Радан Кънев: Здравейте! Както знаете от изминалия четвъртък по инициатива на Синята коалиция в Бюджетната комисия на Народното събраниеимаше изслушване на министъра, заместник министъра на финансите, на ръководителите на Агенцията по приходите и Агенция митници. Ние дадохме брифинг по този въпрос и изразихме своето становище.
Предстоящия четвъртък ще има изслушване на ръководствата на осигурителния институт и здравната каса. Това изслушване смятаме за изключително важно, защото от една страна знаете, че състоянието на здравните заведения в момента е най-тежкия проблем пред обществото. А от друга страна, както неведнъж сме казвали, но се потвърди миналия четвъртък – дефицитът в Националния осигурителния институт е най-сериозния дефицит в държавата. Той надвишава с 220 милиона вече предвидените дефицити. Ние ще поставим следните въпроси:
– На първо място, на какво се дължи този дефицит в НОИ и какви са средствата за неговото компенсиране до края на годината?
– На второ място, очаква ли се дефицит за следващата година? По какъв начин се предвижда да се преодолее той? И действително, НОИ подкрепя ли предвижданията на финансовото министерство, че парите за пенсии, необходимите пари за пенсии ще бъдат по-малко през 2011 г. отколкото за 2010 г.? Защото ние тази прогноза казахме, че не я споделяме.
– На трето място, за компенсиране на дефицитите. Предвижда ли НОИ увеличаване на вноските? Ние чухме доста противоречиви изказвания от отговорни представители на изпълнителната власт по тези въпроси.
Към Здравноосигурителната каса и Министерство на здравеопазването ще поставим следните въпроси:
– Приема ли ръководството на здравноосигурителната каса отказа от функцията на представител на гражданите, на представител на осигурените лица? Съответно, защитава ли техните интереси да получат качествено здравеопазване или защитава интересите на фиска?
– На второ място, всички знаем, че голяма част от парите за вноски, които плащат фирмите, гражданите и домакинствата не се изразходват за здравеопазване. Ние ще искаме да знаем къде се намират в момента тези пари? По какви банкови сметки? Защото знаем, че по депозитната сметка в БНБ, по която правителството на ОДС остави 350 милиона лева преди повече от 10 години в момента има 350 милиона лева. За другите пари ние незнаем къде са.
И най-съществения спешен въпрос. Какви са спешните мерки, с които управлението ще се противопостави на източването и опасността от фалити на здравни заведения? Защото днес сме изправени пред една ситуация, в която БСП искат да се освободят пари от резерва, за да потънат там, където потъваха 8 години. Да бъдат откраднати от техните спонсори. От друга страна финансовото министерство задържа тези пари и ги използва за други цели. Ние не приемаме пари, които се събират под гражданите от страх, че няма да получат здравна помощ да бъдат харчени за друга цел.
Това ще бъдат въпросите, които ще зададем.
Сега бих казал още няколко думи във връзка с неща, които се случиха през изминалата седмица, през изминалите две седмици.
Очевидно е, че за първи път в България има много сериозно настроение за реформа. Българските граждани, голяма част от българските медии оценяват, че без реформи излизане от кризата и повишаване на благосъстоянието няма да има. Аз ще припомня някои неща, които нашия лидер каза вчера и те са:
– за четири години реформи през 1997г-2001г., брутния вътрешен продукт се повишава два пъти;
– средния осигурителен доход – 3 пъти;
– средния доход от пенсия – 5 пъти.
Това е до което реформите водят. Това е, което без реформи не става. Ние виждаме, че българските граждани разбират това и оценяваме факта, че много наши политически опоненти в момента се занимават изключително със Синята коалиция, разбирайки, че това е единствената реформаторска сила днес в българската политика. Така разбираме и острите атаки и клевети срещу нас.

Петър Москов: Стигаме до финала на приказката, какво всъщност трябва да се прави. Приказка, която партиите от Синята коалиция говорят и правят от години, когато са имали тази възможност. Приказка, която е особено актуално през последната година и половина, в която ние през цялото време си говорим с ГЕРБ за нуждата от реформи. Като под нужда от реформи разбираме точно това, което се случва в момента.
Липсата на реформи в тези скачени съдове – административна реформа, реформа в службите за сигурност, реформа в пенсионната система, реформа в здравеопазването всъщност поставят… защото управлението всъщност какво го поставят, то вероятно малко притеснява зрителите и слушателите на основните медии… поставя следния въпрос. Ще има ли бюджетен дефицит над предвидения, т.е. ще колабира ли финансирането на държавата или ще колабират социалните солидарни фондове. Тоест здравноосигурителния и пенсионния фонд.
До тук се стигна, защото някак си не се слушаме. Толкова месеци не се слушаме. Ако се бяха случили всички тези неща. Ако чрез реформа в здравното осигуряване, чрез реформа в болници, чрез реформа в пенсионната система бяха освободени ресурси в момента нямаше българския гражданин да бъде изправен пред дилемата ще може ли да отиде на лекар. Ще може ли да получи кредит? Какво ще се случи с пенсията му и как ще учи детето му в училище? Защото когато говорим за реформи и резултата от тях, резултата е този. Ние спокойно да ходим на лекар, да можем да пращаме децата си на училище и да можем да имаме относителна финансова независимост. Това е реформа. Реформата е по-добро качество срещу оптимално вложение на нашите пари. Това нещо не се случи. И затова сега има проблем пред, който управляващите са изправени точно, защото не се слушаме.
В крайна сметка, приказката за това, че ние караме ГЕРБ да прави някакви неща, за да губел популярност се оказа фалшивата приказка, която г-н Борисов слушаше толкова месеци. Оказа се, че ние сме били прави през цялото това време, а някакви други суфльори всъщност са довели нещата до там да се избира, дали да ходим в болница, или да можем да бъдем изрядни пред международните финансови институции, което е важно за финансовото и икономическото здраве на държавата. Това е положението.
И само да допълня. Слушах много силно през последните седмици реакциите на Атака. Цялото това говорене – “срещу”. Ако забелязвате през последната години ние говорим – “за”. Въпроса е дали има кой да слуша говорене “за” или е важно нещо, което говори “срещу”. Срещу нещо преди 15, 20, 30 години. Искам да направя своя собствен извод. През последната една година винаги, когато Атака вдигне някакъв шум до Бога за нещо, което е лишено от смисъл означава, че в държавата има сериозен проблем. Атака е мюрето на това управление. И те правят това в момента.
Въпроси?

