Доклад на Радан Кънев пред 12 Национално събрание на ДСБ

1) Мнозина, дори и сред нас смятат, че сме се събрали тук, за да решаваме вътрешни въпроси на ДСБ. Надявам се това да е много далеч от истината. Партиите не съществуват заради себе си, а за да решават проблемите на хората. Ако се събираме, то е за да дадем нашия отговор на дълбоката криза и упадъка в българското общество. Упадък, отнемащ на България огромните шансове, които свободата, пазара, европейското членство дават. Шансът на всеки отделен българин да има по-добра и по-добре платена работа, да изучи децата си, да се чувства сигурен за здравето и спокойствието на родителите си. Упадъкът превръща изкривения пазар и формалното членство в Европа в шансове за мафията. Вместо свобода за отделния българин, дава свобода на крадците и олигархията.

И тук дължим определение на тази прословута олигархия – тя е видима през неравенството на хората пред закона.

Това е смисълът от всяко наше събиране, това е нашето призвание – да се борим с неравенството пред закона, да дадем на всеки българин шансовете, които е заслужил и изстрадал …

2) Но пред тази наша задача, загубата на последните избори постави трудно преодолими пречки, изправи ни пред редица сериозни рискове:

– Маргинализация и отсъствие от медиите ……….

– Движение на част от носителите на дясно послание към подкрепа на днешното правителство, заложено още в състава на кабинета Орешарски, неслучайно изпълнен с лица от миналото на десницата

– Създаване на нови лабораторни проекти, които да заместят модерната реформаторска десница пред нейните симпатизанти

– Утвърждаване на ГЕРБ като единствена десница и единствена антикомунистическа опозиция.

Чрез РБ ние преодоляхме тези рискове. Макар без пари и без медии, без професионални политици и без представители във властта, ДСБ днес е тук. И не е загубила нито авторитета си, нито позициите си, нито присъствие в медиите. Консолидирахме дясното и центъра и не допуснахме движение в ляво. Днес тези, които искаха да примъкват десни избиратели към правителството, примъкват единствено себе си към политическото крило в медийната империя на Доган и Пеевски. Както преди бягаха в ДПС, сега бягат в България без цензура. Там десните избиратели няма да ги последват. Спряхме лабораторните проекти за „модерна десница“ и не допуснахме ГЕРБ да бъде единствена алтернатива на БСП.

3) Но пред нас стоят два непреодолени риска.

Нашата склонност към мнителност, враждебност към съюзниците, самоизолация и затваряне във въпроси от миналото. Нашият недостатък да харесваме само себе си, като отхвърляме партньори, възможности и в крайна сметка – избирателите.

Натрапеният разговор за отношенията с ГЕРБ, раздухван от недобронамерени медии и коментатори, и най-вече – от средите на БСП, ДПС и ГЕРБ. Неслучайно този разговор е водещ в медиите на Пеевски и в партията на Бареков – свързващото звено между днешните управляващи и днешната парламентарна опозиция. Всички те имат интерес да натрапват този разговор. БСП и ГЕРБ, за да поддържат фалшивия двуполюсен модел, в който се предлагат еднакви алтернативи. Бареков – за да си осигури – подобно на Сидеров в миналото – позицията на единствен съюзник за всички, на Мара Общата в българската политика.

Реформаторският блок, като единна политическа сила, като траен съюз на десницата и центъра, като силен изразител на реформаторските настроения в обществото ни, дава отговор и на тези рискове.

Блокът дава отговора и на нашата изолация, и на фалшивата алтернатива. Той трябва да предлага на българските граждани не сбор от малки, влюбени в себе си и задълбочени в миналите си проблеми партии, пазители на скрижалите от миналото и на претенции за абсолютната истина. А единна политическа сила, обединила различни идеи и достижения, със самочувствие и сила, способна да управлява и да решава проблемите и да обединява нацията около тези решения. Сила, способна да се отърси от комплексите от Борисов и ГЕРБ. За нас тема ГЕРБ няма. Светът не се върти около Борисов, а около бедността, безработицата, неравенството, липсата на шансове. Ние имаме различни отговори на тези въпроси с ГЕРБ. Ние сме конкуренти, защото предлагаме на българите по-добри решения, защото предлагаме изход от тази криза.

4) За да бъде това, блокът трябва да се отърси от характерните за разпокъсаната десница страх, мързел и непоследователност. Затова преди девет месеца събрах сили да тръгна по този път – защото никой от критиците ми, дори от най-крайните, не ме е обвинявал в тези три порока.

