Проф. Камбуров, как оценявате ситуацията в здравеопазването в момента?
– Ситуацията в здравеопазването не само е тежка, тя е критична. Наблюденията ми като народен представител, като дългогодишен лекар и преподавател в университета показват, че основният проблем в сектора е липсата на реформи. И на второ място – хроничното недофинансиране, което се проявява както в заплащането на специалистите, така и по отношение на клиничните пътеки. Известно е, че се покриват само 60% от разходите за лечение, а другите идват от джоба на пациента. Освен това цените на лекарствата у нас са по-високи в резултат на приетия от правителството на НДСВ висок данък добавена стойност (ДДС), който е 20% и е най-голям в Европа. Всичко това доведе до недоволство от страна на лекари, сестри, лаборантки, акушерки и неудовлетвореност от страна на пациентите.
Очакванията са догодина здравната вноска да се увеличи с 2%. До каква степен тези допълнителни средства ще решат проблемите с недофинансирането?
– На фона на инфлацията, на повишените цени на енергоизточниците, на хранителните продукти увеличението с 2%, за което се говори толкова много, ще доведе до допълнителни 300 млн. лв., а те няма да решат проблемите. Инфлацията на практика ще ги стопи. Едно трябва да е ясно на всички – проблемите в здравеопазването не са в модела, а в изключително лошите управленски решения през последните 8 години. Това е нещото, което в края на краищата спря и реформата в сектора.
Как оценявате модела за демонополизация на здравната каса, който беше предложен от работната група на правителството?
– За модела “Първанова-Цонев” не искам да говоря, защото представителите на НДСВ бяха тези, които спряха приватизацията на здравните заведения. Така че точно те да ни предлагат модел за реформа не е редно. Според мен касата трябва да остане и да плаща основния пакет от медицински услуги, а частните здравни фондове да надградят системата, като доплащат за дейностите, които не се покриват от НЗОК. В началото на реформата този вариант ми се струва по-правдоподобен, защото все още не са определени ясно статутът на здравните фондове и начинът, по който ще бъде осъществено финансирането им. В противен случай ще има риск за цялата система.
Вярвате ли, че това правителство ще направи реформите?
– Дълбоко се съмнявам. Първо, аз не чух защо беше сменен министър Гайдарски. Един министър се сменя обикновено по три причини – когато е политически нелоялен, когато е корумпиран или когато е некадърен. Добрият клинист и оператор не означава, че е добър администратор. Едно е ясно, че Гайдарски се провали, защото тръгна да въвежда командно-административния метод. Той дискредитира до голяма степен лекарите като обществена позиция. Говореше за пари и нищо повече. Реформата не е само пари. Реформата е начинът на структуриране на системата. Освен това министърът е длъжен всяка година да дава информация за здравословното състояние на нацията, но той не го правеше. Здравната каса от една независима институция се превърна във филиал на министерството, след като председател на управителния съвет е зам.-министър. За каква самостоятелност можем да говорим, като тя е просто един придатък на Министерството на здравеопазването. Освен това трябва да се реши въпросът с взаимоотношенията със съсловните организации и институцията. На практика от две години не съществува връзка между НЗОК и Българския лекарски съюз.
Много важен е и статутът на болниците. Не могат да се игнорира голямата част от окръжните болници и да се напомпват със средства само университетските. Аз потърсих сравнение на няколко болници, за да видя какво са получили като субсидии от здравното ведомство. Това са “Св. Анна” в София, Александровска, университетските “Св. Георги” в Пловдив и “Св. Марина” във Варна и окръжните болници в Бургас, Варна и Русе. Оказа се, че Александровска болница за миналата година е получила директно от министерството над 15 млн. лв. Болницата “Св. Марина” е получила над 11 млн. лв., докато окръжните болници в такива големи градове като Бургас и Русе са субсидирани с 200 до 400 хил. лв. Това са основни структури, които хронически страдат от недостиг на модерна апаратура и инструментариум за работа в операционните зали. Това е недостатък, който не трябва да се пренебрегва. Освен това по този начин не може да се говори за равнопоставеност и конкуренция между лечебните заведения. На практика се финансират едни болници за сметка на други. Наистина университетските са основни за здравеопазването, но не може разликата между тях и областните да е толкова драстична и като заплащане, и като възможности за работа. Окръжните болници също поемат един огромен контингент от болни. Защо тях трябва да ги лекуват със стара апаратура? Това се отразява върху качеството на здравеопазването и върху взаимоотношенията в съсловието.
Медицинската общност обяви, че през есента ще стачкува, ако не се увеличат парите за здраве. Подкрепяте ли тези протести?
– Разбира се, че ги подкрепям. Крайно време е да престанем да мислим, че лекарите са много добре заплатени. Има и такива, но повечето работят за доста ниски заплати. Освен това никъде по света няма да видите в болницата надпис, че който иска да си избере лекар, трябва допълнително да плати. Наистина в света също има доплащане, но то не е повече от 10-20%, а при нас е 100% за ражданията и за операциите.
Чии интереси се защитават с това, че реформата се отлага толкова време?
– Мисля, че реформата се бави, защото липсва воля за носене на политическа отговорност. Това е много важно. Когато едно управление се поеме от политическа сила, трябва да се носи и отговорност. Сега е модерно дори за жегата навън да се обвинява Иван Костов, но той беше човекът, който пое политическата отговорност да прави реформи. Ако той стоеше и не вършеше нищо, сега България нямаше да е в Европейския съюз. След това се спря приватизацията в здравеопазването. Сега вече я пуснаха, но може и да не тръгне. Унищожи се договорното начало, липсва здравна стратегия и здравна карта. Здравната стратегия е задължителното нещо, което трябва да направи едно правителство, а ето вече три и половина години нямаме такъв документ. Да не говорим за здравната карта, която определя броя на болниците, характера на системата. Здравната каса доскоро нямаше информационна система, която да осигурява контрола върху харченето на парите. Една Черна гора, която е държава от 3 години и има 600 хил. души население, има такава система. Освен това управляващите само се хвалят, но здравето на българина непрекъснато се влошава и средната възраст на преживяемост е значително по-ниска от тази в Европейския съюз. Това означава, че народът е болен. Да не говорим какво представлява спешната ни помощ, оборудването на спешните центрове и диагностиката в тях. Това са тежки въпроси, които всяко едно министерство трябва да си постави и след това да реши как трябва да ги реши.
Преди две години внесохте вот на недоверие към правителството за здравеопазването и предупредихте, че може да има и нов, ако нищо не е направено…
– За съжаление проблемите, които могат да станат повод за внасяне на вот на недоверие, са все повече и повече. Въпреки това не е изключено да го поискаме заради здравеопазването, защото през последните две години (от предишния вот досега) нищо не се е променило. Нищо не се прави въобще.