Димитър Бъчваров: Токът ще поскъпва с 15% годишно

Ценовата бомба бе заложена още със стратегията за продажба на електромрежата, твърди икономистът

– Г-н Бъчваров, като член на Надзорния съвет на АП през 2004 г. вие гласувахте против приватизацията на седемте електроразпределителни дружества, а по-късно в свой анализ предрекохте, че тя ще доведе до голямо поскъпване на тока. Как разбрахте какво ни чака?
– Не бяха нужни ясновидски способности. “Бомбата” бе заложена още в самата Стратегия за приватизация на ЕРП, одобрена от Народното събрание през юни 2003 г. Там са изброени седем цели на правителството. Само една от тях – “Подобряване на качеството на услугите”, е свързана с интересите на потребителите. Тя обаче не беше разкодирана с никакви конкретни параметри и остана празно пожелание. Пет от целите са насочени против обществения интерес – те са за разширяване на правата на вече приватизираните ЕРП спрямо абонатите и за повишаване на печалбите на техните собственици. Седмата цел е много показателна – “Максимизиране на приходите от приватизацията”, като се пояснява, че постигането й зависи от бъдещото повишаване на цените на тока.
– Значи правителството на Сакскобургготски е спазарило по-високи приходи от приватизацията на електромрежата срещу обещанието да повишава цените на тока в услуга на трите чуждестранни компаниинови собственици?
– Точно така. Особено нагли са “стратегическите” заключения, че по-високите цени били главен фактор за повишаване на енергийната ефективност на домакинствата и фирмите. Все едно да се твърди, че чрез повишаване цените на хранителните продукти ще се осигури здравето на нацията. Цялата “стратегия” е изградена върху преки и косвени ангажименти държавата да вдигне цените преди приватизацията, както и да не пречи на повишаването им след това. Затова в разгара на приватизационната процедура правителството завиши цената на тока за домакинствата с 40 % и средната цена в края на 2004 г. достигна 14.7 ст. с ДДС. Този ръст далеч надхвърли темповете, които бяха заложени в приетата през 2002 г. дългосрочна Енергийна стратегия на страната. Тя предвиждаше три 10%-тни увеличения – така средната цена за битови нужди в края на 2004 г. трябваше да достигне 11 ст. за киловатчас с ДДС, или 34 % по-малко.
– Доскоро трите приватизационни договора бяха свръхсекретни. Все пак E.ON публикува на сайта си тайния документ. И стана ясно, че бившите министри Лидия Шулева, Милко Ковачев и Агенцията за приватизация са се съгласили българската държава да обезщетява Е.ОN за всички загуби, претърпени от съдебни искове за възстановяване на платени суми, предявявани от потребители. Вероятно тази клауза я има и в договорите с CEZ и ЕVN?
– Има такива текстове, но те се отнасят за искове, предявени преди приватизацията, и не в тях е проблемът. Изобщо проблемът не е в това, което се съдържа в договорите, а в това, което е пропуснато. В тях няма никакви изисквания за подобряване на качеството чрез намаляване на прекъсванията и отклоненията в напрежението и честотата на тока. Няма ангажименти за повишаване на събираемостта или за намаляване на загубите (кражбите) в мрежата. А решаването на тези проблеми е изключително важно, защото създава резерви за подобряване на финансовото състояние на ЕРП, без да се надуват цените.
У нас загубите при преноса и от кражби надхвърлят 20%, докато в страните от Централна Eвропа тези загуби са под 10 %, а на Запад – още по-малки. Събираемостта у нас е 80-85%, докато в Европа тя е над 95 %. В този смисъл българските ЕРП-та имат резерви за постигане на добри печалби, без непременно токът да поскъпва, но никой не изисква от собствениците да гонят европейските норми. Това е начинът да се защитят и интересите на потребителите. Той обаче отсъства както в стратегията за приватизация, така и в сключените договори. Единственият ангажимент за новите собственици е да запазят нивото на разходите за заплати на персонала за следващите три години. И те го спазват – съкратиха техническия персонал и увеличиха заплатите на чуждестранните мениджъри. Сега щетите от токови удари, както и оставянето на тъмно на цели селища са много повече отпреди. Този икономически нонсенс обаче е оправдание да не се извършват инвестиции за модернизация на системата.
– От синдикатите твърдяха, че договорите се пазят в тайна, защото съдържат скандални реверанси към купувачите – например гаранция за 16% рентабилност?
– Тази гаранция не е в приватизационните договори, а в “Указания за образуване на цените на ЕРП през 2005-2007 г.”, издадени от ДКЕВР. Там е залегнал въпросният неприлично висок коефициент на възвръщаемост на собствения капитал на ЕРП-тата -16 %, като преди това нормата бе 8 %. Забележете, “указанията” са приети, след като участниците в приватизацията вече са били известни. Така държавата е “обещала” изгоди на тези инвеститори за сметка на своите граждани.
– А в същото време държавата притиска производителите на ток, особено неприватизираните, да работят при символична рентабилност?
– Очевидно целта е да се даде възможност на купувачите на ЕРП-тата бързо да си възвърнат инвестициите. Изчерпването на резервите, за които споменах, е трудният начин, лесният е да се вдигат цените. Особено при “услужливостта” от страна на държавата и ДКЕВР. Чуждите инвеститори просто се възползват от това.
– Излиза, че беше по-добре ЕРП-тата да останат държавни?
