До лятото трябва да решим бъдещето на Блока

– Г-н Кънев, успех и самокритка имаше на този конгрес. ДСБ е на прага на саморазрушаването написа Иван Костов, така ли е?
– За мен изразът е подчертано пресилен, но опасенията са същите, които изразих и в доклада си. Ние сме на прага на компромиса и търпимостта на най-твърдите ни симпатизанти.
– Защо, кои са най-големите компромиси, които направихте, за да сте на границата?
– Много е ниска културата на компромиса в българската политика от последните години, а 42-то НС с неговите изключително тежки нрави само влоши нещата. Изборните резултати наложиха на политиците едни нива на преговори и компромис, които са характерни за Западна Европа. Те обаче не са нито по културата, нито по новата история, в която управлението обикновено е било еднопартийно или близко до него. Имаме един случай с тройната коалиция и втори с кабинета „Орешарски“, където политически компромис нямаше, а всичко беше бизнес. По тази причина участниците в политическия живот се сблъскаха с нива на преговори, които за тях са плашещи, тази култура тепърва ще пробива път. В момента тя е травматична за избирателите на много партии – за ДСБ, вярвам и за ГЕРБ, също така за „Патриотичния фронт“ и АБВ.
– И все пак кои са най-големите копмпромиси за ДСБ?
– Участието в мнозинство с АБВ, подкрепата за г-н Калфин – не толкова заради личността му, колкото заради лидера на АБВ, е първият много голям компромис. Участието в управление с „Патриотичния фронт“, с който имаме много общо в програмата, но и тежки идейни различия е вторият компромис. Приемането на г-н Борисов за премиер беше много трудно. В кампанията настоявахме за нови хора в политическата власт и нова култура на управление. И не на последно място отказа поне на декларативно ниво от краткия мандат на управление. Веднъж го нарекох и най-тежкия компромис, защото много държахме на този знак към избирателите – че не стискаме властта до последно. Така че, компромисите са много, самата работа в РБ е непрекъснат и труден компромис. Ние тръгваме от 4 политически формации. Има политици, като мен, които са били само в ДСБ, има такива, които са били и в СДС, тоест веднъж са се делили, има хора, които са били в НДСВ, в ДПС, други, които след ДСБ и СДС са се оказали в ДБГ. Това е огромно натрупване на противоречия и отношения – НДСВ и ДПС никога не са били съюзници с традиционната десница, тоест там има едно базово отхвърляне. Всичко това трябваше с един наистина Сизифов труд да бъде преодолявано година и половина, за да постигнем значителен успех на изборите.
– Дали наистина сте преодоляли различията – разногласията дори само в парламентарната ви група са ежедневни?
– Затова казвам, че културата на компромиса ще съпътства българската политика на много нива. Най-труно съгласие кой да представлява политическата сила в комисиите се постигна не в РБ, а в единната БСП. Всяка партия сама по себе си също е коалиция на интереси, човешки съдби.
– Доколко подобен компромис е в интерес на българското общество?
– Това е нужният и полезен компромис, защото не се пазарихме за постове.
– Дали?
– Да, мога да го кажа спокойно – въпросът за постове на министрите беше разрешен за 24 часа след 4 седмици преговори за принципите.
– А спорът за заместник министрите, за областните, шефовете на комисии?
– Той също беше нищо като време и усилие в сравнение с това, което ни отне да стигнем до формирането програмната декларация, по която да се събере мнозинството. Това бяха европейски преговори, като тези, които може да видите в Белгия, Израел, Дания, Холандия, дори в Германия, с цел нещата в държавата да се случат, а не както беше при тройната коалиция – за разпределение на порции.
– Кое оттук-нататък ще е лакмусът, за да бъдат сигурни хората, че ще имаме управление на принципи, а не на порции?
– Лакмусът, ако използвам този израз, ще трябва да го топим непрекъснато. Всяко решение, назначение ще трябва да бъде поставяно под въпрос. Обществото е много събудено и няма да заспи отново. Най-важният лакмус ще бъде реакцията на хората. Но най-важният ще е забелязва ли се промяна в начина, по който харчим парите на хората.
– За 2015-а ще има ли промяна, защото проектобюджетът на здравната каса и на държавата са проекти на статуквото?
