ДПС прави опит да се оттласка от БСП

С депутата от „Синята коалиция“ Веселин Методиев разговаря Лилия Цанева
Темата за етническата карта и мира е абсурдна в България. У нас има проблем с ДПС. Затова и хората често смесват нещата – отношението към ДПС и това към новините на турски език. Сигурен съм, че хората, които биха гласували срещу правата на българските турци, са много малко, но въпросът се подменя.
– Г-н Методиев, опасението на ДСБ, че ДПС и Ахмед Доган търсят сделка с ГЕРБ, откъде дойде? Само от това, че Доган не критикува властта ли?3а-щото самият Бойко Борисов много пъти е отричал всякаква опция за разбирателство с ДПС.
– За нас от ДСБ, за хората, които отдавна се занимаваме с политика, е известно как ръководството на ДПС успява много бързо да се преориентира към управляващите, за да оцелява. В това отношение самият председател на ДПС не прави изключение, напротив. Всички опити за маневриране на политическата сцена на ДПС винаги са с тази цел. ДПС е показало, че разяжда всяка власт в името на собствените си амбиции и оцеляване. Със същата цел извършва постоянна спекулация с етническия мир. Въпросът за спокойствието на българските християни и българските мюсюлмани е въпрос на самите тях, а не на политическите партии. И това се доказа дори в най-тежките години при опита на комунистическата партия да прави геноцид. Познаването на всички тези процеси ни дава основание в ДСБ да направим това предупреждение.
– Борисов даде да се разбере, че се изнервя от намека ви за бъдеща сделка с Доган. А и думите ви се интерпретираха и като подозрение към ГЕРБ, не като сигнал.
– Казаното от ДСБ е ясен, добронамерен публичен сигнал, а не някаква заплаха срещу премиера. Това е опит да му бъде помогнато в тайните коридори на политиката, в които министър-председателят е сравнително отскоро. Казвам го, защото той има опит като ръководител в МВР и в кметството, но като политик, като лидер на управляваща партия – това за него е ново. В публичното пространство всеки може да интерпретира както смята за добре. Но опитвайки се да завърша тази тема, ще кажа, че в ДСБ оценката за ДПС е плод на дългогодишен опит и политическа компетентност. Виждали сме как ДПС умее да се вмъква в ситуации, да се прилепя към властта.
– Една от интерпретациите обаче е, че ДСБ говори за опит за сделка на ДПС с ГЕРБ от страх да не бъдете заместени като партньор от балансьора Доган в някакъв бъдещ момент, когато на ГЕРБ им стане трудно да управляват с малцинство?
– Много категорично ще ви отговоря – когато става трудно, ДПС го няма. Те се появяват, когато е лесно. Тогава заемат позиция и разперват обръчите си. Те никога не носят отговорност за тежки ситуации.
– А как разчетохте думите на Доган, с които де факто нападна президента – Доган нарече тезата, че България трябва да е енергиен център на Балканите глупава, а АЕЦ „Белене“ – патриотична авантюра?
– Това е опит за отлепване от БСП, това е публичен опит да се отдели от същите тези, с които до вчера е делил властта.
– А защо РЗС, с които до вчера бяхте партньори, подкрепяйки ГЕРБ, преди ден оповестиха нова коалиция – Костов-ГЕРБ-Сидеров и атакуваха г-н Костов, връщайки темата за корупцията по времето на ОДС. За него Костов дърпал конците на властта, така ли е?
– В „Синята коалиция“ дискутираме въпросите на управлението. Ние подкрепяме правителството и мнозинството в парламента по различни закони. От друга страна, ние имаме съществени различия и с ГЕРБ, и с „Атака“. Заявяваме тези различия и търсим възможности за компромис. Ние ясно чуваме аргументите на партньорите си за нещата, които за тях са приоритет. Може би това наше поведение изглеждат отстрани като че ние нещо управляваме. Не, ние не управляваме, а се държим конструктивно. И за това има факти, които се виждат ясно, ако човек е добронамерен. Дали ще са 15-те процента данък за хазарта, дали ще е въпросът за парите в здравеопазването. Тези дебати в мнозинството бяха публични. Мисля, че такъв прозрачен модел на сътрудничество досега не е имало.
Само ще припомня, че лидерите на тройната коалиция се събираха по хижи и санаториуми някъде в планината, решаваха някакви неща и ги свеждаха тук до собственото си мнозинство. Създава се някаква нереална представа за ролята на „Синята коалиция“. Ние си знаем силите и няма да сме непремерени.
