Димитър Бъчваров: Пазарът е парцелиран от мафията

– Какво е реалното икономическо състояние на България В момента?
– Днес този въпрос няма точен отговор. Когато правителството се бори да узакони, вместо да ликвидира, обвързаността на свои министри с босове на организираната престъпност, това означава, че сивият и криминалният бизнес, а не законите, определят правилата в икономиката. България прилича на фирма с двойно счетоводство. Официалните данни са едни, „далаверата“ между партньорите е друга, а подкупите, укритите доходи, прането на пари и реалните печалби са извън всякакъв контрол. След като страната ни влезе „по инерция“ в ЕС, държавата се разпадна, разядена от корупция. Мафията изтласка законния бизнес от водещите проекти и инициативи. В такава среда макроикономическите данни са недостоверни, защото отразяват сбор от фалшиви отчети. Заради срастването на сегашното управление с престъпността в момента няма нито политика, нито работещи институции, които могат да сглобят националните ресурси в някакво цялостно, предвидимо и легитимно „икономическо състояние“. Затова въпреки рекордно високия фискален резерв и рекордно ниския външен държавен дълг световни рейтингови агенции като „фитч“ и „Кофас“ за пръв път след времето на Виденов повишиха кредитния риск и общия бизнес риск за България. Увеличава се процентът на лошите кредити, а заедно с него – и лихвите. В момента единственият генератор на сигурност е стабилността на лева, която обаче се дължи на въведения още през 1997 г. валутен борд.
– Министърът на икономиката твърди, че през последните две години доходите на българите са се увеличили два пъти повече от нарастването на инфлацията. Вярно ли е това и защо хората се чувстват още по-бедни?
– Това твърдение е спекулация с фактите. Средният номинален ръст на доходите през 2007 г. е под 20%. Реалният разполагаем ръст (след приспадане на инфлацията, влиянието на рязко повишените глоби и на различни извънстатистически разходи) е под е 6%. фактическият ръст е още по-малък, защото освен цените се увеличиха всички търговски неустойки, комисиони, лихви по кредитите и други финансови тежести. Реалното повишение на нетните разполагаеми доходи за 2007 г. вероятно ще е около 5%. Много по-важно обаче е друго – как се разпределя това повишение. Специфичната потребителска кошница на средния пенсионер например се е оскъпила през 2007 г. над два пъти повече от отчетената от НСИ 12.5% средногодишна инфлация. На загуба са и хората с доходи до 70% от средните за страната. Това означава, че животът на 3.5 млн. българи се е върнал назад. Тези хора се чувстват по-бедни, защото наистина е така.
– Министър Димитров каза още, че ценовите равнища в България са около 56% от средните за ЕС. При сравнение се оказва обаче, че цените на хранителните продукти и основните енергоносители у нас не са по-различни от тези в Германия например. Как да тълкуваме думите на министъра?
– Отново като спекулиране със статистическите данни. Усреднените разлики на ценовите равнища, за които говори министърът, се отличават значително от разликите при конкретните стокови групи. Освен това на развитите европейски пазари цената на една и съща стока се различава в зависимост от магазина, начина на доставка, специфичните „екстри“ към покупката и т.н. Затова „бедният“ германски пенсионер наистина може да намери и закупи редица стоки на равни и дори по-ниски цени от българския пенсионер. Напоследък на нашия пазар се наблюдава и друго. Цените на техническите изделия и електрониката надвишават цените в ЕС, въпреки че заплатите на персонала в магазините, поддръжката и всички други разходи често са в пъти по-малки от тези в Европа. Това показва, че пазарът е парцелиран чрез мафиотски договорки. Конкуренция на практика няма.
– Ниска ли е производителността на труда в България? На какво се дължи това?
– Производителността не само е ниска. Тя е най-ниската в ЕС и абсолютно и относително изостава от другите новоприети страни. Причините за това днес са по-ясни от всякога. Самото правителство спомага България трайно да се идентифицира не с високите технологии, устойчивото икономическо развитие и стандарта на живот в ЕС, а с модела на устойчивата държавна мафия (или на вечно мафиотската държава). Това е самовъзпроизвеждаща се среда, от която се излиза много трудно. Тя е`причината да се запази геополитическата категория, наречена Третия свят, дори и след рухването на Съветската империя. Тя е главният проблем в райони (държави) като Косово. Тя откъсна Сицилия от съвременна Европа за почти цял век. Мафиотската среда е несъвместима с технологичното развитие и високата продуктивност.
