СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Здравейте, приятели!
Спомням си отлично последното Национално събрание. То беше в първия ми работен ден като депутат в Европарламента. Спомням си и как завърших тогава изказването си: “Влизам в Европарламента като депутат от Синята коалиция, но няма да бъда потресен, ако завърша мандата си като евродепутат от ДСБ”. Значи съм имал нещо предвид.
Искам да отбележа нещо, което едва ли някой от вас е забелязал, макар че витае във въздуха. Забележете какво правихме ние през последните шест месеца. Ние работихме върху организационното укрепване на партията си, проведохме дебат за нашата идейна платформа и докато седем месеца всякакви хора се занимаваха с какво ли не, но не и с политика, ние се занимавахме с партийна политика, национална политика и идейно-политическа обнова на десницата. Това в България може да го направи само ДСБ! И аз ви благодаря за това, че участвахте на всички нива в този процес.
Само няколко думи за платформата, но не по същество, а по формата. Нали разбирате, че това са идейни основания, това е ценностно-идейна платформа. Няма ги политиките, за които ще стане дума по-късно и ще се развиват оттук нататък и с които ще се явим пред българския избирател непосредствено по време на кампанията? Нали разбирате, че това са ценностни ориентири, в които няма място за много конкретни неща, независимо че тъкмо конкретните неща понякога стигат най-бързо до хората. Това са най-дълбоките основания, до които една политическа партия може да достигне. Оттам нататък вече дори е вредно, защото отиваме в сферата на философията или теологията.
Ние сме се опитали да направим нещо, което се нарича принципна програма. Политическите основания както за нашата партия, така и за политическа дейност на десницата изобщо. Опитали сме се да го изразим на един език, който трябва да срещне онази близост у избирателите, която всеки политик иска да види в най-добрия случай на своята политическа дейност. Рискуваме с този текст, но аз мисля, че рискът си струва и той ще бъде оценен от избирателите. Не подценявайте тази платформа като директен политически ефект. Традицията в България изглежда не е в тази посока. Има много голям цинизъм към подобен тип слово, към подобен тип говорене, но нашите избиратели ще го оценят. И не трябва да подценяваме процеса, който започва с излизането на светло на всичко това още сега.
Понеже има много теми, по които можем да вземем отношение, аз ще се огранича само с няколко.
За ГЕРБ мога да добавя само един много особен поглед отвън, защото това, което казвате и виждате отвътре е безспорно вярно и няма какво да добавя. Господин Бойко Борисов е най-нелепият български премиер в момента. Най-нелепият от 27-те. И само доброто възпитание и добрият вкус, и изключителните проблеми, които има Европейския съюз и Еврозоната, сдържат коментаторите и карикатуристите да се развихрят по негов адрес.
Това обаче, което най-много ме подтиска, е неговият опит да се гордее с България, и да ни сравнява с държави като Германия и кой ли не. Това не само показва, че България има нисък стандарт на живеене, на самооценка и на какво ли не още. Това показва, че българският премиер няма стандарт за стандарт на живот, че той е в онази ситуация, в която древните са казали: “Той още не знае, че нищо не знае”.
Няколко думи за госпожа Кунева, за която определението “червена кукувица” за мен казва всичко. Но понеже ще се върнете, ще влезете в дебати с хора, ще започне едно празно дрънкане кой е ляв и кой е десен, искам да зададете на всеки колебаещ се десен избирател следния въпрос: има ли нещо, което госпожа Кунева не е получила от Българската социалистическа партия в лично качество? Тя беше министър, тя беше европейски комисар, тя зае всички позиции вътре в тройната коалиция в полза на БСП. И само ви напомням – дори когато позабравеното НДСВ се раздели на лява и дясна част, тя застана с всички онези, които искаха да защитават тройната коалиция. Тя винаги е стояла плътно до сърцето на БСП, до самия лидер и е получила всичко от БСП като назначения. Нищо, че е била от НДСВ.
Какво може да получи тази жена от българската политика през десницата? Нищо повече от това, което вече е получила от БСП. Тя ще върне жеста на БСП, тя ще повтори това, което направи НДСВ, но никой не го вярваше преди изборите. Тя ще открадне десни гласове и ще ги занесе в правителството на БСП.
