Г-н Бъчваров, Иван Костов призова за създаване на реформаторска десница, като се обърна дори към “Атака”. Не е ли твърде остър завой в позициите на ДСБ една такава покана?

Какво разбирате под “покана”? Не отправи покана към “Атака”, а само даде пример, че дори и “Атака”, ако извърви един път към отказ от радикален национализъм и към отказ от ксенофобия, то тя би могла да участва в този общ фронт на опозицията срещу сегашното управление.

Мисля, че по този начин бяхте разбрани от медиите…

Не, не може да бъде разбрано като “покана”. Така би могло да бъде тълкувано само спекулативно, когато се търси някаква интрига. Според мен много ясно беше казано. Тук става въпрос за друго – че “Атака” би могла да извърви един такъв път от там, от където тя започна – радикален национализъм и ксенофобия. А това са двете неща, които не са европейски. Защото идеята е да се търси европейска реформаторска алтернатива . “Атака” не може да участва в такава алтернатива, когато политиката има антиевропейска основа, противоречаща на европейските ценности. Тук вече не става въпрос за леви или десни, които в цяла Европа са фундаментални. Това каза Костов, защото въпросът беше – “Атака” като опозиция къде стои.

Вие бяхте против това партията на Сидеров да кандидатства за членство в ЕНП, каквито идеи имаше?

Не знам “Атака да е кандидатствала за членство в ЕНП, от вас чувам. Това би било абсолютно недопустимо. “Атака” и ЕНП са абсолютно несъвместими.

Като предизборен съюз ли ще бъде сформирана тази реформаторска десница?

Не. Преди изборите става въпрос за друг формат. Преди изборите говорим за формата десни партии, които са припознати и обществено признати като десни, между които “Атака” не е. Става въпрос за включването й в един общ фронт. Тези неща трябва да се разчитат внимателно, защото иначе много лесно се спекулира. От рода на “Иван Костов покани “Атака”- не би трябвало така да се подхожда към един, в крайна сметка граждански патос, който е много безкористен. Идеята е да се спаси европейският проект на България, защото той се проваля пред очите ни. Не може ДСБ и не може политикът Иван Костов да наблюдава от някаква ложа някъде там отгоре как долу абсолютно всичко се руши в смисъла на дясната политика до момента.

В посланията на ДСБ към ДПС и НДСВ за напускане на коалицията не се ли разчита и едно връщане към двуполюсния модел – всички срещу БСП?

Да, но то не е точно двуполюсен модел в класическия политически смисъл – ляво-дясно. Това е двуполюсен модел за всички, които са за европейско развитие. Имаше един европейски консенсус преди 7-8 години – че бъдещето на България е Европа. Този консенсус е разрушен. Той продължава да бъде агресивно рушен от сегашното правителство. И затова беше апелът на Иван Костов дори към ДПС, забележете – излизат ли от този консенсус, за да защитят олигархичните интереси и своите кръгове, или ще го отстояват. Той просто хвърли към тях едно предизвикателство. Защото това беше широк обществен консенсус, определяше траекторията на българското политическо развитие, евроатлантическото развитие. В момента това се разрушава.

Ние се отдалечаваме ускорително от тази траектория. Това е изключително тревожно. Тук всякакви различия, особено между десни партии, лични настроения, неприязън или политическо несъгласие трябва да отстъпят, защото България може да се окаже първият прецедент на страна, отстранена от ЕС. Не бива да се мисли, че това е нещо абсурдно и няма как да стане. Наскоро в един разговор с хора от ДСБ казах на нашите родители и деди сигурно на 9 септември им се е струвало, че България не може да бъде откъсната от европейската цивилизация. Те са казвали – как ще ви остави Америка, как ще ви остави Европа и т.н. И след това няколко поколения платиха ужасяваща цена.

Тоест центърът на тежестта е евроатлантическото членство.

Ако България излезе от тази траектория, изключително лоша участ чака всички хора, които бяха част от този консенсус. Ако излезем от този път, къде ще отидем? Всички насложени противоречия и дори лични обиди е абсолютно безотговорно да бъдат подгрявани и поддържани. Тук вече търсим консенсус около европейската политика , оставането на България в ЕС, продължаване на европейския път. А не консенсус на специфични партийни ценности и принципи. Не искаме никой да се откаже от своите принципи, но искаме да застанем в обща редица, общ фронт, за да защитим европейската траектория на България. А след това, дай Боже, България да стане нормална европейска държава, ще спорим много партийно , ще има партийни битки, но в европейска среда. Излезем ли от европейската среда, много бързо ще се случи това, което се случи на 9 септември 1944 г.