– По принцип приватизацията се основава на очакването, че частният собственик ще управлява предприятието по-ефективно. Но този принцип не важи, когато става дума за мрежов монопол, който няма никаква конкуренция. Опитът на Европа също показваше, че в страните, които приватизираха електроразпределителните си мрежи, токът изпреварващо поскъпна. В Ирландия и Гърция, които не бързат да приватизират електроенергийните системи, цените са значително, с около 60%, по-ниски от тези в Германия и Белгия, докато преди приватизацията тарифите в тези страни са били близки. В някои страни раздържавяването на електрическата мрежа доведе не само до голям ръст на цените, но и до сериозни проблеми в снабдяването. Това се случва и у нас сега.
– А можеше ли да се избегне?
– В страните от ЕС приватизацията на електромрежите е предшествана от значително развитие на системата от правила, повишаване на изискванията към частните компании и на техните отговорности към потребителите. Много важно е и развитието на паралелна система за граждански контрол – както над монопола, така и над т. нар. “независими органи за енергийно регулиране”. В България нямаше нито едно от тези условия.
Законът за енергетиката е фрагментарен, с широко отворени “врати” за неоснователно обогатяване на монополните играчи и произволно определяне на цените във вреда на потребителите. Санкциите в него са смехотворни. Най-голямата глоба е 150 хил. лв., а при повторно нарушение – до 450 хил. лева. Тези числа са несъизмерими с щетите от спиране на тока, например в столицата, само за няколко часа. Още по-несериозна е заплахата за отнемане на лиценз. Тази крайна санкция просто не може да бъде приложена – защото, ако едно ЕРП остане без лиценз, то незабавно трябва да спре да подава ток. Наказан ще бъде не монополният нарушител, а потребителите.
Сбъркана бе самата последователност у нас – монополната разпределителна мрежа изпревари в приватизацията производителите на ток. АЕЦ, различните вецове и тецове работят в конкурентна среда и бе далеч по-логично раздържавяването да започне с генериращите мощности. Някои страни в Европа избраха тъкмо този подход и там действително чрез конкуренцията се проявиха предимствата на частната собственост. А България избра опакия път.
– И какви ще са последствията от сбърканата приватизация?
– Занапред ще се редуват и застъпват вълни от искания за повишения на цените на тока – ту от електроразпределителните дружества, ту от електроцентралите. След приватизацията на електроцентралите ще се сблъскаме с наистина обективни претенции за повишаване на техните цени. Там тепърва трябва да се влагат колосални инвестиции за рехабилитация, модернизация, очистка на въздуха, рекултивация на земните площи и т. н. Тези разходи, които са задължителни за страната ни като член на ЕС, възлизат на милиарди евро.
Очаквам през 2007-2015 г. цените за краен потребител да растат средно с по 15% годишно. Те ще изпреварват около два пъти реалния ръст на БВП и на доходите на домакинствата. Поскъпването на електроенергията е пряк генератор на инфлация. Повишение на цената й с 10% предполага увеличение на инфлацията с около 0.5 %, а за някои стоки и услуги – още по-голямо. В много селища в Североизточна България например разходите за ток са 50% от себестойността на питейната вода.
Скоро цената на тока за домакинствата у нас ще надмине нивата в съседните Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, а също и в Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Ирландия и Великобритания. Цените за индустриалните потребители също ще надхвърлят средните равнища в ЕС. Това ще забави икономическия растеж. А скъпата електроенергия е последното нещо, което ще въодушеви както чуждите, така и местните инвеститори.
Трите сделки за ЕРП-тата донесоха 693 млн. евро приходи, но тази сума ще се изплаща с много висока и дълговечна “лихва” от всички домакинства и предприятия – чрез все по-скъп ток. Рано или късно всеки чужд инвеститор изнася от страната парите, които е инвестирал, плюс лихвите и печалбите. Получените пари от приватизацията на ЕРП-тата ще ги платим ние, потребителите от поколението, което влиза най-бедно в обединена Европа.
– Няма ли начин положението да се промени – държавата все пак държи 33% в приватизираните дружества, има права на акционер?
– Нещата не могат да се променят. Може да се направи така, че да не се влошават оттук нататък. Това обаче е въпрос на политика, която не можем да очакваме от сегашните управляващи, защото те наложиха дългосрочни договори и проекти в енергетиката, които още повече и по-трайно ще увеличават цените.

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Стоян Михалев: Трябва ни реформаторско програмно правителство с...
ПП-ДБ няма да направи компромис и да участва в управление, в което е ДПС...
Атанас Атанасов: Има риск под давление на Пеевски...
"Служебната власт е изключително удобна на статуквото. Но основният въпрос на тези избори е...
Свободата е ценност, за която е наша отговорност...
Да гласуваме преди бандата, която управлява България, да стане мафия. Ярки гласове на демократичната...
20 години Клуб “Лучников”
Националния клуб за демокрация "Светослав Лучников" отбеляза 20 години от създаването си. 20 години...
Йордан Иванов: Иска ли (може ли) Борисов да...
Нескрит принцип е, че политиците говорят пред медиите това, което искат да се чуе....