Не мислите ли, че тези резултати, които цитирате за управлението е заради ниската база, от която бяха тръгнали?

Петър Москов: Вижте! Отново ще повторя – удвояване на брутния вътрешен продукт, утрояване на заплатите, учетворяване на пенсиите. Какъвто и старт да имате това е много сериозен резултат. Правенето на тези реформи е довело до този резултат. Консолидирането на някакви сили срещу реформата в момента, въпреки че всеки един български гражданин стигна до извода, че тези реформи, колкото и да са болезнени трябва да бъдат направени е контрапродуктивно. То ни води в уровниловка. То ни води до това всички да получаваме еднакво ниски доходи. Всички болници независимо от това дали са качествени да получават еднакво ниско финансиране. Всички пенсионери, в крайна сметка да се чудят как ще завършат месеца без възможност системата да продуцира някаква надежда у тях или пък в хората, които в бъдеще ще влезнат в пенсионната система. Това означава липсата на реформа. Уровниловка. Липсата на реформа е комунизъм. Реформата е движение напред и възможност за всеки един от нас със собствените си сили да развива себе си при правила, които е създала държавата. Това е реформа. По-добри условия за нашите пари.

Радан Кънев: Аз на въпроса за ниския старт ще отговоря по съвсем различен начин с един пример от днес. Ниския старт не е благоприятен за реформа. Всяка реформа струва определени пари и е много по-лесно, когато ги имаш да я направиш. Искам да обърна внимание на нещо, което сякаш се премълчава през последните месеци. И то е, че здравната вноска беше увеличена от 6 на 8 % преди 2 години. С аргумента, че тези два процента няма да се харчат непосредствено, а ще се капитализират за провеждане на реформи. В продължение на 2 години всяко средно българско семейство дава 500 лева годишно, за да се провежда реформа. В момента правителството има на разположение над 1 милиард лева натрупани по този начин. Българските граждани са си платили за тази реформа. Оправдание, че пари няма не може да има. А високият старт не е оправдание той е улеснение. Тази реформа трябва да започне незабавно, за да се освободят средствата, да се знае, че те не се източват и отиват за лечение.

Все пак има ли някакъв лимит на вашата подкрепа?

Петър Москов: Лимитът на нашата подкрепа се изчерпва в това, което току що се опитахме да аргументираме. Ако не сме били достатъчно ясни да се опитам да повторя? Ние подкрепяме реформаторско управление. Възможността антиреформистките силите на статуквото, в което живеем от години отново да вземат връх, разбира се, че ще направи нашата подкрепа безмислена и ние ще я оттеглим. Ние няма да подкрепяме нещо, което не води до ясен резултат и до движение напред. Искам да припомня на всички вас, че ние година и нещо се държим изключително коректно. Всички тези предложения, за които постепенно започваме да говорим публично са дадени на ГЕРБ. Дадени са в ей такива пет папки за всяка една от реформите. Ако това нещо беше изпълнявано през последната година сега дереджето и финансово, и фискално, и на солидарните системи щеше да бъде друго. Ако ме питате за дата, в която ние можем или не можем да сложим край на тази подкрепа мога да ви кажа само следното конкретно нещо. За следващата година ние няма да подкрепим бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която предвижда с парите от здравеопазването да бъде крепен фиска. Това е категоричната ни позиция. Защото на това трябва да се сложи край. Направи го тройната коалиция. Претендиращата за дясна партия ГЕРБ продължава да прави това. Смисъла на здравната вноска е всеки един от нас да има своето право на лечение. Касата не може да продължава да функционира като второстепенен разпоредител на бюджетни средства и това нещо да ни струва 50 милиона годишно. 50 милиона е издръжката годишно на Здравната каса.

Вие съгласен ли сте с Мартин Димитров, че ГЕРБ все повече управлява като лява партия?

Петър Москов: Аз не искам да правя генерални изводи за ляво и дясно. От това дали ще има бързи и резки действия в сферите, които изредихме, от отговорите на въпросите, които ще получим ще оформим и нашата позиция. Ако ГЕРБ реши да отиде наляво това е техен избор. Нашия политически избор и нашата политическа история изисква ние да говорим и правим това, което ние говорим и правим.
Благодарим ви.