Доц. Антоний Гълъбов: Политиката у нас се приема като ниско рисков бизнес

Изборите във Франция ще се отразят върху „архитектурата“ на ЕС

Интервю на Аделина Делийска

Доц. д-р Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в СУ. От 1987 до 1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. – в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация „Прозрачност без граници“, преподавател е в Нов български университет.

– Доц. Гълъбов, тези дни особено актуална в публичното пространство у нас е темата за разселването на държавната администрация от София в други градове в страната. Това местене децентрализация ли е или друго?

– Със сигурност не е децентрализация, тъй като това понятие означава предоставяне на правомощия на местните органи на властта. Не е и деконцентрация, тъй като имаме областна администрация. По-скоро става въпрос за делокализация. Но лично аз не виждам особен смисъл във всичко това, а то ще струва и много пари. Но най-важното е, че едно такова преместване няма нищо общо с необходимата административна реформа. Но то все още не е ясно дали ще се случи, тъй като нищо не е гласувано от МС, не е обсъждано и в Съвета за административна реформа. Засега това очевидно е само идея. И то твърде екстравагантна. Няма нужда, както е било през Средновековието, целият кралски двор да пътува из страната, за да може населението да го запознава със своите проблеми.

– Смятате ли, че може да се говори и за централизация на политическия живот у нас предвид това, че две големи партии се очертават като най-консолидирани, а по-малките една по една се обезличават и тръгват към политическото небитие?

– При тези относителни дялове на влияние трудно може да се говори за могъщи партии у нас. По-скоро има някакво пренареждане, което търси нов картел. Конструира се нов властови картел, който ще се стреми да събере достатъчно гласове за нова архитектура на властта. Очертава се доста ясно желание за присъствие на по-големи политически формации и за неглижиране на по-малките партийни субекти.

– ДСБ разпада ли се или е твърде пресилено да се твърди подобно нещо въпреки миграцията на над двайсет политически активисти оттам?

– Ако трябва да сравняваме с онова, което се случи през 2001 година – тогава се създаваха клубове като „Сенатор“ и др., които напускаха СДС и търсеха подслон в НДСВ, то в крайна сметка се видя м.г. какъв е потенциалът на тези партийни формирования. Те останаха извън СДС и извън НДСВ. Сега виждаме едно пренареждане от гледна точка на възможности. Важно е да се знае, че ДСБ и другите политически партии са устойчиви благодарение на своите избиратели, а не на своите партийни функционери. Ако оставим това встрани, то трябва да кажем, че има един много интересен проблем в политическия живот у нас и той е свързан със смяната на поколенията в партиите. Младите политици навлизат много трудно в политическата същност на процесите. Да вземем за пример Прошко Прошков от ДСБ и неговият екип, който му сътрудничеше по време на миналия вот. Това е ядрото, което се дистанцира най-видимо от ДСБ в момента. Трябва ясно да се каже нещо, което досега не беше изговорено в публичните и партийните среди. Това е, че Прошков загуби изборите, защото не беше подготвен. Кампанията му беше слаба и зле организирана и ръководена. Вместо да си признаят поражението от ръководството на ДСБ взеха да говорят общи фрази за генерационна перспектива, в която младите трябвало да са напред и т.н. Но в политиката младите хора са на възраст 40-45 години. Този опит за рязка смяна на поколенията в ДСБ не даде очаквания резултат. Има проблем в генерационния диалог в българската политика. Всяка от българските партии е изправена пред въпроса как се сменят поколенията в една организация.

– Как ще коментирате проблема на политическия живот у нас наречен партийно номадство?

– Лошо е, че за политиката у нас продължава да се мисли като за ниско рисков бизнес. В него се инвестира така, че да се получават икономически дивиденти. Когато те започнат да намаляват, партийните кадри тръгват да си сменят водачите и продължават нататък. Докато отношението към политиката е като към такъв тип бизнес, ще продължава порочното номадство. Това е откровен тип кариеризъм.

