Всички познаваме израза “минава като червена нишка”, който е синоним на идея или мисъл, неотменно присъстващи в сюжет или поведение. Този елегантен символ на постоянство обаче е с твърде прагматичен произход. Преди триста години Великобритания е имала най-голямата военна флота, позната в историята. И най-голямата търговска флота също. Разходите на държавата за въжета и платна били огромни. Нуждата на частните флотилии от тях – също. Кражбите и “преминаването” на тези корабни атрибути от военните към частните съдове нараснали толкова много, че в средата на 18-и век станали истинско бедствие за британската хазна. Тогава адмиралтейският секретар Джон Амхърст предлага по цялата дължина на въжетата и на всеки фут от ширината на платната, поръчвани за кралската флота, ще се вплита нишка червена коприна. Прокарва закон, отреждащ 10 години каторга за всеки боцман на търговски кораб, на който бъде намерено въже или платно с червена нишка. Сведенията за такива случаи пък се заплащали богато. Резултатът бил невероятен. Кражбите секват напълно.
Преди въвеждането на тези правила нямало човек, който да не знае, че от флота масово се краде. Очевидните за всички кражби обаче били “невидими” за закона. Докато червената нишка не ги направила видими и този вековен имперски проблем бил завинаги решен. Кражбите спират не защото корумпираните военни моряци станали неподкупни, не защото крадливите частни търговци станали по-честни и не защото блюстителите на закона станали по-усърдни. Добрият резултат изобщо не се дължал на някакви добри хора, а на добрите правила на Амхърст. Доколко той самият е бил добър, честен или обичан от съвременниците си също не е било от значение за решението на проблема. То идва от ума, настойчивостта, и опита на точния човек на точното място. Както е впрочем с всички решени проблеми откак свят светува.
Тази история е много поучителна за нашите проблеми днес. Например за две години и половина еврочленство страната ни е усвоила едва 25 млн. от отредените ни във финансовата рамка до 2013 г. 6.7 млрд. евро в структурните и Кохезионния фонд на ЕС. Това е под 0.4% от общата сума. Румъния е усвоила над 15%, или близо 40 пъти по-голям дял от европейските помощи! Тези дни репортаж на “Дойче веле”, озаглавен “ЕС е безпомощен да освети българското блато”, описва нещата у нас така:
“В пътните и железопътни инфраструктури, околната среда или земеделието има висящи стотици милиони евро, отпуснати преди влизането на страната в ЕС през 2007 година. Дясна или лява коалиция – резултатът е същият. Закъсненията нямаше да представляват проблем, ако Европейската комисия не подозираше, че част от отпуснатите средства чисто и просто са се изпарили. Докладите на Брюксел са осеяни с безапелационни формулировки: “корупция”, “подкупи”, “сериозни твърдения за нередности”, “силни предположения за намеса на организираната престъпност”. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) строго сочи с пръст мудността на местното правосъдие. Идването на чуждестранни фирми се обезсърчава чрез некоректни правила на играта. Директорът, който управляваше средствата за пътната инфраструктура, бе уволнен през 2008 година за облагодетелстване на свой роднина. Чака се да бъде съден. На Европейската комисия им омръзна да отпуска средства и да определя срокове при пълна неяснота. През 2008 година тя замрази 800 милиона евро помощи. От тази сума 270 милиона са окончателно загубени.”
И всичко това по време на криза, когато всяко подарено евро се равнява на три! Какво би направил. Джон Амхърст в тази ситуация?
Сигурно щеше да прокара закон, съгласно който всички проекти, решения на държавните органи и договори, свързани с усвояването на еврофондовете, да са публични и свободно достъпни в интернет. Както впрочем и всички договори за приватизация, обществени поръчки и концесии. Което би означавало, че който прави бизнес, свързан с държавни средства и ресурси, не може да се позовава на търговска тайна. Амхърст би наложил към посочените по-горе документи да се обнародват и декларациите по Закона за конфликт на интереси на всички лица, чиито подписи стоят на тях. И, разбира се, би заложил в закона респектиращи санкции за неизпълнението на което и да било от горните задължения. Както и награда за всяка изобличена злоупотреба. С една дума, колкото и да е дебело и усукано въжето, по което се теглят държавните пари, той щеше да вплете в него червената нишка на публичността, която да направи кражбите видими, а наказанията неизбежни.
