През 2016 година “Шоуто на Слави“ инициира референдум за “промяна на политическата система”. Въпросите бяха шест, но Конституционният съд допусна три от тях. Искания за народовластие, пряка демокрация и куп други желания, които наглед звучат примамливо, в дълбочина са нищо повече от популистки опит за манипулиране на гражданите и злоупотреба със законовите възможности за пряко участие на гражданите в управлението.
Кампанийната теза как “над три милиона” българи подкрепят техните предложения надделя над разговора по същество, както и за начина на организиране и провеждане на това допитване.
За популяризиране на референдума се регистрираха инициативни комитети за участие в информационно-разяснителната кампания по въпросите на националния референдум.
Събирането на подписи се налага поради изискване за брой подкрепящи за участие в разяснителните кампании комитети от граждани, което се доказва с подписка. След регистрация, всеки комитет има право по закон на медиен пакет, за да популяризира позицията си “за” или “против” дадено национално допитване. Пакетите са в размер на 40 000 лв. държавни пари.
При проверка на данните си председателят на ДСБ Жени Кристина Петкова установява, че името ѝ фигурира в подкрепа на един от комитетите, представляван от Димитър Николов Митов. Въпросният комитет подкрепя исканията за въвеждане на 100% мажоритарна изборна система.
Г-жа Петкова изпраща жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и в рамките на производството извършва пълна проверка по случая, както и назначава графологична експертиза, която подписът категорично не е положен от Кристина Петкова. Представляващият инициативния комитет, злоупотребил с данните, носи освен административна, но и наказателна отговорност, когато декларира документи с невярно съдържание.
За злоупотребата с лични данни по време на кампанията за референдума Петкова е сезирала и прокуратурата, но вече трета година чака реакция оттам.
След сезиращата жалба, административният орган уважава исканията ѝ и се произнася с решение с което налага административно наказание- глоба на представляващия инициативния комитет в размер на 10 000 лева.
Решението на административният орган е обжалвано от представляващия инициативния комитет и борбата за справедливост се пренася в съда.
На 17-ти април 2019, близо две години след началото на сагата, административният съд в София потвърди решението на КЗЛД за извършени нарушения от страна на инициативния комитет за неправомерно използване на личните данни на председателя на ДСБ Жени.
Човекът, който трябва да плати глобата, е този, който е декларирал, че в негово присъствие са положени подписите в представената пред ЦИК подписка.
„За мен остава въпросът – колко ли още от тези три милиона подкрепящи българи, реално са подкрепили, и колко са като мен – вписани след злоупотреба и въвеждане в заблуда, но са били заслепени от романтичните представи за “незабавна смяна на системата и новия шанс за по-добро управление” – допълва Кристина Петкова.
И призова: “Но нека не се заблуждаваме, битката тепърва предстои. Битката за ценностите и да отстояване на демократичните устои; за спасение на правовата държава, която не бива контролирана от олигархични кръгове.
Защото вярвам, че България може много повече.”