– Проектобюджетите са консервативни и не виждам голяма реформаторска стъпка в тях, но все пак още не са в парламента. Вярвам, че там проектният елемент на бюджетирането ще придобие по-голяма тежест, конкретните реформи, срещу които даваме парите, ще са с по-голяма тежест. Но този бюджет ще остане бюджет на статуквото, защото в разгара на много тежка политическа криза не можем да очакваме стабилността, която е нужна, за силните реформи. Но това ще бъде последният такъв бюджет, доколкото зависи от ДСБ.
– Говорите непрекъснато за реформи, имате ли представа какви?
– Да, стратегията на министър Христо Иванов е готова, тя ще влезе и в парламента. По-важното е, че имаме 90% готови законопроекти като този за съдебната власт. Докато не стигнем до промяна на Конституцията, това решава проблемите. Той ще бъде внесен в началото на 2015 г. В програмната декларация стъпките за правосъдната сиситема са записани отчетливо и не могат да бъдат объркани. Министър Москов внася идната седмица в МС стратегията си за първата вълна реформи в здравеопазването, която включва електронната система и промени в спешната помощ. Резултатите от тях ще бъдат усетени още през 2015 г.
– Кои са акцентите в проектозакона за правосъдието?
– Разделянето на ВСС на отделни колегии, прекият му избор от съдиите, а не през делегатски събрания, както и промяната на номинациите в ключовите постове в съдебната система. От друга страна, острата криза за случайното разпределение на делата идва да ни каже, че в този законопроект трябва да включим ясни гаранции, че случаите ще бъдат разпределяни случайно.
– Промени в статута на главния прокурор ще има ли?
– В момента сме в диалог с него, той представи една концепция, в която има готовност централизацията на прокуратурата да остане повече в администрирането, отколкото в дейността на държавното обвинение. Това ще е голяма крачка напред, ако постигнем съгласие, защото означава повече права за прокурорите по делата и отделните йерархичните нива в системата.
– Кое поражда проблемите и напрежението в ПГ и коалицията на РБ?
– Проблем в групата мисля, че няма. Един изолиран случай беше излишно раздухан, групата и съпредседателството работи много добре. Искам да изразя задовлството си от съпредседателството с Найден Зеленогорски.
– Но единият препъни камък стана изборът му за съпредеседател – защо ДСБ не гласуваха „за“ веднага?
– Затова казвам, че един изолиран случай не значи нищо. Тогава не знаех и отсъствах, а моите колеги прецениха, че не са готови да гласуват без мен. В момента, в който се върнах от Варна, проведохме заседание и гласувахме Найден Зеленогорски за съпредседател по мое предложение, а по негово – Мартин Димитров за заместник. Не мисля, че проблем в групата има. От гледна точка на функционирането на Блока като политическа сила, нещата са по-различни. Затова и в доклада си пред събранието бях много откровен и критичен. Изправени сме пред две тежки задачи – да проведем обещаните реформи, а те ще срещнат голяма съпротива. Както и да се справим на местните избори, където струкурите ни са доста слаби и присъствието ни е по-скоро епизодично, отколкото решаващо. Смятам, че за това имаме нужда от много по-голяма консолидация и подложих това на дебат. От много страни се изрази тезата, че не сме напълно подготвени. Вярвам, че е така, но, когато аз кажа, че не съм подготвен, започвам да се подготвям. Надявам се, че всички така ще направят.
– Кой е крайният срок за решенията за консолидация на Блока, местните избори са догодина?
– Местните избори са след по-малко от година, но не бих слагал крайни срокове, защото смятам, че това ще се изтълкува като натиск от колегите. За мен разумът сочи, че късната пролет, ранното лято, са един прекрасен момент, за да имаме организационна промяна. Тя трябва да ни позволи да се явим заедно в над 200 общини, без да се делим в тях в различни коалиции и форми. Както и да начертаем една пътна карта – 5- или 7-годишна, за единението на Блока.
– От трите варианта, които предложихте за консолидация на Блока, кой е най-вероятно да се припознае от колегите ви?
– Ще изложа своето мнение – първият вариант за бързо създаване на единна партия в момента е невъзможен – за добро или лошо. Той е невъзможен и за ДСБ. Тясна политическа федерация е програма минимум, от която не можем да избягаме. Третият вариант е френският, при него се създава нова партия, без разпускане на старите. За мен той е най-добрият и най-елегантният. Познаването на световната политическа история, където подобни процеси са текли непрекъснато, показва, че това е европейският подход.
