Доц. Вили Лилков: Има и друг разговор за вашия паметник, господа леви интелектуалци!

През изминалата седмица на пресконференция в БТА група леви интелектуалци защитиха паметника на съветската армия: “Председателят на Съюза на българските писатели окачестви посегателството върху него като атака, която иска да покаже, че фашизмът не е толкова лоша идеология и цели да се прекъснат всякакви емоционални българо-руски връзки… Председателят на Съюза на българските художници заяви, че не бива при никакви обстоятелства да се посяга на това произведение на изкуството, а председателят на Съюза на българските журналисти посочи, че историческият нихилизъм е бумеранг, който ще се отрази на следващите поколения…”

От пресконференцията разбрах, че фашизмът е нещо много различно от идеологията, довела съветските войски у нас, че паметникът е произведение на изкуството и символ на българо-руската дружба (нищо че е съветски!), че е украсил града ни и около него е възникнала градината и това не подлежи на промяна, защото ще пострадат поколенията. По въпроса за фашизма и съветската идеология историята се е произнесла и аз няма какво да добавя, но се чувствам длъжен да напиша нещичко за откраднатата от софиянци Княжеска градина и правото на всяко поколение да развива и придава модерен смисъл на градските пространства.
До Освобождението мястото на бъдещата Княжеска градина е ливада, заблатявана от водите на “Градската вада” (Крива река). Тази река е идвала откъм ул. “Солунска”, наводнявала е блатата около Народния театър и се вливала в Перловската река. През зимата ливадата замръзвала и за изумление на местните шопи семействата на първите дипломати в София и по-първите софиянци организирали музикални увеселения и пързаляне с кънки. По идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава на това място първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина. С пристигането на княз Фердинанд градината става център за култивиране на нови растителни видове и блестящи градинари и ботаници като Люсиен Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Антон Краус, Йосиф Цоликофер и Йохан Келерер я развиват и създават първия алпинеум с няколко хиляди редки видове.
От 1891 г.със средства на княза в градината се организира зоопарк. Две години по-късно арх. Фр. Грюнангер я дообогатява с цветни оранжерии, а арх. Г. Фингов построява ограда от лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.
Проектът на великолепния български архитект Н. Лазаров за изграждането на царски дворец в градината и доосмисляне на нейното пространство не е реализиран, поради избухването на Първата световна война.
През 1936 г. със средства на царското семейство арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов изграждат там “царска детска градина” с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.
Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство), увенчават осите на основните алеи на Княжеската градина. Те заедно с мавзолея на княз Батенберг и градината пред него формират онзи паметен израз на градската модерност, на който Европа години наред отговаря със симпатия.
Както виждате, господа леви интелектуалци, тази градина има друга история и всяко поколение е внасяло по нещо ново, ценно, европейско по смисъл. С много труд и фантазия е оформено уникално градско преддверие, което снема Витоша при входа на София; Сривът в паметта и историята, които призовавате, започва със съветската зенитна батарея, разположена в градината, откъдето с халосни залпове отбелязва победите на Червената армия. Разрушена е и оградата, за да се появи по-късно като ограда на резиденцията в Лозенец. Когато е обявен конкурс за паметник, идеята е да се изгради арка на победата и спечелилият проект (който познавам) е изцяло в европейски стил и дух, но отново нещата са подменени, конкурсът е анулиран, за да се възложи изграждането на настоящия паметник. Подменено е и името на градината, която вече дори в карти на София се отбелязва като Градина на паметника на съветската армия, а нейните входове и алейното разположение са изцяло подчинени на него. С огромните си плочници и размери паметникът е смачкал всичко наоколо и ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че днес през градината хората само преминават, бързайки да излязат от тежката му сянка.
В крайна сметка паметникът не само превзе и ограби градината, но раздели и обществото ни, а обществените пространства по замисъл събират и привличат хората, а не ги разделят и подчиняват. Затова е необходим разговор за съдбата на градината, а тази на паметника ще се определи от това как искаме да изглежда тя. Явно е, че пространството все още диша, защото в него има растителни видове и следи от миналото великолепие. То продължава да се съпротивлява, като с надежда за ново начало е “повикало” скейтърите, които се пързалят, без да забелязват паметника натрапник. Възвръщането на името на градината – Княжеска, е първата вярна стъпка за нейното възстановяване, защото казват, че името предопределя съдбата. Ще опитаме!

в-к “Седем”

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Катя Панева: Професор Хинков получава нашата подкрепа в...
Злоупотребите в доклада за "Пирогов" трябва да бъдат разследвани. Тя коментира обществените поръчки в...
Резолюция на Изпълнителния съвет на ДСБ, ...
1. Изказва своята благодарност на всички български граждани за дадената подкрепа на местните избори...
Георги Ганев: Бюджет 2024 не пречи за влизането...
Единственото продължаващо препятствие за еврозоната е инфлацията и предложеният бюджет за 2024 г. не...
Людмила Илиева: Съдебната реформа е най-важната част от...
За промените в Конституцията тя посочи, че на 8-и декември предстои т.нар. второ първо...
Ивайло Митковски: Скандалите са в НС и ...
Депутатите поругават парламента. Някои явно не отчитат нивото, за което са избрани. Парламентът е най-висшият...