на поредната пресконференция на Националното ръководство на Демократи за силна България. Днес на нашето заседание ние разгледахме две основни теми. Позволете да ви представя преди всичко становището на Демократи за силна България по въпроса за изменението в Закона за генномодифицираните продукти и организми. Демократи за силна България от началото, когато този закон беше въведен в сила през 2005г. до сега имат своя неизменна принципна позиция. Тя е срещу разпространението на генномодифицираните организми в страната. В това отношение ние показахме своята последователност като гласувахме против измененията, които бяха предложени от Министерски съвет на първо четене в пленарна зала. Ние подкрепяме протестите на гражданското общество, на неправителствените организации, както и на съсловни организации, които могат да бъдат засегнати от разпространение на генномодифицирани организми в страната. За да бъдем последователни в срока, който е предвиден в сряда ще внесем в деловодството на Народно събрание предложение по повод на закона. Тези  предложения ще бъдат концентрирани върху това да се запази рестриктивния режим по отношение на генномодифицираните организми, такъв какъвто той беше в първоначалния текст на закона действащ до този момент. Надяваме се, че както и в комисията, така и в пленарна зала ние ще успеем да убедим мнозинството от народните представители, за да защитим интересите на българските граждани. Защото българското земеделие има своето бъдеще единствено чрез биологични продукти и натурални произведения. В това отношение ние действително защитаваме интересите на българското земеделие и на българския бизнес в областта на хранителната промишленост.

Втората тема, по която искам да насоча вашето внимание е завършилото преди дни посещение на министър-председателя Бойко Борисов в съседна Турция. Ние приветстваме постигнатите споразумения в областта на енергетиката и по-специално договореността България да може да получава газ от алтернативни източници по отношение на досегашните руски доставчици. Това което ще бъде направено по отношение на реверсивност на газовата връзка с Република Турция ще ни позволи действително да посрещнем нуждите на страната по време на криза ако тя възникне като такава.

По отношение на важния инфраструктурен проект, който беше оповестен от министър-председателя, а именно евентуалното бъдещо строителство на язовир Тунджа ние сме обезпокоени. В първоначалния вид проекта за строеж на язовир Тунджа не защитава добре българските интереси така както е предвидено самия язовир да бъде на българска територия в „чашата” на язовира да попадне голяма част от плодородната земя на Ямболска област, а изгодите преди всичко да бъдат за европейска Турция свързани с напоителни системи, които ще бъдат действително в полза на нашите съседи. Искаме решението по този въпрос да бъде взето само на базата на добре преценени и балансирани изгоди за двете страни.

Посещението на Бойко Борисов в Турция и резултатите там имаха още един аспект. Позволете ми моят колега Даниел Митов да ви ги представи.

Даниел Митов: Също така приветстваме и факта, че премиерът е поставил пред турския премиер въпроса за това да няма партии посредници между България и Турция в политическия живот на България, но ще отправим и парламентарно питане и е хубаво да се знае дали е поставен въпроса за ненамеса във вътрешните дела на България, когато става въпрос за изборен процес. Много добре знаем как се гласува в Турция и това става със съдействието на турската държава. Знаем, че по време на избори там се организират цели колони от български изселници, от България турци. Така има моменти, в които в секция гласуват по около две хиляди души. Това е ненормален брой хора и за това се изисква около 40 часов изборен ден по най-груби изчисления. И разбира се турски политици да спрат да агитират в полза на ДПС, което се е случвало и знаем, че е имало случаи през 2000 г. бе изгонен турски дипломат заради подобна дейност. Ето защо този въпрос трябва да бъде поставен и разяснен подробно. Един от другите въпроси които обсъждахме беше свързан с блокадата на българско-гръцката граница и идеята, която се зароди за това от българска страна да бъде блокиран пътя към Гърция на контролно пропускателния пункт Кулата. Смятаме, че  подобна реципрочна мярка е недопустима от българска страна най-малкото, защото би нанесла вреди на самата България поради простата причина, че България в момента има подадена жалба до Европейската комисия. Тя ще бъде разглеждана и евентуално България ще има възможност да получи компенсация за загубите, които понася в момента заради блокадата на гръцките фермери. Едно подобно реципрочно действие може да отнеме възможността на България да получи подобни компенсации, а и това не е европейско поведение, да си го кажем конкретно. Моля за вашите въпроси.