Да вземем другия проблем – сивата икономика. Тя, ощетява българските данъкоплатци със суми, многократно превишаващи злоупотребите с европейски средства. Например съвкупният сив сектор през 2008 г. е между 20 и 30% от БВП, или около 16 млрд. лева. От тях незаконно са укрити и присвоени над 2 млрд. лева от ДДС; 1 млрд. лева от корпоративни данъци; 1.5 млрд. лева от подоходни данъци и осигуровки; 0.5 млрд. лева държавни такси. Общо по тази линия през годината са укрити и откраднати над 5 млрд. лева.
Тук Джон Амхърст би имал много работа.
Първо би създал специални правила за данъчни ревизии в строителството и търговията с недвижими имоти. Би проверил всички договори, при които вместо готово жилище се продава само право на строеж или груб строеж, чрез които се избягва плащането на ДДС. Би въвел задължителни, критерии за контрол, с които освен изобличаването на тези фиктивни сделки, ще се проследи и произходът на реалните суми, платени от купувачите.
Не би се поколебал да въведе за допустимия брак при различните производства. Така би намалил неосчетоводените количества продукция, продавани на сивия пазар, и би увеличил постъпленията в хазната от ДДС и данък печалба.
Не би пропуснал да запълни 18-годишната празнота в Търговския закон и да въведе тежка санкция за длъжностните лица, които не изпълняват изискването на закона да публикуват в пълен обем годишни баланси и отчети за приходите и разходите на търговските дружества.
Би въвел най-сетне отдавна обсъжданите и все неприемани в закона наистина тежки санкции за междуфирмени плащания в брой, както и за неосчетоводени касови наличности.
Би вменил наказателна отговорност на всички длъжностни лица, които водят двойно счетоводство, влизат в търговски отношения или отпускат кредити въз основа на такова счетоводство. За целта би създал законови възможности за проверки на кредитните досиета на фирмите в банките и специално разследване на отпуснатите заеми, които са обезпечени е готови пари.
Би въвел специален контрол и ревизия над лицата, учредили крупни обезпечения за чужди заеми.
Без съмнение не би пропуснал да уреди със закон механизми за проверка на всички доставки, обявени като фирмен кредит, и би въвел особени правила за изплащането на такива кредити, когато парите се превеждат в офшорни фирми.
Това е само малка част от нещата, които Джон Амхърст вероятно би направил, за да освети трайно българските стопански потайности. Едно обаче е ясно. Той би прокарал много червени нишки от правила и неизбежни санкции за тяхното нарушаване през всички преплетени въжета на нашата сива икономика. Така от мрежа за данъчно бракониерство би й превърнал в мрежа за излавяне на крокодилите (както ги нарича Джефри ван Орден) в родното олигархично блато.
Да вземем друг проблем. Контрабандният внос и фиктивният износ според оценките на граждански организации и експерти през 2008 г. са ощетили хазната с неплатени ДДС, акцизи и мита за не по-малко от 2.5 млрд. лева. Чрез източване на ДДС пък директно са откраднати още 1.5 млрд. лева. Корупцията и обогатяването на свързани лица при обществените поръчки нанасят загуби между 1 и 2 млрд. лева годишно. Когато се заеме с тези далавери, Джон Амхърст вече би бил улеснен от системата от правила за решаване на предходните проблеми. Той просто би добавил към тях единна компютърна система на данъчните и митническите служби. Би обогатил Наказателния кодекс със специални норми за престъпленията на длъжностни лица от тези служби. Би въвел постоянен външен контрол над тях от страна на органите за борба с организираната престъпност. Би изградил видеонаблюдение над всички митнически бюра и гранични пунктове. Така би вплел червената нишка на външния контрол и неизбежните санкции над самите контролни органи, допускащи от хазната “да се изпаряват” над 5 млрд. лева годишно.
Разбира се, човек като Джон Амхърст веднага би видял негодността на закона “Петканов” и комисията “Кушлев”. На тяхно място той би въвел верижните персонални данъчни ревизии, при които практически е невъзможно да се укрие произходът на парите. Със сигурност би създал работеща система срещу прането на пари вместо съществуващата имитация на контрол. Не би се поколебал да вмени със закон задължението на всички органи в държавата да декларират в протоколите за извършени от тях проверки, че за неверни констатации и данни те също носят наказателна отговорност. Съвсем между другото, той вероятно би отнесъл използването на униформи и атрибути на полицията от хора, които не са полицаи, към тежките престъпления в Наказателния кодекс. Да не говорим за незаконното оръжие. Би намерил време дори да премахне най-сетне и идиотските КПП-та, осеяли разбитите пътища на България, които отдавна не са нищо друго освен гнезда на дребна корупция. И, разбира се, реално и категорично би отменил всички привилегии на служебни коли и разрешения за сини лампи извън полицията.