– За ДСБ вие сте безспорният лидер на РБ, който трябва да бъде и официализиран, но вие бихте ли приели една такава номинация, когато бъде издигната?
– Не искам да залагаме този въпрос, защото имаме поне два реалистични сценария за консолидацията на Блока, което не значи, че няма да се родят и други добри идеи.
– Съпредседателство ли?
– Според мен тази формула не работи. На ниво парламентарна група може да бъде чудесна, но на ниво политическа сила ме е страх, че тази двойственост в посланията към хората, която ги обърква, може да се засили. Засега имаме две идеи и не съм сигурен, че бих взел едно и също решение в двата варианта. Например, аз не съм членувал в две партии през живота си, а само в една. Да мина дори и като лидер в нова партия за мен ще е огромна крачка, която сега не мога да кажа дали бих направил.
– Няколко пъти благодарихте лично на Петър Москов и казахте, че има огромна заслуга за мястото, където се намират сега РБ и ДСБ. В какво се изразява тази заслуга?
– Трудно е да се опише. Когато гледаме Петър, отвън често виждаме един леко хаотичен и нервничък човек с много чар, който много добре говори пред публика. Отвътре обаче се вижда нещо съвсем различно. Той е, ще използвам един израз, който съм чувал за Саркози – истинска политическа ядрена централа. Напълно способен е да бъде 4 нощи на работа в болницата и 4 дни през това време да реди листи, да води преговори и да отстоява позиции, наистина има уникална енергия.
– В словото си казахте, че дължите извинения на някои структури, защо?
– Депутатите от Блока, които сме избрани, трябва да се държим като представители на всички партии в него, а не само на една. Аз правя възможното във Варна да се държа така, сигурен съм, че мнозина очакват повече. По същия начин нашите структури очакват повече от депутати, които са избрани с листата на Блока от други партии. Трябва да сме наясно, че хората, гласували за нас, масово не са гласували за една от партиите и нямаме мандат да се държим като представители на една сила, а на всички от Блока.
– Напрежението в ПГ не се ли поражда и от назначенията във властта, например последните номинации за областни управители, където за София се прие номинацияпта на НПСД, а не на ДБГ?
– Веселин Пенев е номинация и на ДСБ, това не е маловажно, но случаят с номинациите за областни управители е повратна точка в историята на РБ. Може би без нея моят доклад нямаше да е толкова критичен. Ние не можахме да стигнем до съгласие помежду си и оставихме ролята на арбитър за наши номинации на ГЕРБ. Извоювахме забележителни резултати в преговорите с тях – петима областни управители, като трима от тях са между петте най-големи града на страната, а се спънахме вътре при себе си. Там се оказахме безнадеждни. В крайна сметка, последва решение на г-н Борисов. Естествено, когато му се представят повече имена, той има пълното право да си избира между тях. И естествено колегите от ДБГ се чувстват ощетени, което внася още трудности в общия ни живот. Няма по-добро доказателство от това за нуждата от консолидация и подобрен формат за вземане на решения в Блока.
– Бяхте споменали, че натискът за постове е огромен, а в същото време казвате, че РБ трябва да предложи нов модел на политика – двете неща не са ли в притоворечие?
– Не, не си противоречат, ако удържим на натиска. Мисля, че до момента удържаме. Безкрайно важно е РБ да не се превърне в българско ДПС в политиката. Защото виждате как ни атакуват те – че сме преяли с власт, че имаме прекалено много министерства. Този сблъсък с ДПС е нещо естествено, той е и ценностен, и сблъсък на интереси. Ние се опитваме да разбием техния монопол върху турския етнически вот. Този конфликт ще продължава, но не трябва да станем двете страни на една и съща монета. Ние трябва да сме контрапункт на влиянието им в съдебната власт, на кадруването им, а не да станем ези и тура.
– Звучи добре, но как ще се опазите от изкушенията на властта?
– Има само две решения – правилата и публичността. Когато един проблем е публичен, той е наполовина решен. Затова излязох и казах публично, че има натиск за корупция, за назначения.
– Защо пожелахте да сте само зам.-председател на социалната комисия?
– Чудя се дали и това не е много, защото имам амбиции да работя за местните избори не само в избирателния си район, но и в страната. Както и с българските общности поне на територията в EС.
– Какви са амбициите ви за местните избори?
