Водещ Николай Бареков: . . .Сега за повече и за проверка на фактологията търсим в Будапеща нашия посланик там ген. Димо Гяуров, който в продължение на шест години беше началник на българското разузнаване. Добро утро, г-н генерал. Димо Гяуров: Добро утро. Водещ: Вие от българското разузнаване не работите ли с компютри и лаптопи, а пишете листчета по тротоарите? Д.Гяуров: Радвам се, че вие сте по-наясно от бившия министър на вътрешните работи по отношение на това как работи българското разузнаване и се надявам да го осветлите по темата. Водещ: И вие намерихте място в това интервю на Богомил Бонев. За вас той казва, че с едно листче, изписано на ръка, сте бил при премиера Иван Костов. На това листче е имало информация как Богомил Бонев е приватизирал урановите мини в България и след това ги е преработвал в Украйна. Д.Гяуров: Знаете ли, този тип поведение винаги ме е отвращавало и затова съм се стремял да не слизам на това ниво, независимо че съм чувал и още по-просташки измислици за себе си. И поради тази причина нямах никакво намерение да коментирам и тези, но явно, че темата е предизвикала медиен интерес, а и действително трябва да се каже каква е истината. И затова за първи и за последен път по тази тема ще заявя, че нищо от казаното по мой адрес не е вярно. Никога, докато бях. . . Водещ: Вие не сте ходил при. . . Д.Гяуров: Никога, докато бях директор на Националната разузнавателна служба, не съм носил информация или сведения на ръкописно написани листчета, нито на Костов, нито на друг. И много силно се надявам, че нормалните хора в България си дават сметка, че твърдения за листчета са доста глуповати. Може би самият Бонев да е разнасял листчета и затова да си позволява да обобщава по такъв начин. Аз обаче не съм. Водещ: Вие бяхте началник на разузнаването по време на двама премиери, сега се сещам, при премиера Иван Костов и при премиера Симеон Сакскобургготски. Когато те са искали информация от вас, което е напълно нормално премиер да иска информация от разузнавателната служба, тя е давана по надлежния ред в документи, които са заведени в деловодството, така ли излиза от вашите думи. Д.Гяуров: Не само това. Всички сведения, информации, сигнали, изобщо всичко, което е излизало от Националната разузнавателна служба, е достигало до адресатите си на специална бланка с уникален номер, с моя подпис, разбира се, печат, в специален плик. И всичко това, както казахте, е вписано в изходящ регистър и съответно при получаване от адресата е вписано във входящ регистър в неговия кабинет, съответно премиера или президента. А пък що се отнася до някакви уранови руди и преработвателни предприятия, това е повече от смехотворно. Нито съм виждал, нито съм чувал за бумага с подобно съдържание и никога дори не съм се разговарял с някого на тази тема. Водещ: Г-н генерал, последен въпрос към вас. По време на предишното управление, по време, разбира се, на това управление с помощта на българското разузнаване спирани ли са опити за навлизането на мафиотски интереси в българската приватизация? Д.Гяуров: . . .това не може да се коментира с една дума и не е моментът и не е мястото за подобен коментар, но информация, свързана с приватизацията, разбира се, че е подавана. Вече в какъв вид, в какъв обем и по какви теми, това е отделна тема, както казах. Водещ: Благодаря много на ген. Димо Гяуров, посланик на България в Будапеща. Той се включи в предаването “Тази сутрин”, за да опровергае информацията, тиражирана от бившия вътрешен министър Богомил Бонев преди няколко дни. Чухте думите, които той каза в нашето предаване. х х х Водещ Николай Бареков: Добро утро на господин Йордан Соколов, гост на “Тази сутрин”. Йордан Соколов: Добро утро. Водещ: Господин Соколов, много твърдения бяха направени, каква е истината обаче, да започнем оттам твърдени от генерал Бонев, каква е истината, че всъщност чрез вас, чрез Йордан Соколов Богомил Бонев влиза в структурите на МВР през 1991 г. Какво ви свързва вас всъщност? Й.Соколов: Нищо не ме свързва. Когато аз станах министър на вътрешните работи, очевидно трябваше да се направят и кадрови промени и аз поисках да ми дадат кадрови досиета на хора, които са в системата, които са били в системата. Аз сега не мога да си спомня точно от кой той ми беше посочен като една възможна кандидатура за един или друг пост, и така стана. Й.Соколов: Кой ви го посочи него всъщност? Самото МВР? Й.Соколов: Не мога да ви кажа. Да. Водещ: Как настъпи разривът във вашите отношения, кога се случи това? Й.Соколов: На мен. . . аз не мога да говоря за някакъв разрив. Аз споменах, макар че едва ли сега за зрителите толкова, това са интересните въпроси. Както виждате, има много по-интересни въпроси. Водещ: Интересен е въпросът, защото все пак бивш вътрешен министър от вашето правителство атакува сега, при това по един много сериозен начин, цялото управление. Й.Соколов: Аз се разочаровах от Богомил Бонев за пръв път през края на 1992 г., когато бях издал една заповед, вътрешна, че в граничните територии не могат никакви фирми, чейнчбюра, застрахователни дружества, осигурителни бюра. . . Водещ: Да, това 1992 г.? Й.Соколов: Да. . . да се отварят. При мен дойде началникът на ГКПП на аерогара София, че господин Бонев, тогава главен секретар, е разпоредил една застрахователна фирма да отвори бюро. Аз го извиках, казах му – как може, ти знаеш, че има такава заповед. . . Ама да ви обясня, ама не може ли да направим изключение. За мен това беше един нездрав интерес. Водещ: Ами добре, защо тогава 1997 г. позволихте той да стане министър на вътрешните работи? Й.