И така, грубата сметка показва, че сега само от “регулярното” беззаконие (без да броим загубените европомощи) управлението на Станишев и Доган е допускало та дори и насърчавало хазната да бъде ограбвана с над 10 млрд. лева годишно. Това са 39% от планираните данъчни приходи за 2009 г. Към тях трябва да се прибавят и щетите за милиарди левове, свързани със замените на държавни гори и имоти. Такива мащаби на корупция и кражби са характерни само за клановите режими в -Централна Африка,: където държавността перманентно е в бедствено положение. Затова днес отново след 1990 г. и 1996 г. напълно е разрушено доверието между гражданите и институциите. От друга страна, притискани сме от високите стопански рискове, характерни за олигархичния модел на пазарна анархия и самоуправство. За никакви Копенхагенски критерии и европейски стандарти тук не може да става и дума.
И Европейската комисия е подвела Европейския парламент и общественото мнение, като е препоръчала присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Тази “дезинформация ” е довела до отпускане на кохезионни фондове на “страни членки с нефункциониращи административни и правни системи”. Това е навредило на репутацията на ЕС и на развитието на двете държави.”
Резолюция с такъв текст е предложена на Европейския парламент тези дни от евродепутатите социалисти Дан Йоргенсен и Паоло Касака. Фактите показват, че те за съжаление са прави. Както и че българските социалисти, които отново сринаха държавността у нас до африканските стандарти, нямат нищо общо с европейските леви. След безпрецедентното спиране на безвъзмездните помощи България е заплашена и от безпрецедентно фактическо отхвърляне от ЕС. Това, че нямало механизъм и за формалното ни изключване от Евросъюза, може да бъде утеха само за много наивни избиратели и аргумент за много нагли управляващи.
Сега да видим кризата. През април 2009 г. промишленото производство спада на годишна база с 20%, енергетиката с 14%, строителството с 9%. Общата рецесия за последното тримесечие на 2008 и първото на 2009 г. е 5.1%. Приходите в консолидирания бюджет са намалели с 5.4%. Разходите са се увеличили с 16.6%. Ножицата е отворена с 22%. Бюджетът за 2009 г. е провален още отсега. Самият министър на финансите Орешарски признава, че приходите в хазната може да бъдат до 6 млрд. лева по-малко от предвидените. Така наречените буфери (т.е. резерви) обаче се състоят от планирания излишък от 2 млрд. лева и текущото ограничаване на разходите за заплати и издръжка с около 1. 8 млрд. лева. Очертава се дефицит от минимум 2 млрд. лева. Затова антикризисният “План Станишев”, който е основан на инвестиционните и социалните разходи, заложени в бюджета, също е провален. Просто за тези разходи няма да има пари. От друга страна, безработицата расте. Според официалната статистика бавно. Според синдикални и работодателски организации – все по-бързо с прогнози за двуцифрени проценти в края на годината.
Какво трябва да се направи? Единствената ясна антикризисна визия засега е тази на Синята коалиция. Пресрещането на кризата изисква едновременно драстично намаляване на разходите, облекчения за хората с ниски доходи и за малкия бизнес, както и стимули на работодателите за запазване на работните места. Намаляването на осигурителните вноски (за да се запазят работни места), възстановяването на необлагаемия минимален доход, намалението на данъка на едноличните търговци от 15 на 10%, както и на ДДС върху лекарствата, ще коства на хазната около 1.2 млрд. лева. Заедно с очертаващия се дефицит недостигът в бюджета може да достигне 3 млрд. лева. След разюзданото предизборно харчене и поръчките, възложени на обръчите от партийни фирма на БСП и Доган, дори при драстично ограничаване на бюджетните разходи те едва ли ще бъдат намалени с повече от 1 млрд. лева, което е около една трета от очертаващия се дефицит. Единственият начин да се осигури останалата част от недостигщите средства е да се намалят незабавно кражбите. Затова новото правителство няма да има традиционните 100 дни за ослушване. Нито дори 10 дни. Подготовката на мерките за спасението на България от кризата и повторното отвоюване на държавата от мафията, трябва вече да е в ход. Червените нишки, които ще направят “видими” за закона корупцията и кражбите на всички нива в държавата, трябва да се изплетат сега от хора не просто честни и добри, а знаещи, можещи и с опит в решаването на реалните проблеми. Време е да дойдат добрите… правила.
в-к “Седем”