– Колкото по-единен е Блокът, той трябва да има свои кандидати на толкова повече места. Някъде може да търси подкрепата и на кандидати, които не са издигнати от нас. И в двата случая е добре те да бъдат избрани на личностен, а не на партиен принцип, защото знаете, че на местни избори партийният вот не работи. Със сигурност няма да е еднакво явяването ни на избори във всички общини. Това прави поставянето на конкретни електорални задачи трудно, но трябва да запазим позицията си на четвърта политическа сила и да се борим дори да станем трета. Даваме си сметка, че ГЕРБ са много силни в местната власт, да не се надскачаме.
– Казахте, че без коснолидация виждате само 10 общини с единни листи на Блока, има ли опасност всяка партия да се явява сама на избори?
– Най-голямата опасност за Блока, за каузите и избирателите, които успяхме да убедим, е партиите да започнат да се конкурират помежду си кой да се съюзи с ГЕРБ при по-добри условия. Това би било пагубно за РБ, но би било лошо и за ГЕРБ. Защото в градовете, където има много силно присъствие на БСП и ДПС, един ГЕРБ с една-две партии от разпокъсания Блок пак ще загуби. Там трябва да премерим сили на първи тур и да се подкрепяме с ГЕРБ на втори. Тогава крепостите на БСП и ДПС ще започнат да изчезват от картата на България.
– И все пак има ли вариант ДСБ да има собствена листа поне в София?
– Сигурен съм, че би била успешна, но какъв е този успех на гърба на цялото?
– Каква е вероятността РБ да успее навреме да постигне консолидация и да нареди общи листи, след като сега срещате трудности с назначенията?
– Много голяма е първата ми надежда, а втората, да кажем, че е голяма.
– При по-голяма степен на консолидация няма да има партийни квоти, така ли?
– Да, те няма да бъдат водещи, а подборът на качествени кандидати. Това не само ще ни улесни, а ще вдигне рязко резултата ни.
– За кмет на София ДСБ има ли вече имена?
– Не, още не сме обсъждали кандидатура, това е въпрос на много сериозен разговор, ще ни трябват анализатори, експерти, знаете, че София има много силен кмет.
– Какъв ще бъде профилът на общинския съветник или градоначалник на РБ?
– Авторитетен, професионален и с много чисто досие.
– Споменахте, че ще отворите нова тема – модерната представа за патриотизма, каква е тя?
– Ние затъваме сега между кръчмарските му форми и пълното му отхвърляне. Изкарах тежък грип наскоро и имах възможност да прочета трети том на „Строители на съвременна България“ и мисля, че страната ни е уникална с това, че нейният патриотизъм е бил модерен дори в 19 век. Може би трябва да се върнем към корените на демократичната си политическа система – нашият възрожденски патриотизъм има много ясна посока – откъсване от двете източни деспотии, които са спорили векове наред за Балканите – Русия и Турция, и присъединяване към Европа. Това може да видите как го е казал още преди векове Захарои Стоянов. Бих прибавил и нещо ново – разглеждането на хората извън граница като част от единната българска нация. Това трябва да са двете посоки, в които да мислим.
– Как работите с г-н Борисов, за кого е по-трудно – за вас или за него?
– Лесно се работи с Борисов, мисля, че много хора са се убеждавали в това. Въпросът е да не ни се приспива бдителността. В началото говорех, че искахме нови лица и култура на върха на изпълнителната власт. Нови лица не видяхме, но нова култура – да. Трябва да бъдем внимателни, за да поддържаме това помежду си.
– Костов написа, че един вид, благодарение на вас, ГЕРБ са се върнали на власт. Имате ли усещането, че сте станали патерица на ГЕРБ?
– Предпочитам да гледам чашата наполовина пълна – благодарение на нас, БСП и ДПС са извън властта.
– Защо вие работите най-добре с патриотите от четирите партии?
– Защото не си правим излюзии, осъзнаваме дълбоките различия помежду си, които често пъти са на сериозно идейно и ценностно ниво. Това дава възможност за много прагматизъм. Няма любов, няма омраза, само търсене на най-доброто за България.
– Борисов спомена, че, ако те оттеглят подкрепата си, ще управлява и без тях, вие готови ли сте за това?
– Нека да не разглеждаме този сценарий.
– Колко време давате на правителството – до местната власт?
– Нашата задача е нещата да стават. В постоянна политическа криза промени не могат да се правят. Трябва да успеем и след местните избори, защо не – и след президентските.
standartnews.com