Реформаторският блок е отговорът, и ОТГОВОРНОСТТА. Преди девет месеца аз поех пред вас своята отговорност и направих точно каквото обещах:

– запазване на структурите и членската маса на ДСБ – днес 2-3 дни от всяка седмица се срещам с вас в пълни клубове;

– нови млади членове и днес средната възраст в тази зала е поне пет години по-ниска от миналата година. И това е само началото;

– внимание към средната класа и хората със свободни професии и днес те са много повече, а към РБ се създават професионални клубове;

– внимание към българите в Европа и днес вече първите клубове на приятелите на РБ са създадени в Мюнхен и Франкфурт, следват Амстердам, Брюксел и Лондон след седмица…

5) Обещах и тежки времена, разочароващи резултати и трудни коалиции. И те също са пред нас.

Поривът за промяна от миналото лято беше прекършен от безочието на властта и пропагандната машина на мафията. Но достатъчни ли са те? Не.

Те използваха най-тежката криза в обществото ни, кризата на кризите, корена на всички злини – скършеното доверие между хората. Това е тяхната хранителна среда, те я създават и пресъздават непрекъснато от 80-те години и до днес. Те не вярват в Бог и не вярват в хората. За тях наистина човек за човека е вълк и искат и за нас да бъде така.

Това е и нашата огромна историческа задача – да преодолеем кризата на доверието. Да отделим вълците от хората. Да не допуснем да се затворим обратно – ние в партийните си клубове, активните българи във вътрешна и външна емиграция. Да не гоним повече българи от България, а да върнем – поне духом, тези, които са в Европа.

Ще го постигнем заедно – в тази зала, в тази партия, в този блок!

6) Ще го постигнем чрез вяра в хората.

Ние обещахме и вложихме в блока не само експертния и политическия, но и духовния си потенциал. Вложихме платформата на модерната десница, не сме ѝ изневерили и няма да ѝ изневерим. Не защото е наша, а защото дава отговор на кризата на доверието, защото казва, че човек за човека не е вълк, защото стъпва на модерните християнски ценности.

7) Доверието между хората, основано на християнските ценности – не като религиозна общност, а като уважение и състрадание към всеки отделен човек – върши чудеса. Свърши ги в Германия, която въздигна от пепелищата. В градовете, в които бях преди седмица, преди 70 години камък върху камък не е имало. Недоверието върши същото с обратен знак – в България без война създаденото беше за тези 70 години разрушено…

7А) Чудеса ли казах???

Няма чудеса. Преди девет месеца ви казах – ние сме консерватори и реформисти. Няма чудеса, няма революционна промяна, няма бързи победи. И не е чудно, че нито обществото ни е извършило Големия скок на Мао Дзе Дун, нито Блокът ни е го е извършил – ние просто не сме маоисти. Ако някой е очаквал за девет месеца от 3% да сме на 18%, той е избирал друг председател, някой чудотворец, не мен. Аз в чудеса на вярвам.

Вярвам в труда, риска и инициативата.

Така напредват индивидите, семействата, партиите, обществата.

Ние искаме за българите шанс да вървят по този път, да не бъдат спъвани, да не бъдат спирани, смелите да не си удрят главата в нисък таван, бързите да не срещат прегради. Да не търсят това развитие навън, да имат избор да го извървят в родината си.

НИЕ ВЯРВАМЕ В БЪЛГАРИТЕ.

Но вярват ли те в нас? Не. И с основание – ние първо трябва да повярваме на себе си, на лидерите си, на съюзниците си, на силите си.

Блокът е пътят към доверието между хора с различно минало, с различни идеи, често с различна вярва и етнос, но с общи ценности. Мина доста време, и нито минута от това време не загубена, защото ние изградихме доверие. Аз повярвах на партньорите си, на хората, които говориха преди малко.

Аз повярвах на Меглена и днес мога убедено да защитя пред вас листа начело с най-авторитетните в Европа български политици. И вярвам, че с вашата подкрепа и доверие тази листа ще бъде изненадата на предстоящите евроизбори.

8) Защото ние имаме нужда от тази изненада. Днес е 15 март. Днес е последният ден, на който оставка на Орешарски можеше да дойде от разума на управляващите и гласа на улицата. Днес е късно за Орешарски и е късно за БСП.

Те ще бъдат свалени на избори. Днес няма разговор за предсрочни избори, пък кой, пък с кого, пък бъдещи мнозинства и правителства. Има избори за Европа – да изберем Европа и да отхвърлим посткомунизма и мафията.

На тези избори гласуваме за оставка и за промяна. И ако оставката минава през съкрушителна загуба за БСП и ДПС, промяната минава единствено през РБ.

Успехът не е цел. Целта е българите да бъдат по-щастливи и по-богати. Не е и средство – средството е единна, силна и почтена десница, добро управление и добри правила.

Успехът на 25 май е само стъпка. Пътят минава през единен блок, през успех на евроизбори, през консолидация след тях.

ДСБ винаги е била партия-лидер, партия-локомотив. Днес е 15 март. Денят, в който ние правим първата стъпка. За тази малка стъпка слагам пред вас лидерството си, кариерата си, честта си. Искам подкрепа и моля за доверие. И ви благодаря – за подкрепата до тук и за доверието в бъдеще.