ДРУГАРЯТ СТАНИШЕВ НЕ Е ПИЧ! – Валентина Наумова

Че комунизмът е останал далеч в миналото е епидемично разпространено наивно вярване. То периодично навестява големи групи от хора – така, както грипът напролет или настинката през зимата. Лекува се според установената медицинска практика: наблюдателност за симптомите, точно диагностициране, повече умствени движения и горчиви хапове. Такива и ред други болнични размисли извиква малката брошурка „Защото сме социалисти“ – плод на творческия гений, навестил премиера Станишев в няколко безсънни нощи.

Безсънните нощи на премиера Станишев

Някой би могъл да си помисли, че премиерът на най-бедната страна в Европейския съюз, затънала до ушите в корупция и оплетена в престъпни мрежи, пред заплахата да изгуби поредните пари от европейските фондове, размишлява над държавническите си задължения. Нищо такова. В няколко развълнувани безсънни нощи другарят Станишев е посетен от мисълта, че кризата е шанс за БСП.Тази цинична, егоистично партийна и не особено държавническа мисъл като червена нишка съшива парчетата от внушения, събрани в един от най-старите комунистически пропагандни жанрове – бюлетина за политическа агитация.

Малка червена книжка

„Защото сме социалисти“ представлява брошура, съставена от фрагменти – „размисли“, чието предназначение е да дадат тълкувателен модел за събитията от близката и по-далечната политическа история на страната; да създадат определени внушения за настоящето, погледнато през призмата на миналото; да оформят цялостна версия („голям разказ“), който да носи внушението за истинност, без да се опира на каквато и да е фактологична или документална достоверност. За най-младите трябва да се спомене, че такива малки червени книжки, често с гриф за вътрешна употреба, са безспорен факт от времето на тоталитаризма и че представляват книжното тяло на бюлетина за политическа агитация – необходимото пособие на всеки партиен агитатор. Основните функции на този пропаганден жанр са:

1) Да внушава, че истината е въпрос само и единствено на идеологическа правота;

2)Да задава „правилния начин“, по който трябва да се оценява реалността. Този единствен „правилен начин“ е санкциониран от Партията и е обяснен по времето на зрелия социализъм от нейния ръководител Тодор Живков като „голямата правда“ на идеологията, която трябва да доминира над „малката правда“ на реалния човешки опит;

3) Да задава речевата стратегия, която партийните агитатори трябва да следват в общуването с по-широките партийни или извънпартийни среди.

Произходът на жанра, който възражда в книгата си Станишев, идва от пропагандния отдел на ЦК на БКП , тясно свързан с митопроизводителната лаборатория на ДС. Той симптоматично говори за активирането на най-дълбокия тоталитарен рефлекс – да се лъже, да се подменя и фалшифицира историческата истина, властта да се крепи с манипулации и политически внушения, посадени върху колективните страхове. Впрочем мнимият автор на книгата (убедена съм, че цял творчески колектив е прекарал безсънни нощи над това творение) показва завидна компетентност за това, което прави, като в раздела, озаглавен на чист руски език „Говорит Москва!“, споделя тайната на това що е манипулация: „тя смесва реални исторически факти, спекулации и пълни лъжи. Чрез тази комбинация легендата придобива достоверност и жизненост в общественото съзнание“. Както се казва в живописта – тайният подпис на майстора, суетливо оставил знака си в творбата.

Защо сега?