– Ваши колеги предричат, че все още неродената партия на бившата ни еврокомисарка Меглена Кунева ще влезе в състава на бъдещото Народно събрание, вие какво мислите за това?

– Това има две обяснения. Едното е, че става дума за некомпетентност. Другото е, че се прави пропаганда. Във всеки случай в социологията няма подобна фигура, в която могат едновременно да бъдат измервани съществуващи и несъществуващи политически субекти. Желанието за услужване и обслужване на политиците е опасна писта за всеки социолог. Разбира се, г-жа Кунева има своите шансове, но нейна партия като политически субект все още не съществува. И подкрепата за нея би могла да бъде измервана само сред други подобни неосъществили се все още проекти. Другото е некоректно.

– Коментира се разцепление в БСП заради лидерските претенции на двама изявени политици като Сергей Станишев и Георги Първанов, какво прогнозирате, че ще се случи на конгреса им?

– Споразумение. Защото никой не смее да рискува по дългия път на раздробяването и всичко онова, от което БСП винаги се е страхувала много. Затова смятам, че там ще има сделка. По същество става въпрос за апаратен сблъсък, а не за идейно противоборство. Двама апаратчици се опитват взаимно да се надхитрят. Смятам, че засега Сергей Станишев си е осигурил председателското място. Не е разумно и сериозно във времето, в което завършва мандатът на Мартин Шулц, да бъде сменян като председател на собствената си партия. Но по-важно е, че кръгът около Георги Първанов изглежда силно разколебан. Самият той очакваше много по-решителна и широка подкрепа. Но всичко това на практика не решава нито един от големите въпроси пред партията. Най-важният въпрос пред БСП е кога лявото пространство у нас ще започне да се нормализира. Кога ще имаме нормална социалдемокрация, нормални социалисти, как ще се конструира една комунистическа част на левия спектър. Докато всички тези идеи са заедно, те не са леви, а са просто остров на оцеляващи.

– Тези дни се пръкна нов политически субект с претенции за нова социалдемократическа партия, която щяла да бъде наследник на идеите на покойния д-р Петър Дертлиев, как ще коментирате тези заявки?

– Откровено нахалство е да бъде замесвано името на д-р Петър Дертлиев. Иначе двете устойчиви традиционни политически линии в България – социалдемократи и земеделци, през всички изминали години бяха умишлено разделяни и противопоставяни. А това са двата най-сериозни и алтернативни пътя на БКП и БСП. При нормални социалдемокрация и земеделско движение бихме имали много по-стабилна политическа платформа в страната. Ако пък се върнем към ДСБ и проблемите вдясно, то в Синята коалиция има още две малки партии, които маркират тези две традиции. Това са социалдемократите на Йордан Нихризов и Обединените земеделци. Голям проблем за Синята коалиция е това, че все не успява да се разшири, да се отвори и представи и по-центристки движения, които са много по-широко подкрепяни. Мисля, че пренареждането на партийната система у нас не е завършило и тепърва предстои да се появяват и изчезват политически субекти. Така че напрежението ще нараства непрекъснато.

– Предвид изборните резултати във Франция на първия тур, която е една от страните донорки в ЕС, може ли да се говори за разместване на политическите пластове „ляво“-„дясно“ на Стария континент?

– Опасявам се, че Франция ще се дестабилизира заради този избор в полза на г-н Оланд. Респективно това се отнася и за Европа. Всъщност французите гласуват срещу Саркози, а това е добре разбираемо за нас като избиратели, тъй като българите отдавна гласуваме „против“, а не „за“. Изборите във Франция ще се отразят върху „архитектурата“ на ЕС.

– Чуват се опозиционни гласове за предсрочни избори у нас, доколко реалистично е да се говори това и въобще смятате ли, че ГЕРБ има алтернатива за властта и управлението на държавата?

– Предсрочни избори няма да има и аз повтарям това от две години. Защото никой не желае да управлява. ГЕРБ ще завършат мандата си.