Има съмнение, че ще получим компенсации. На какво основание казвате, че ще има, въз основа на коя европейска директива?

Даниел Митов: Има такава възможност. Разбира се не е сигурно, но в случая ако има реципрочно действие от българска страна става абсолютно сигурно, че няма да получим. Не мога да ви цитирам директива, но има подобни прецеденти.

Иван Иванов: Преди всичко исканията от българска страна са свързани с 4-те основни правила в Европейския съюз едното от което е свободното движение на хора заедно с това и свободното движение на стоки. При това положение, когато една страна членка нарушава подобно свободно движение естествено е, че страна която търпи загуби по този повод е в състояние да представи аргументирано искане, за да получи компенсации за претърпените загуби. Това е смисъла и това е цивилизования подход за този случай. Останалото би означавало и срещу България да бъдат отправени реципрочни искания ако бъде блокирана границата и от наша страна.

Имате ли позиция по отношение на оставката на Кольо Парамов?

Иван Иванов: Кольо Парамов е една от мрачните фигури в българският банков сектор, защото беше в ръководството на Централната банка, когато всъщност катастрофира българската банкова система. Нещо което всички български граждани го знаят. Освен това Комисията за разкриване на принадлежността към службите на държавна сигурност установи, че Кольо Парамов реално е бил резидент на Държавна сигурност. При това положение ние веднага заявихме от момента, в който получихме съответната информация, че е абсолютно недопустимо такъв човек да бъде съветник на българския министър-председател. Изказваме съжаление, че политическия съвет на министър-председателя не е намерил необходимите аргументи, които да представи на министър-председателя, за да не се стигне изобщо до споменаването на името Кольо Парамов в публичното пространство като евентуален съветник на Бойко Борисов.

Г-н Иванов как ще коментирате изявлението на Парамов пред Всеки ден, че е махнат заради натиск от Иво Прокопиев?

Иван Иванов: Не мога да коментирам нещо, което не виждам като връзка. Ние като политическа партия излагаме аргументи стоящи много по-високо от тези изявления, които е направил Кольо Парамов. Защото те действително показват, че той не може да възрази на нашите ясни аргументи срещу неговото назначаване. Тях той не може да опровергае.

Има ли ДСБ позиция по отношение на отпадналата забрана в Закона за радиото и телевизията за собственици на рекламни агенции да бъдат съдружници в медийни проекти?

Иван Иванов: Този въпрос не е разглеждан, нито на Национално ръководство, нито в рамките на парламентарната група. Това върху което Демократи за силна България бяха съсредоточили своето внимание при обсъждането на второ четене на Закона за радиото и телевизията беше стриктното приложение на европейската директива, която гарантираше 10% от времето извън новини, реклами и т.н. да бъде резервирано за европейски програми създадени от външни продуценти. Ние сме доволни от текста, който беше приет и едно не голямо увеличение от 12% като задължителна норма над която може, когато има създадени качествени програми от външни продуценти те да бъдат реализирани. Що се касае до останалите предложения това бяха предложения буквално в последния момент направени от управляващата партия ГЕРБ и осигурено гласуване с техните гласове.

ДСБ ще подкрепи ли ветото на президента по Закона за отбраната и митингите?

Иван Иванов: По въпроса за ветото на президента по Закона за отбраната искам да кажа следното. Внесените предложения за изменение на Закона за отбраната бяха абсолютно необходими защото гласувания в съвсем бърз порядък закон в края на 40 Народно събрание  реално се оказа неработещ с вътрешни противоречия и неприложими норми. По тази причина ние приветстваме бившия вече министър на отбраната Николай Младенов, както и неговият наследник генерал Аню Ангелов, защото те успяха в много кратък срок да предложат промени, които направиха този закон работещ. По отношение на българският президент частта, която касае правомощията на българския президент в Закона за отбраната не е променяна. Тогава си задаваме въпроса „Защо българския президент не наложи вето на закона в края на 40-то Народно събрание, а налага вето сега?”. Отговора е прост – защото в края на 40-то Народно събрание грижата  на българския президент беше да назначи свои хора в ръководството на българските въоръжени сили. Благодаря ви за вниманието.