ЗЕМЯТА на България е много като декари на човек от населението. Р България има около 62-63 млн. декара, които могат да бъдат използвани за селскостопанска дейност, от тях 38 млн. дка са площите, които се субсидират със средства от ЕС и националния бюджет. Едва ли читателите си спомнят драмата около приемането на Закона за земята преди 19-20 години. Няма друг закон, който българските комунисти да са атакували така яростно. До ден днешен се тиражира долнопробният политически буламач „как правителството на Филип Димитров и най-вече Иван Костов са измислили ликвидационните съвети за унищожаване на българското земеделие“. Същите тези демагози премълчават истината, че животните в българските АПК-та и ТКЗС-та бяха разграбели и продадени още през 1990 и 1991 г., преди създаването на първото правителство на СДС.
Меракът за контрол и собственост над българската земеделска земя не угасна и след перипетиите по връщането на собствеността върху нея до средата на 90-те години от миналия век. Появи се идеологът на новото коопериране на земята – Златимир Орсов. Този млад тогава и външно незабележим човек записа името си в историята на земеделието. Посткомунистическите кооперативи, създадени по негова идея, включваха земеделска земя като апортна вноска. Т.нар. „орсовки“ бяха основна част от специално разработена схема за ограбване на земята на кооператорите. Срещу нея „орсовките“ смело задлъжняваха към конкретни банки. После бързо бяха фалирани, а земята ставаше собственост на шепа бивши номенклатури или новоизлюпени банкери.
Второто правителство на СДС с министър-председател Иван Костов попари надеждите им за контрол върху земеделските земи. Аграрният сектор от 1997 до 2002 година бележеше устойчив ръст на земеделското производство. Регистрирани бяха над 130 хил. земеделски производители. България води тежки преговори по глава „Земеделие“ за прилични квоти за някои селскостопански продукти през периода 1999 – 2001 г.
Но след завръщането на г-н Сакскобургготски воденото от него правителство предизвика сериозна драма в българското земеделие.
За 8 дълги години българската земеделска земя беше връчена на представителите на партията на българските турци и мюсюлмани. Земеделската продукция устойчиво намаляваше с по 2-3% ежегодно.
Фамилните, малките и средните производители на мляко, живи животни, плодове и зеленчуци бяха изправени пред брутално беззаконие и тотално нарушаване на пазарните механизми и принципи от привилегирована част от преработватели, тържища и пазари. Грижа се проявяваше само към производителите на тютюн по обясними причини. Държавното управление беше благосклонно само към апетитите на финансови дружества с бизнес в аграрния сектор, суперголеми арендатори и близки до властта кооперативи. Развитието на фермерския бизнес по подобие на този в старите страни -членки на ЕС, беше спряно и настъпи масово отказване и демотивиране на регистрирани селскостопански производители. Тези печални 8 години превърнаха аграрния сектор в зона на монокултурата (зърнени култури и слънчоглед). Ежегодно едни и същи 12-13 млн. декара земеделска земя се засяват с жито и слънчоглед и се произвеждат 2.5 до 4 млн. тона зърнени храни. Добивите на някои места са смешно ниски (150 – 200 кг от дка), но така или иначе се получава субсидията за декар земеделска площ. Гонитбата за аренда на площи за 2-3 лв. на декар стана водещ мотив в аграрния бизнес, както и получаване на субсидия от 20-25 лв. за същата площ. Всички бяхме свидетели на „усвояването“ на европейските средства след 01.01.2007 г., предназначени за стимулиране и развитие на земеделския сектор, при правителството на тройната коалиция, водено от г-н Станишев.
В медиите въпросите за земята се свеждат до скандалните случаи на заменени гори и земи в обезлюдени райони с такива около курортните селища. Но искам да отбележа, че тези случаи засягат по-малко от 1% от земята и гората. Какво става с останалите 50-60% от територията на страната – за това упорито се мълчи. Там е истинската битка за земята на България. Кой ще контролира 50-60% от реалната територия на страната? Ще има ли опасност за националната сигурност, ако 50-60 млн. дка земи и гори се окажат в ръцете на 800 – 900 юридически лица, повечето с неясен профил?