– Увеличават ли се чуждите инвестиции в България и в кои сектори?
– Външните капитали у нас се увеличават, но над 60% от тях „гастролират“ краткосрочно. Насочени са в спекулативни сделки с парцели, строителство, търговски обекти и финансови операции. Те осигуряват високи печалби на крупните играчи, но изкуствено оскъпяват жилищата на десетки хиляди семейства и особено на тези, плащащи ипотечни кредити. В крайна сметка въпреки рекордния обем чуждестранни инвестиции нашият износ все повече изостава от вноса и дефицитът по текущата сметка продължава да расте. България е единствената европейска страна от бившия съветски блок, в която нито една световна марка не разкри високотехнологично производство. Не спира изтичането на квалифицирани българи. Засилва се натискът за вливане на неграмотни работници отвън.
– Има ли сектори на българската икономика, които се развиват добре и отбелязват бърз растеж? Кои са губещите сектори?
– Бързият растеж на даден сектор не означава обезателно, че той се развива добре. Вижте какво става с прекомерното застрояване в морските и планинските курорти. Хилядите непродадени ваканционни жилища говорят за т.н. „прегряване“. Първоначалното високо търсене увеличава спекулативно печалбите от подобни инвестиции и привлича капитали в тях. После има рязко насищане, свръхпредлагане и срив на цените. От това икономиката като цяло ще загуби много пари. Страната ни ще загуби безвъзвратно неоценими природни дадености. А до вчера това беше най-бързо развиващият се и най-печелившият сектор. Истината е, че България няма ясен икономически профил, няма сектори, теглещи икономиката напред. През последните години страната ни все повече придобива характеристиките на офшорка от финансово спекулативен тип.
– Колко голям и значим е делът на сивата икономика? Какви мерки биха подобрили ситуацията?
– Сивата икономика според различните изследвания е между 15 и 25 млрд. лева. Кризата в МВР нагледно показа как властта защитава босовете, които крадат данъци и акцизи в огромни размери. Щом едни не плащат дължимото, значи държавата взима своето от други. Стара истина е, че слабата държава облага слабите граждани. От една средна българска пенсия от 160 лева в хазната се връщат обратно 32 лева чрез ДДС, W лева чрез акцизите, или общо над една четвърт от този мизерен доход. В същото време покровителстваните от МВР данъчни престъпници от алкохолния бранш не внасят в хазната дължимите акцизи, а ги присвояват. Кражбата надхвърля 100 млн. лева годишно. Процъфтява една цяла корупционна „индустрия“. Мащабът на обвързаността на властта със сивата и криминалната икономика е толкова значителен, че въпросът може да се реши само с радикална политическа промяна.
– Парите по три европейски програми бяха спрени, макар и временно. От седмица английски, немски и френски медии коментират, че е възможно всички еврофондове, предназначени за България, да бъдат спрени. Възможно ли е наистина? Какъв ще бъде ефектът от това?
– Възможно е. Какво друго да направи Брюксел, след като нашето правителство се опита отначало да отрече, после да омаловажи и накрая да проточи до безкрай разследването на разкритите отвън кражби, измами и други злоупотреби с парите от предприсъединителните програми. Това поведение може да създаде огромни пречки при усвояването на десетократно по-големите суми от структурните фондове (7.5 млрд. лева до 2013 г.). Аз лично се чудя докога европейските данъкоплатци с цената на своите дефицити ще предоставят безвъзмездно пари на едно правителство, което не само трупа собствени бюджетни излишъци, но и всяка година прахосва безконтролно и непрозрачно голяма част от тях.
– МВФ прогнозира забавяне на икономическия растеж в България в следващите две години, но добавя и оптимистична прогноза за забавяне на ръста на инфлацията. Как бихте коментирали този анализ?
– „Класическите“ механизми за въздействие върху икономическия растеж чрез контролирана инфлация у нас са неприложими заради валутния борд. Твърде вероятно е икономическият растеж да се забави заради скъпия петрол и неблагоприятната световна конюнктура, но това няма да е съпроводено със спад на инфлацията. Въпреки че на практика (заради борда) левът и еврото са една и съща парична единица, поскъпването на живота у нас за миналата година е 4.5 пъти по-голямо от това в еврозоната. Този инфлационен диференциал опразва джобовете на местните потребители, но носи огромни ползи на фирмите, изнасящи печалби навън, за да „погасяват“ фиктивни кредити. Кабинетът на Ста-нишев провежда последователно проинфлационна политика, от която печелят единствено „износителите“ на печалби. Да си спомним обясненията на финансовия министър от 2006 г. как чрез повишените акцизи щял да „изтегли“ авансово инфлацията напред, уж за да се намали тя в следващите години. Видяхме какво стана.
