През последните няколко седмици обществото и медиите бяха буквално щурмувани от цяла армия правозащитници, еколози, специалисти (неясно по какво) и тем подобни, които самоотвержено, шумно и убедително бореха, мачкаха и унищожаваха всяка възможност в България да припари Врагът на човечеството – ГМО. Аз като редови гражданин, но професионално свързан последните 25 години с голямата тема за безопасността на храните в глобален план, се опитвам да прозра какво стои зад този почти истеричен хуманен патос.
Още в самото начало искам да уточня, че нито съм привърженик, нито противник на ГМО организмите. Те не могат да бъдат обичани или мразени. Но нека започна с факта, че през последните десетилетия цялото модерно човечество е отправило огромни надежди и очаквания за по-добър живот към развитието на БИОТЕХНОЛОГИИТЕ. Не знам какво разбиране влага средностатистическият българин в това научно направление. Какво разбираме от понятието „генно инженерство“, но то е факт и много хора се надяват с негова помощ да оздравеят, да коригират несъвършенства, които природата им е дала, да избегнат преждевременна смърт. Едва ли аз съм човекът, който трябва да ви убеждава, че светът е несъвършен. Замислял ли се е някой колко е несправедлив фактът, че за около 90% от хората съществува риск да се заразяват с вируса на СПИН, докато един малък процент е гарантиран срещу „съвременната чума“ точно защото имат някакъв генетичен дефект, непозволяващ проникването на вируса в организма им. Човечеството може да реши кардинално проблема по два начина – или да произведе ефективна ваксина, или да пипне генома на човека и всички да станат невъзприемчиви към причинителя на СПИН (първото решение е по-вероятно на този етап от развитие на човешкото познание).
Разсъждавайки по темата на статията, искам да задам няколко риторични въпроса:
– наистина ли противниците на ГМО организмите в България вярват, че някъде в страната вече такива организми/растения не се отглеждат и то от дълго време
– наистина ли някой вярва, че страна като България, която не може години наред да се пребори с ясно видими за цялото общество разбойници, ще може да контролира разпространението на ГМО организмите, които трудно се различават от конвенционалните сортове и видове
– наистина ли никой от тези хора с пробудена съвест не си е задал въпроса защо някои кисели млека не са кисели, а на опаковката им пише, че съдържат L.bulgaricus и S.therMophilus, и какво знаят тези членове на нашето общество за „генно-манипулираните“ микроорганизми
-наистина ли вярват, че някои доста компрометирани български политици, яхнали „народното“ недоволство по отношение на ГМО организмите, са по-отговорни към здравето на хората, отколкото сериозни европейски институции като Европейския парламент, Европейската комисия и Европейската агенция по безопасност на храните
– наистина ли е толкова трудно да се влезе в сайта, който прилагам http://www.efsa.europa.eu/en/pan els/gMo.htM, да се прочете, помисли над прочетеното и да се-разбере, че в голямата държава, наречена ЕС, държавниците не са безотговорни към ГМО организмите
– не се ли притесняват противниците на ГМО организмите, че кадърни български учени (слава на Господ Бог, че такива има в страната) не получиха право да си защитят позициите и просто да обяснят какво са ГМО организмите
– наистина ли вярваме, че в страна като нашата контролът до момента е толкова ефективен, че няма шанс да има ГМО организми, и знаем ли колко са лабораториите, контролиращи ГМО организмите, как се финансират, какъв е обхватът на мониторинга, който правят, каква е степента им на компетентност при междулаборатор-ни тестове, организирани от референтните лаборатории на ЕС
– наистина ли вярват, че като защитават конвенционалните сортове и видове, които между другото се третират солидно с пестициди, защото са податливи на много болести, те не защитават чисто икономически интереси на фирми – производители на химични средства за борба с болести и вредители по растенията
– наистина ли се разбира правилно терминът „биологично земеделие“.
Въпросите могат да бъдат продължени, но не това е целта.
Проблемът ГМО в България, ЕС, САЩ и останалия свят ще се реши първо от хората, които разбират какво значи ГМО и мъдрите държавници. Човечеството не трябва да забравя кладите на Средновековието, не трябва да забравя Джордано Бруно, не трябва да забравя думите на Галилео Галилей „И все пак тя се върти“. Да тя се върти, въпреки че тази истина беше отричана, площадите бяха пълни с екзалтирани хора, крещящи „Смърт“. Не бива емоциите на хората, излезли на площадите, и суфльори, скрити зад завесите, да решават ГМО въпроса в страната.
Човешкият напредък е бил съпровождан винаги с отрицание, примери могат да бъдат посочени десетки, стотици и хиляди.
Генното инженерство е инструмент в ръцете на човечеството. Учените в тази област са безкрайно щастливи хора, защото всеки ден са в допир с отвъдното, непознатото, плашещото. Тръпката е невероятна и аз като учен им завиждам благородно. Какво ще родят и раждат техните усилия – демони или добри възможности, ще бъде обект на бавен и методичен анализ.
Знам, че когато влизаме в света на неизвестното, трябва да бързаме бавно. Не знам как е подготвен законът, но Регламент (ЕС) №о 1829/2003 на Европейския парламент и съвет от 22 септември 2003 г. за генетично модифицираните храни и фуражи е факт. Като общ за ЕС нормативен акт този регламент ни задължава да го конкретизираме в националното ни законодателство.
Аз по принцип съм съгласен, че страната ни може да избере максимално предпазлив подход към ГМО и да го заложи в закона, но… моите съображения са доста по-различни и прагматични от тези на хората, излизащи на площадите. Смятам, че е дошло време да се оборудват и финансират максимално лабораториите за контрол на ГМО и въобще по безопасност на храните; да се проведе национален скрининг на растителните популации във всяко кътче на страната; да се прави паралелно изследване на част от пробите в референтни лаборатории на ЕС, за да няма съмнение за манипулация на резултатите; да се направи и мониторинг върху употребата на пестициди и остатъци от тях в конвенционалните сортове и видове. Без реална картина за страната за нелегално отглеждане на ГМО растения и информация за прикрит икономически интерес, свързан с този проблем, всяко взето решение ще бъде нерационално. Без ефективен контрол на ГМО от съответни компетентни структури ще се вихри обществен канибализъм и демагогия. ГМО е мощен инструмент в ръцете на човечеството, но трябва да е в знаещи и можещи ръце. С ГМО не бива да се прави махленска дребна политика за моментни изгоди, както правят някои доморасли български по-литикани.