Димитър Бъчваров: Раздаването на държавни пари за облаги е криминално деяние

– Г-н Бъчваров, защо според вас премиерът Сергей Стани-шев използва толкова силни думи за трите опозиционни партии ДСБ, ГЕРБ и „Атака“, като ги нарече разрушителни, деструктивни и антибългарски?
– Очевидно БСП се страхува от това, че дясната опозиция предприе общи действия за сваляне от власт и недопускане до следващ мандат на управляващата коалиция. Зад „силните“ думи на г-н Станишев няма доказателства !и аргументи. В такива случаи лепенето на епитети в политиката е проява на слабост. През изминалите 3 години в България наистина набраха скорост и разрушителни (или деструктивни), и антибългарски процеси. Казва го с безпрецедентно твърд тон не опозицията, а докладът на ЕК. Корупцията и некомпетентността на управляващите унищожиха доверието на Европа. Брюксел спря безвъзмездните помощи, предназначени за изграждането на модерно земеделие, пътища и за европейски условия на живот. България стана нарицателно за страна, в която безнаказано се краде и не се спазват законите, съсипва се природата, изсичат се горите. Всяка година вилнеят пожари, порои и наводнения. Разпадат се здравната система и образованието. Разбита е публичната инфраструктура – от пътищата до електроснабдяването и водопроводната мрежа. Недоволството си от тесните и лоши пътища, негодното водоснабдяване и недостига на пречиствателни станции изразиха й посланиците на страните от ЕС. Договорът за нефтопровода; „Бургас-Александруполис“ пък е типичен пример на антибългарска политика. Всичко това са „заслуги“ не на опозицията, а на управляващата коалиция на БСП, ДПС и НДСВ. Ако правителството се оглежда на кого да припише разрушителни, деструктивни и антибългарски действия, то просто му трябва едно голямо огледало.
– Как ще коментирате решението на управляващите да изпратят 15 000 пенсионери на почивка за сметка на държавата?
– Като опит, за подкупване на най-бедната и ощетена прослойка избиратели. Ако беше истинска социална политика, решението би трябвало да се отнася не за 5000 или 15 000, а за всички 2,3 милиона пенсионери. Подборът на почиващите чрез пенсионерските клубове означава разходване на публични средства без законово определени праВвила. Повечето такива клубове са структури на БСП. Раздаването на облаги, платени с държавни пари по партийно усмотрение, ни връща във времето на диктатурата над едни и привилегиите за други, практикувани от БКП. От съвременна гледна точка това е купуване на гласове, което е криминално деяние. То е утежнено от факта, че ще се плаща с държавни пари. Партийното подаяние е унизително за пенсионерите, а демагогията е толкова пошла, че вместо ползи, ще причини вреди на БСП. Особено след като преди 2 месеца парламентът отхвърли предложението на ДСБ размерът на всички пенсии да се завиши с 40 лв. месечно, за да се компенсира ценовият шок, предизвикан до голяма степен от същото това правителство.
– Приемате ли начина на разпределение на излишъка? Не е ли той проинфлационен и не създава ли опасност за финансовата стабилност на страната?
– Доскоро министър-председателят изтъкваше бюджетните излишъци като главна заслуга на правителството. Той обясняваше как тяхното натрупване осигурява финансова стабилност и защита срещу инфлацията. Това, разбира се, не беше вярно, защото бюджетните приходи, а от там и излишъците, се трупат главно от косвените данъци (ДЦС и акцизи). Те са елемент от крайните цени за потребление на стоките и услугите. Затова отнемането на пари от населението чрез завишаването на акцизите и преждевременното въвеждане на ДЦС върху лекарствата не понижи, а напротив – повиши инфлацията. Ако правителството не трупаше излишъци и резерви, а просто отнемаше по-малка част от доходите на хората, щеше да има неинфлационно равновесие на парите в обръщение със стоките и услугите на пазара. Изливането на много пари наведнъж на пазара обаче ще тласне цените нагоре. Точно това прави кабинетът сега.
Премиерът и министърът на финансите днес очевидно са забравили аргументите си от вчера, с които отрязаха исканията на учителите, лекарите и сестрите за малко по-достойни заплати. Да не говорим за протестите на пенсионерите. Масларова дори обяви, че ще се дават пари на ръка за подготовка на учениците. Премиерът е безпрецедентно „щедър“ на обещания за коледни надбавки.
Общата сума на всички обещани еднократни подаяния според Масларова е 210 млн. лв. Заедно с коледните надбавки на пенсиите сумата ще достигне около 440 млн. лв. Само от завишени ето на цените на хранителните стоки средно с 25% спрямо 2007 г. обаче правителството получава от ДЦС над 1 млрд. лв. повече от заложените в бюджета. Пенсионерите ще платят не по-малко от 330 млн. лв. от тази сума. Ако се прибави и ефектът от повишените цени на тока, отоплението, транспорта и други, хората от третата възраст ще внесат тази година в хазната между 500 млн. лв. и 600 млн. лв. скрит инфлационен данък. Точно от пенсионерите държавата на Станишев и Масларова отнема много повече, отколкото им дава.
Изкористена е и идеята за внасяне на 1.5 млрд. лв. в т. нар. Сребърен фонд, от който се очаква едва след 10 години да се получат дивиденти за повишаване на пенсиите. Още не е приет законът, който трябва да определи при какви условия и къде ще може да се влагат тези пари, как ще се управлява фондът, кой ще контролира дейността му. Прехвърлянето на тази огромна сума сега означава, че някой ще се разпорежда неопределено дълго време с 1.5 млрд. лв. без правила. А ако парите просто седят обездвижени в някаква сметка, инфлацията само за една година ще „изяде“ 150-200 млн. лв. от тях. Така че „жестът“ с парите за Сребърния фонд, не е нищо друго, освен демагогия, корист и наглост в комунистически мащаби.
– Вижда ли се краят на сагата с боклука на София? Къде сгреши СОС при търсенето на решение и какво трябва да е участието на кабинета?
– Кризата е резултат от последователни грешки и умишлено користни решения. Първият голям провал е нещата да се доведат до балиране. За което впрочем изведнъж са се явили фирми с готово монтирано оборудване и апетити за огромни печалби. Проектирането и процедурите за изграждането на завод за преработка на отпадъците е трябвало да започне много по-отдавна. В същото време е трябвало да се направят съответните проучвания, да се получи разрешение от МОСВ и да се подготви резервно временно сметище, което да поеме боклука до изграждането на завода. Въпросът с резервното сметище не беше решен и от сегашния кмет и общински съвет поради нереалистични преценки за собствените възможности за справяне с проблема. Правителството пък прекалено дълго се правеше на страничен наблюдател и използваше кризата за политически игри. Сега, когато и Брюксел вдигна „жълт картон“ и заплаши България с финансови санкции, кабинетът на Станишев призна своята отговорност. Опасявам се обаче, че до построяването на завода България, освен като нарицателно за корупция и крадливо управление, ще стане и нарицателно за бедна държава, разнасяща столичния си боклук в чужбина за луди пари.
– Кои задачи трябва да реши СОС приоритетно през този политически сезон?
– Боклукът; очертаващият се голям преходен остатък в бюджета (аналогично на бюджетните излишъци на държавата), които се топят от инфлацията; неефективният контрол на всички нива – като се почне от изпълнението на задачите от концесионерите по сметосъбирането и се свърши с контрола над уличните ремонти, тротоарите, качеството на ремонтните работи в училищата; нарушенията в застрояването; опазването на историческия център на града и други. Има и един друг много голям проблем – ниското заплащане на общинските служители, които при първа възможност напускат работа.