Не бива лековерно да се подвеждаме от „закачливия“ младежки стил и привидно свободната форма на „споделени“от извора на сърцето мисли, че това е невинно четиво. Задачите, които са му възложени, са твърде сериозни и съвсем не са за пренебрегване. На първо място, то трябва да представи във вид на свързан, сюжетиран разказ убедителна версия за ролята и значението на БКП/БСП в новата политическа история на страната. За целта митотворчески трябва да се постигне внушението за силната социалистическа държава, управлявана от БКП/БСП, за модернизацията на страната, ръководена от БКП/БСП и за прогреса на обществото, двигател на който е БКП/БСП. На второ място, то трябва да даде тълкувание на Прехода и на ролята на БСП в него, като предложи „преосмисляне на нещата, които през последните 20 години се приемаха за общоприети“. В това тълкувание БСП няма и никога не е имала вина за провалите и кризите в управлението на държавата. Това е основната задача на книгата, свързана с подготовката за предизборната кампания и с превантивното отхвърляне на аргументите на неудобните политически противници. На трето, но не на последно място, във времето на приближаващата все по-заплашително към страната икономическа криза, „Защото сме социалисти“ трябва да събуди носталгия към времето на социализма от Тодор-Живковия период, представяйки го като време на спокойствие, ред, сигурност и всеобщо идилично щастие. Невинно ли е това? Съвсем не.

Митологизираният пропаганден разказ

Книжката на Станишев разказва приказка, смесица между споменати бегло факти, напълно недостоверни тълкувания и откровени лъжи. Нейната задача е да „изтрие“ паметта за миналото, като я замести с удобен за ползване, сдъвкан за запомняне сюжет. Това е приказка за миналото, за времето на прехода и за настоящето. Свързана като разказ, тя изглежда така:

В миналото, когато БКП 45 години е на власт, българската държавност била укрепена. Българската икономика и социалната система били в непрестанен възход. Държавата, представлявана от Партията, осигурявала на хората работа, доходи, сигурност, безплатно и качествено образование и здравеопазване, високо национално самочувствие, раждаемост, международни успехи в спорта и изкуството. Всичко това било желано от обществото и било постигнато „за сметка на свободата и с насилие“. Размерите на това ограничаване на свободата обаче са преувеличени.

БКП дала началото на демократичните промени в България, защото достигнала до прогресивното разбиране, че „не може да има социализъм без свобода“. Така се стигнало до времето на прехода. В началото БКП се изплашило и не поело инициативата. Затова болезнените реформи били проведени „по най-безотговорния начин“ от десницата. По това време имало икономически срив, висока безработица и безпрецедентно социално разслоение. БСП нямала нищо общо с това. „Огромното обществено богатство, оставено в наследство от тоталитарната държава“, било разграбено и доразграбено. БСП нямала нищо общо с това: „нито нейните предишни ръководства, още по-малко нейните членове и симпатизанти“. Нещо повече. Годините на прехода показали, че няма по-държавническа партия от БСП: „Няма друга партия, която може да се гордее с държавническото поведение на своите лидери. Всички помним какво направи БСП в годините на прехода.“

Днес БСП е една модерна, прогресивна партия, която има място сред всички европейски социалистически партии и спокойно може да се сравнява с демократите в САЩ и с лейбъристите в Англия. В световната икономическа криза партията вижда възможност да докаже идеологическата си правота, а именно, че „отвъд капитализма има… социализъм“. Тази криза реабилитира по особен начин социалистическия проект и е шанс за БСП. Страната е в криза, но всички са в криза. Социалистите нямат нищо общо с това.

Оставям този исторически и политически фалшификат на читателската интелигентност и на паметта за преживяното. Безобиден ли е той? Не мисля така.

Другарят Станишев не е пич!

В специален раздел, увенчаващ капиталния му труд и озаглавен „И баба ти е с нас!“, Станишев се обръща към младите, към онези, „които нямат наслоени предразсъдъци или внушени лъжи за „престъпния“ тоталитарен режим.“ На тях, непомнещите, а и на другите, епидемично заразените от убеждението, че времето на тоталитаризма е далечен спомен, той пробутва лъжата за доброто управление с ограничената свобода и всеобщото щастие. Путинизира ги, без да знаят това, изкушава ги с измислици за времето на социализма, както правят безсрамните манипулатори. Другарят Станишев не е пич! Той лъже.