Соколов: Аз бях против. Водещ: Против неговото назначение? Й.Соколов: Да. Водещ: Казахте го тогава? Й.Соколов: Първо, когато и става, той влезе в служебното правителство, не е имало възможност да се произнасям, но след това в редовното правителство лично аз бях против. Водещ: Понеже Богомил Бонев отправя твърдения, които се отнасят и към вас в интервюто, което той даде тази неделя, той казва, че всъщност вие сте, той. . . в доклада се твърди според него на Национална служба сигурност, че той е довел Суди Озган в България, собственика на хотелите “Принцис”, а в същност според него, той твърди, че вашата дъщеря е адвокат на същия човек. Как бихте отговорили на това конкретно обвинение? Й.Соколов: Много просто. Това е една спекулация на Бонев за един прословут обед или вечеря, той вече не е сигурен. . . Водещ: Край Босфора, на който сте участвали. . . Й.Соколов: Да. По време на едно посещение на една група депутати от нашата парламентарна група в Истанбул, ние имахме една традиция всяка година да ходим там при цариградските българи, тогавашният генерален консул направи една вечеря с присъствие от наша страна на народни представители, седем или осем души. Не само госпожа Екатерина Михайлова и аз, всички, които бяха там, и беше. . . Водещ: От кои политически сили, само СДС ли бяха? Й.Соколов: Мисля, че това беше само наша делегация. Водещ: Да, и? Й.Соколов: И беше поканил този господин, за който аз не му бях чувал името, защото той току-що беше купил Новотела, а хотел “Новотел” беше един от трите хотела, в които живееха народни представители. Това беше тогава хотел “София”, сега “Радисън”, “Рила” и. . . Водещ: И там ви покани организаторът да се запознаете? Й.Соколов: Да, той го беше поканил, нещо, чакахме го цяла вечер, защото бил попаднал в задръстване, дойде нещо накрая, каза, че иска да прави ремонт на хотела. Аз му казах, че трябва да се реши и другият въпрос – какво ще стане с нашите народни представители, просто да имаме време. . . Водещ: Това е било. . . А вашата дъщеря била ли е адвокат на господин Озган? Й.Соколов: Тя е била на фирма, която купува “Кореком”, след закупуване на “Кореком” се оказва, че в редица обекти на “Кореком” има пуснати други фирми. И вече фирмата купувач трябваше да води дела, за да извади тези други фирми. Водещ: Лошото е, че нямаме време да ви задам и други въпроси, но имахте ли. . . бил ли сте близък с Никола Филчев? Емануил Йорданов каза, че всъщност вие сте бил в СДС заедно с Екатерина. . . с Димитър Абаджиев тогава, той каза, това не е толкова важно. Вие имахте ли някаква близост с господин Никола Филчев като главен прокурор? Й.Соколов: Аз съм имал контакти, разбира се. Никола Филчев аз го познавах като върховен съдия. След това стана той заместник-министър, след това се постави въпросът, когато изтече мандатът на господин Татарчев, за нов главен прокурор. Водещ: Защо отказахте да станете главен прокурор тогава според номинацията на премиера Костов? Й.Соколов: Защото аз не съм специалист в областта на наказателното право. Водещ: Вие ли посочихте Никола Филчев тогава? Й.Соколов: Не, не. Водещ: Лобито на господин Татарчев ли е помогнало тогава господин Филчев да стане. . . Й.Соколов: Така се говореше, защото той не получи мнозинство при първото гласуване, при второто гласуване се говореше, че прокурорите и следователите. . . Водещ: Говореше се, че вие всъщност в СДС представлявате лобито на главния прокурор Филчев. Й.Соколов: Е, не може да е вярно. Водещ: Тази информация не е вярна според вас? Й.Соколов: Не, не. Водещ: Подкрепяте ли идеята на премиера, бившия премиер Иван Костов всъщност прокуратурата да премине към изпълнителната власт? Й.Соколов: Да, вече да, защото тази концепция. . ./не се разбира – б. р./. . . тя се избистри. А още когато ние, и то специално господин Иван Костов и Екатерина Михайлова излязоха с тази идея за 24-те промени, се казваше, че прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт, както е във всички нормални страни. Не се казваше и не се знаеше още къде да отиде. Сега има една ясна концепция. Водещ: А защо според вас казва Камелия Касабова, че вече са невъзможни такива промени в това Народно събрание, в смисъл . . . . Й.Соколов: Абсолютно са възможни. Водещ: Защо? Й.Соколов: Аз само искам да цитирам декларацията, подписана и от НДСВ при общо съгласие за предишната промяна на конституцията, където е казано, че основни насоки на реформата на българската съдебна система са структурни и функционални промени в съдебната система. Водещ: Което означава и това според вас? Й.Соколов: Това, да. Вярно е, че има решение на Конституционния съд. То за мен не е абсолютна пречка, защото то е тълкувателно решение, самото то подлежи на тълкуване, а ние даваме много добро средство – вместо едно Велико народно събрание, защото забележете, всички. . . Водещ: Добре, спираме дотук, господин Соколов, защото няма време. Й.Соколов: Не, само ако ми позволите, всички политически сили смятат, че прокуратурата трябва да излезе, но трябва да има Велико народно събрание. Може с един закон за изменение на конституцията, при един общ консенсус, какъвто трябва да се получи, защото. . . Водещ: В това Народно събрание? Това е вашата идея, да, разбрах. Й.Соколов: . . .това е ангажимент поет към Европейския съюз. Водещ: Това Народно събрание да приеме. . . след което. . . Й.Соколов: Разбира се, а после как ще се произнесе, дали ще бъде сезиран изобщо Конституционният съд, дали той няма да преразгледа при общ политически консенсус своето предишно решение, никой не може да каже. Водещ: Йордан Соколов. Благодаря, господин Соколов, за това участие.