С особено удоволствие наблюдавам много специфичните гърчове на хора, които са около нея, как отговарят на въпроса: “Вие бихте ли отишли в коалиция с БСП?”. Те не могат да отговорят, защото усещат накъде ги водят, но са се прежалили като морал, по някакъв начин и като биография. Нека да не допуснем десни гласове отново да бъдат закарани в правителство на БСП. Поне това не трябва да позволяваме този път.
И няколко думи за Синята коалиция. Разрушаването на Синята коалиция беше желано от нашите врагове. Следователно, нека да им имаме поне доверие в това – те са мислили, че разрушаването на Синята коалиция е лошо за нас. Аз мисля, че разрушаването на Синята коалиция, първо, не е окончателно. И второ, то не е нито добро, нито лошо само по себе си, а зависи от нашето поведение. Мисля, че целта е била чрез разрушаването на коалицията ние да изпаднем в отчаяние, униние и да се върнем към разговори, свързани с нашето оцеляване. Те не познават ДСБ. В крайна сметка целият този заговор е направен от хора, които не просто не членуват в ДСБ, те нямат нашето светоусещане.
Когато участвах в създаването на ДСБ, последното, което ме вълнуваше, беше как партията политически ще се представи в парламента, дали ще бъде трудно, кой ще бъде срещу нас. Не че ми е било все едно, но никога не съм се ръководил от това лесно ли е, трудно ли е? Тези хора, които са изтъкани от подлост, предразсъдъци, а в дейността си са престъпвали и закона, не могат да си представят, че някой може да следва политическите си убеждения, независимо дали е лесно или трудно, независимо дали ще има успех или не в краткосрочен или дългосрочен план. Те не могат да разберат тази мотивация, която имаме ние с вас. Те и затова няма да могат да разберат защо ДСБ ще тръгне нагоре и ще успее следващата година. Те не могат да го схванат, защото не са едни от нас. И се опитват да ни унищожават както те самите се страхуват, че ще бъдат унищожени с подлости, със заговори и с всички тези неща, които в момента унищожават нашия коалиционен партньор.
И няколко думи за него. Синята коалиция имаше повече гласове от ДСБ, когато ние бяхме в първата си кампания и се явихме самостоятелно. За мен Синята коалиция са преди всичко избирателите. Смисълът на нашите усилия оттук нататък са да запазим избирателите на Синята коалиция и да ги изпратим там, където са нашите листи и нашите водачи на следващата предизборна кампания. Това е основната ни задача.
По никакъв начин не трябва да отчуждаваме тези избиратели. Синята коалиция привлече хора, които не искаха да вземат страна между СДС и ДСБ. СДС сега ги накара да вземат нашата страна, защото когато си гласувал за нещо, изградено трудно, и някой едностранно и грубо го разруши, ти не може да нямаш симпатия и не може да нямаш по-добро чувство към другите, които се опитват да съхраняват и да продължат да изграждат.
Нека оттук нататък, независимо какво ще се случи, да не отчуждаваме избирателите на Синята коалиция от нас, защото независимо как ще се явим на изборите, ние ще доминираме в дясното пространство и в Синята коалиция, ако тя все пак се възстанови.
Гордея се, че ДСБ започна битката с олигарсите фронтално, поименно. Още повече се гордея, че те ни припознаха като основен враг. Трябва да се гордеем, че олигархията в България обяви директно война на ДСБ. Когато това стане в едно общество открито и грубо, както го направиха тези хора с директна среща с нашите депутати, тогава гражданите, сините хора в България ще вземат нашата страна. Те не могат да не оценят това, което ние правим от тяхно име. Нека да не ги отчуждаваме, нека да направим така, че в изборния ден всеки гласоподавател на Синята коалиция да гласува за нас. Това трябва да бъде нашата цел. Формата няма значение.
Така че няма да бъда шокиран и изненадан, ако завърша евромандата си като депутат от Синята коалиция и още по-силни Демократи за силна България!