– Каква е целта на изискването за 3.75% от БВП бюджетен излишък? Защо правителството похарчи излишъка в края на миналата година?
– Изискването да се поддържа висок излишък произтича от илюзията, че като се отнемат чрез данъците повече пари от хората и се намалят техните доходи, ще се ограничи купуването на вносни стоки, а оттам – и търговският дефицит. Това обаче не е вярно. Дори само поради факта, че не официалната, а сивата икономика у нас формира високите доходи. На практика държавата събира прекомерно преки данъци, ДДС и акцизи от едни, а вносното потребление и луксозните стоки се купуват от съвсем други категории хора. Затова дефицитът по текущата сметка продължава да расте. Опитът на правителството да го намали чрез бюджетни излишъци търпи пълен провал.
С изхарчените 1.3 млрд. лева от бюджетния излишък в края на 2007 г. не беше построена инфраструктура, не беше решен нито един проблем в социалните домове здравеопазването или образованието. Правителството изведнъж забрави за дефицита по текущата сметка и тази огромна сума беше прахосана бързо, непрозрачно и разточително. Каквито и да са били целите на кабинета, безспорно е, че близки до властта фирми получиха коледни подаръци за милиони.
– Вярно ли е, че в момента българският лев реално има много по-ниска стойност от тази, която е определена сега, в условията на валутен борд?
– Това твърдение е лишено от всякакъв смисъл. Българският лев не е нищо повече от технически носител на една фиксирана стойност в евро. Зад всеки лев в БНБ има резерв в евро. БНБ не преценява дали и колко лева да напечати. Тя задължително пуска в обръщение 1.9558 лева срещу всяко придобито от нея евро и обратно – продава задължително едно евро срещу посочената левова стойност. Това е простата същност на валутния 5орд. В политически план бордът означава отказ от национална парична политика. Паричната политика на България фактичесски се прави от Европейската централна банка. Левът е евро и еврото е лев (в посочения вече мащаб). Да се твърди, че левът е надценен спрямо еврото, е все едно да се твърди, че еврото е надценено спрямо… еврото. Това е безсмислено. Смяната на мащаба на лева към еврото не може да промени нищо в икономиката. Подозирам обаче друго. Може би някои се надяват, че ако мащабът на лева към еврото се увеличи от 2 към 1 примерно на 3 към 1, то дължимите от тях левови дългове ще се стопят с една трета. В една криминапизирана държава всякакво безумие може да изглежда напълно възможно.
– Има ли някаква съгласуваност между опозиционните партии при искането на вот на недоверие? А има ли някаква, макар и най-обща, съгласуваност за сваляне на сегашното управление? Вярно ли е, че дясната опозиция изолира „Атака“?
– Няма опозиционна партия, която сама да може да събере необходимите подписи и да наложи вот на недоверие в Народното събрание. В този смисъл съгласуваност при искането на вот на недоверие безспорно има. Съгласие представлява и подписването под общите мотиви на един вот. Друг е въпросът имат ли партиите в опозиция обща тактика за сваляне на този кабинет извън процедурите по вотовете на недоверие. Доколкото ми е известно, такава обща тактика засега не съществува. Имаше някои общи действия, но те не получиха развитие. Вотът на недоверие към правителството на тройната коалиция заради обвързаността му с организираната престъпност подсказва нови възможности. Макар че не свали правителството, той доведе до оставката на министър Румен Петков и до ремонт на кабинета. За пръв път тристранната коалиция се пропука. НДСВ и дори ДПС не поеха солидарно отговорността за разпада на държавата и кризата в МВР. Това обаче не би станало без подкрепата на общественото мнение и медиите. Успех се дължи не само на инициативата на ДСБ и подкрепата на другите партии в дясно, но и на общия натиск върху правителството от опозицията и гражданското общество. Всички опозиционни партии спечелиха, а не загубиха доверие от тази политическа победа. Примерът показва поне две неща. Първо, че с общи действия и широка обществена подкрепа опозицията може да Постига тактически цели, и второ, че опитът от този първи успех трябва да се развие и прилага още по-настойчиво. Колкото до „Атака“, поне за ДСБ част от идеите на тази партия (например вторичната национализация на приватизираните предприятия) са напълно неприемливи. В този смисъл не става въпрос за някаква