Правителството и министърът на отбраната да кажат как са станали две заменки на златни военни имоти край морето с апартаменти в различни квартали на София, Бургас и Варна. Това искане внася под формата си на парламентарно питане тъмносиният депутат Димитър Камбуров.
Професорът-ортопед вчера оповести параметрите на скандалните замени във Варна.
В едната сделка бившата гарнизонна фурна, разположена на 3253 кв. м в центъра на Варна, е заменена за 7 свустайни апартамента от по 65 кв. м в столичните квартали “Надежда” и “Обеля” и още един от 40 кв. м в бургаския кв. “Изгрев”. Жилищата е осигурила фирмата “Бългериън екопроджектс”, която е получила и собствеността върху апетитния военен имот и към апартаментите е добавила в сметките на военното ведомство още 19 000 лв., обясни депутатът Камбуров. Според него министерството е дало собсвеността си срещу жилища, чиито кв.м е изчислен на 169 лв. при пазарни цени за същите жилищни райони от по 600-900 кв. м. Сделката е станала през 2005 г., дни преди Николай Свинаров да сдаде поста във военното ведомство. Сега на мястото на старата гарнизонна фурна има луксозен комплекс със 129 апартамента, ателиета и шоурумове.
“Питал съм официално за тази сделка министър Близнаков”, но отговорът му винаги е бил уклончив. От него разбрах само, че оценителите по тази сделка са били наети от фирмата, която е получила имота, обясни тъмносиният народен представител.
Втората сделка, за която той внася парламентарно питане, е за 41 дка бивши казарми край морето на Бяла. Парцелът е заменен за 8 апартамента в крайния варненски квартал “Владиславово”, 6 в Казанлък” и останвалите – в столичните “Обеля” и “Дружба”. Според депутата Камбуров около 50 са реституционните претенции към този терен. През февруари миналата година обаче варненският шеф на Изпълнителната агенция “Държавна собственост” към Министерството на отбраната Кадир Кадир е правил официално запитване за спорната територия към областния управител на Варна и кмета на Бяла дали има реституционни претенции. Отговорът от там бил отрицателен. В резултат на което от 12 април миналата година собствеността върху терена е на немски граждани.