Земята за селскостопанска дейност вече 15 години се продава за 150 – 200 максимум до 300 лв. за декар. Защо от 2003 г. до 2009 г. цената на 1 м2 жилищна площ се повиши от 7 до 10 пъти, а при земята от 10 до 20%. Отговорът е тъжен – от земеделско производство не може да се печели. В България има над 100 хил. полупазарни стопанства, които не мръднаха на милиметър напред в развитието си от 2001 до 2009 г. Пазарът на земя в България не се формира на фона на положително развитие на земеделското производство, когато собствениците, които не могат или не планират да се занимават със земеделие, да получат прилична цена за наследствената си земя. В страната има около 800 -1000 икономически субекта, които реално изкупуват земеделска земя на нереално ниски непазарни цени.
Синята коалиция в своята предизборна програма формулира своя политически приоритет „ФОРМИРАНЕ НА СРЕДНА КЛАСА В ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СЕКТОР“. Ние искаме промени, които да изградят реална средна класа, да водят до устойчив реален стандарт.
Европейските фондове, националното финансиране, административните мерки, борбата с корупцията и разхищенията, прилагане на европейското законодателство, опит и научно познание, достъпът до големия европейски пазар за нас са само средствата, с които 300 – 500 хил. български граждани да осмислят живота си с устойчиво участие в аграрния бизнес в следващите 15-20 години.
Българските избиратели дадоха своето доверие на ПП ГЕРБ и тя формира свое еднопартийно правителство, което получи правото и задължението да прави политиката на страната в областта на аграрния сектор. Синята коалиция подкрепи правителството и декларираните цели. Резултатите от първите месеци на управление на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ са радващи, особено по въпросите за усвояване на европейските фондове, борба с корупцията и разхищенията, търсене на отговорност за извършени заменки на гори и земи и т.н. Българското земеделие получи отстрочка от 2 години за адаптиране на производството на сурово мляко към европейските изисквания, което е шанс за хиляди производители на мляко. Новото ръководство на МЗХ и ДФ „Земеделие“ предприе някои промени в администрацията, експертния състав и подчинените структурни звена. С нетърпение очакваме резултатите от предстоящото през 2010 г. преброяване на земеделските производители.
Много полезни стъпки като създаването на агенцията за безопасност на храните бяха осуетени от дълбоката икономическа криза в страната.
Експертните групи на партиите в Синята коалиция следят и анализират внимателно предприеманите стъпки в областта на земеделието. Разбира се, има неща, които бихме желали да се случат по-бързо, например нормативно разрешаване на въпроса за директни доставки от малките производители до крайните потребители и производство на малки количества храни от производителите на първична продукция и директната им продажба.
Съпротивата на големите производители на храни е силна, но политическото ръководство на МЗХ трябва да намери куража да доведе нещата докрай. Трябва да се осигури възможност реалните производители па земеделска продукция да участват максимално в комасацията на земята.
Колегите от ГЕРБ отбягват експертната помощ и подкрепа на професионалистите от Синята коалиция, но често прибягват до услугите на спецове от времето на развития социализъм, както и такива, формирали експертната база на г-н Станишев и г-н Доган. След първоначалното снишаване след загубата на изборите функционери на БКП/БСП и ДПС в последните 2-3 месеца отново демонстрират самочувствие. Имаме основателни подозрения, че тези лица саботират политиката на правителството. Лоялността към политиката на настоящото ръководство на МЗХ за разкъсване на обръчите на ДПС и БСП от страна на експертите на Синята коалиция е безспорна. Времето за кардиналните промени постепенно изтича, място за колебания няма.
Българската средна класа в земеделието чака добри новини. Земеделските стопани във всяка нормално функционираща европейска държава са хора с десни убеждения. Нашето горещо желание е представителите на дясно-дясноцентриското мнозинство в Народното събрание да дадат реален шанс за оставащите 3 години и 3 месеца средната класа в земеделския бизнес да стане гръбнакът на българското земеделско производство.
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.