– Каква е цената, която партиите в „Синята коалиция“ ще платите, че подкрепяте ГЕРБ? Обезличавате ли се?
– Да участваш в управляващо мнозинство по време на криза, да сътрудничиш в провеждането на тежки реформи, не е особено популярно. Но е нещо, за което си заслужава да употребя думата предизвикателство. Ние от „Синята коалиция“ и в ДСБ сме показали, че не се притесняваме да участваме, когато е тежко. И сме по-слаби, когато е по-леко. Разбира се, ние трябва да покажем, че участвайки сега, спазваме принципите си и ще отстояваме всичко, за което сме поели ангажименти. В някои случаи може и да оставаме в малцинство. Това не е проблем, а част от политиката.
– А ще носите солидарно отговорност за управлението на ГЕРБ?
– Носим отговорност за реформаторска и проевропейс-ка политика и не носим отговорност за конкретни политики, които се разминават с нашите принципи. Ето ви и конкретен пример – ще носим заедно отговорност за реформата в образованието, защото ще подкрепим законопроектите, внесени от правителството и образователния министър. Простата причина е, че принципът да се прекрати администрирането в науката от правителството е заложен в промените. Там, където в действията на ГЕРБ не виждаме реализация на идеи на „Синята коалиция“, няма как да носим отговорност.
– Как хем хора от ДСБ са зам.-министри и т.н, хем ще носите отговорност само за някои действия на ГЕРБ?
– Що се отнася до участието на опитни колеги като Евдокия Манева, Константин Димитров и т.н. политическата отговорност се носи от министъра. Зам.-министрите могат евентуално да носят персонална отговорност за конкретни детайли в секторни политики и дотам. Затова по конституция зам.-министрите се сменят от премиера, докато министрите се избират от Народното събрание.Затова и отговорността не може да бъде премествана от министъра към зам.-министьра. Това е доста ясно нещо, което ние, българите, поради липсата на традиции, научаваме във времето. Ние излязохме от едно тоталитарно общество, в което никой за нищо не носеше отговорност. И сега от 20 години се учим. И все пак отговорността идва от резултата на изборите. Затова „Синята коалиция“ с 300 000 гласа не може да носи отговорност като за 2 млн. гласа, ще е налудничаво.
– Атаките срещу ГЕРБ са, че се върви към авторитарна власт, че се газят правила с „милиционерски ботуш“, че премиерът нарежда на депутатите какво да гласуват, че цари полицейщина..
– Когато една партия е възникнала около един човек, който е генерирал огромно доверие и оттам е натоварен с огромна отговорност, негова е задачата да взима становище по важните въпроси, да налага воля дори. Това произтича от волята на избирателя. Борисов е избран и неслучайно сам казва вече няколко пъти: „Аз нося тази отговорност.“ И е прав. Ако сме демократи, трябва да признаем, че останалите колеги от ГЕРБ тепърва излизат на сцената, тепърва стават разпознаваеми. Едва след като са такива, ще носят своята отговорност. Това започва и тази палитра от хора ще се разширява.
– Критиките за полицейщина някак напомнят на опасенията на ДСБ при създаването на ГЕРБ…
– Управлението на една страна, на парламентарна република, е в ръцете на изпълнителната власт. Не управлява парламентът. Той пише законите и контролира дейността на изпълнителната власт. Да, тази теза как парламентът бил подчинен и имало полицейщина, авторитаризъм, я знам. Имаше го и по наше време – комунистите не са измислили нова пропаганда. Те атакуват така и Иван Костов, бил Командира. Вижте старите вестници – беше същото. И пак не беше вярно.
А за оценките на ДСБ не е точно така. Колегите, които преди ползваха остри думи срещу Борисов, сами казаха след това, че всеки има право да се развива. Затова сме демократи.
– Новините на турски език по БНТ бяха въведени по ваше време. Ще подкрепите ли искането на ГЕРБ и „Атака“ за референдум?
– Тази идея в някаква степен е баланс, който ГЕРБ търсят с „Атака“. Този референдум е и някакво ехо от референдумите в Европа за джамиите например. Но мисля, че в това има много повече популизъм, отколкото реалност. Да питаш мнозинството за правата на малцинството какво е? Ами ако сега има референдум за смъртното наказание, какъв, мислите, ще е резултатът? Но ако не го бяхме отменили, нямаше да бъдем в ЕС. Има правила, които не подлежат на популизъм. Но този дебат предстои, не мога да го изпреваря.