Дебатът за промените в Изборния кодекс днес не е нито технически, нито „патриотичен“. Той е учебникарски пример за това как антиевропейската реторика обслужва олигархичен интерес.

Под претекста, че „спират контролиран вот в Турция“, от „Възраждане“ всъщност подкрепят Делян Пеевски и ДПС „Ново начало“. Причината е проста и напълно прагматична. След разрива с Ахмед Доган и създаването на „Алианс за права и свободи“, Пеевски губи влияние и гласове в Турция. Говорим за около 30 хиляди гласа, които могат да се окажат решаващи.

С предложените ограничения върху секциите извън ЕС, именно този вот се реже. И именно така АПС може да остане под 4-процентовата бариера и Ново начало са стане единствен представител на турското малцинство в парламемта. Пеевски и гласове от САЩ, Канада и Великобританияне чака. ГЕРБ също, та те бяха 5-та политическа сила извън страната на последните избори. Това не е борба с манипулациите. Това е инженеринг на изборния резултат в полза на конкретен политически и икономически център на власт.

И тук идва абсурдът, който разобличава напълно „Възраждане“.

За да помогнат на Пеевски в Турция и да отслабят протестния вот в останалите страни извън ЕС, те са готови да унищожат собствения си вот в държавите, където реално имат най-силна подкрепа – именно Великобритания, САЩ и Канада.

Фактите са публични и неоспорими: „Възраждане“ е първа политическа сила в Канада, втора в САЩ и във Великобритания.

С други думи – партия, която крещи за „национален интерес“, е готова съзнателно да се самоувреди електорално, само и само да обслужи чужд интерес. Не български. Не демократичен. А олигархичен.

Това вече не е идеология. Това е сделка.

И когато антиевропейската партия става удобен партньор на модела „Пеевски“, вече няма никакво съмнение каква е ролята ѝ. Руската прокси партия в българския парламент днес се оказва и най-послушният инструмент на местната олигархия.

Атаката срещу машинния вот, срещу машинните протоколи и срещу българите в чужбина не е случайна. Колкото по-малко прозрачност, толкова по-лесен контрол. Колкото по-малко секции, толкова по-предвидим резултат.

Историята ни учи, че демокрациите рядко падат с преврат. Те се подменят тихо – с „поправки“, „ограничения“ и „грижа за реда“.

Затова днес въпросът не е ПП–ДБ срещу „Възраждане“.

Въпросът е дали ще позволим Изборният кодекс да се превърне в инструмент за спасяване на един разпадащ се олигархичен модел.

И дали ще имаме смелостта да го кажем ясно – преди да е станало необратимо.