През изминалата седмица на пресконференция в БТА група леви интелектуалци защитиха паметника на съветската армия: “Председателят на Съюза на българските писатели окачестви посегателството върху него като атака, която иска да покаже, че фашизмът не е толкова лоша идеология и цели да се прекъснат всякакви емоционални българо-руски връзки… Председателят на Съюза на българските художници заяви, че не бива при никакви обстоятелства да се посяга на това произведение на изкуството, а председателят на Съюза на българските журналисти посочи, че историческият нихилизъм е бумеранг, който ще се отрази на следващите поколения…”
От пресконференцията разбрах, че фашизмът е нещо много различно от идеологията, довела съветските войски у нас, че паметникът е произведение на изкуството и символ на българо-руската дружба (нищо че е съветски!), че е украсил града ни и около него е възникнала градината и това не подлежи на промяна, защото ще пострадат поколенията. По въпроса за фашизма и съветската идеология историята се е произнесла и аз няма какво да добавя, но се чувствам длъжен да напиша нещичко за откраднатата от софиянци Княжеска градина и правото на всяко поколение да развива и придава модерен смисъл на градските пространства.
До Освобождението мястото на бъдещата Княжеска градина е ливада, заблатявана от водите на “Градската вада” (Крива река). Тази река е идвала откъм ул. “Солунска”, наводнявала е блатата около Народния театър и се вливала в Перловската река. През зимата ливадата замръзвала и за изумление на местните шопи семействата на първите дипломати в София и по-първите софиянци организирали музикални увеселения и пързаляне с кънки. По идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава на това място първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина. С пристигането на княз Фердинанд градината става център за култивиране на нови растителни видове и блестящи градинари и ботаници като Люсиен Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Антон Краус, Йосиф Цоликофер и Йохан Келерер я развиват и създават първия алпинеум с няколко хиляди редки видове.
От 1891 г.със средства на княза в градината се организира зоопарк. Две години по-късно арх. Фр. Грюнангер я дообогатява с цветни оранжерии, а арх. Г. Фингов построява ограда от лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.
Проектът на великолепния български архитект Н. Лазаров за изграждането на царски дворец в градината и доосмисляне на нейното пространство не е реализиран, поради избухването на Първата световна война.
През 1936 г. със средства на царското семейство арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов изграждат там “царска детска градина” с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.
Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство), увенчават осите на основните алеи на Княжеската градина. Те заедно с мавзолея на княз Батенберг и градината пред него формират онзи паметен израз на градската модерност, на който Европа години наред отговаря със симпатия.
Както виждате, господа леви интелектуалци, тази градина има друга история и всяко поколение е внасяло по нещо ново, ценно, европейско по смисъл. С много труд и фантазия е оформено уникално градско преддверие, което снема Витоша при входа на София; Сривът в паметта и историята, които призовавате, започва със съветската зенитна батарея, разположена в градината, откъдето с халосни залпове отбелязва победите на Червената армия. Разрушена е и оградата, за да се появи по-късно като ограда на резиденцията в Лозенец. Когато е обявен конкурс за паметник, идеята е да се изгради арка на победата и спечелилият проект (който познавам) е изцяло в европейски стил и дух, но отново нещата са подменени, конкурсът е анулиран, за да се възложи изграждането на настоящия паметник. Подменено е и името на градината, която вече дори в карти на София се отбелязва като Градина на паметника на съветската армия, а нейните входове и алейното разположение са изцяло подчинени на него. С огромните си плочници и размери паметникът е смачкал всичко наоколо и ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че днес през градината хората само преминават, бързайки да излязат от тежката му сянка.
В крайна сметка паметникът не само превзе и ограби градината, но раздели и обществото ни, а обществените пространства по замисъл събират и привличат хората, а не ги разделят и подчиняват. Затова е необходим разговор за съдбата на градината, а тази на паметника ще се определи от това как искаме да изглежда тя. Явно е, че пространството все още диша, защото в него има растителни видове и следи от миналото великолепие. То продължава да се съпротивлява, като с надежда за ново начало е “повикало” скейтърите, които се пързалят, без да забелязват паметника натрапник. Възвръщането на името на градината – Княжеска, е първата вярна стъпка за нейното възстановяване, защото казват, че името предопределя съдбата. Ще опитаме!
в-к “Седем”
