– Как може да се оцени сериозността на сегашната ситуация около повишаването на цените?

– Сериозността идва първо от самия размер на повишението – от 5 до 60 % на всички основни храни в производствената верига на които стоят зърнени култури. Второ, от скоростта с която това повишение настъпи – по-малко от два месеца. И трето от факта, че растежът на цените продължава. Тук не става въпрос за сезонен или конюнктурно “висок” пазар. Причините далеч надхвърлят слабата реколта.

– Какво означава това?

– Това означава, че наблюдаваме рязък изблик на дълго натрупвано пазарно напрежение. Възможностите за възпроизводство са изчерпани не само при хранителните стоки, но и в такива основни сфери като енергетиката, добивната промишленост, комуналните и транспортните инфраструктури. Сега в тях предстои период на “провизиране”, т. е. нагаждане към новите нива на разходите, както и включването в цените им на резерви за компенсиране на натрупани загуби, за преодоляване на декапитализацията и за развитие.

– Какви ще бъдат последиците от този процес?

– В страните където пазарите механизми работят добре и администрацията е ефикасна, тези процеси стават плавно и няма ценови шокове. У нас обаче, както по отношение на свободната конкуренция, така и в най-големите публични сектори и в администрацията, повече от шест години няма нито реформи, нито прогрес. Затова дори и след влизането ни в ЕС натрупаните проблеми в икономиката ни се решават чрез кризи вместо чрез инвестиции в технологии. Накратко казано последствията от сегашната ценова криза са, че високите цени от това лято няма да се върнат назад дори и при добри бъдещи реколти. Няма да се сбъднат прогнозите на някои министри от този кабинет за “успокояване” на пазара на значително по-ниски ценови равнища.

– Кои са основните причини – климатични, външни икономически фактори, управленски решения?

– Природата даде само последния тласък на ценовата лавина. Пазарното равновесие беше подкопавано дълго и настойчиво от правителството чрез противопоказни фискални мерки и лоши управленски решения. Да си спомним как акцизите на горивата бяха увеличени през 2006 г. с много по-голяма стъпка отколкото предвиждаше Договорът за присъединяване към ЕС. Това беше направено точно по времето когато шоково нараснаха цените на петрола. Пак предсрочно бяха увеличавани акцизите на алкохола и цигарите. Прибързано бяха обложени с ДДС лекарствата, а от тази година и учебниците. Управляващите обясняваха, че контролирано “изтеглят” инфлацията напред, за да се снижи тя през следващите години и така да се изпълни основния Маастрихтски критерии за въвеждане на еврото в България през 2009 – 2010 г.. Всъщност тези мерки на правителството тласнаха нагоре не само инфлацията, но повишиха изгодите от контрабандата и сивата икономика. Сивият сектор от своя страна е характерен с т. н. “бързи сделки” и регулярно пране на пари. А бързите обороти, и “лесните” печалби са силно проинфлационни. Икономиката попадна в порочен кръг. Вместо до контролирана инфлация, некомпетентните решения доведоха до разширяване на условията и механизмите за незаконно обогатяване. Изправните данъкоплатци бяха натоварени с по-високи данъци и цени, а неплащащият данъци сив бизнес се сдоби с още по-големи скрити печалби.

На всичко отгоре последните две правителства изстискват от икономиката рекордни бюджетни излишъци, които също са за сметка на добросъвестните данъкоплатци – производители и потребители. Традиционно излишъците се оправдават като контрамярка срещу дефицита по текущата сметка, но по същество те са държавна спекула срещу собствената парична система и валутния борд. Така част от саморегулиращите механизми на борда бяха блокирани и се намалиха стимулите за инвестиции в производство и нови технологии. Голяма част от кредитите се съсредоточиха в най-големите сиви сектори – строителството и търговията с недвижими имоти. Тези сектори “прегряха” и вече създават проблеми на банките. Лечението на подобна висока температура в икономиката винаги е болезнено, защото минава през фалити и стагнация. Тази фаза неминуемо предстои.

– Каква е ролята на спекулативния компонент?

– Ако говорим за спекулативен елемент, той присъства не толкова в криминалния смисъл на това понятие, колкото като част от държавната политика. Например съществен дял от притока на външни капитали у нас се дължи на спекулативни вложения в недвижими имоти. Законът за акционерните дружества със специална инвестиционна цел освободи от корпоративни данъци точно този вид вложения още през 2004г. Така прането на пари чрез строителството на хотели стана практически недосегаемо. Това е само един от многото примери как официалната политика, сивата икономика и престъпността създават онази обща среда на интереси която наричаме олигархия.

Една неукрепнала икономика като нашата нямаше как да издържи толкова удари нанасяни едновременно от правителството и от организираната стопанска престъпност. Пазарът силно се деформира защото притока на пари от спекулативни сделки изпревари производството на стоки. Относителният дял на технологичните инвестиции намаля и цялото потребление на съвременна техника у нас е от внос. Дефицитът по текущата сметка бележи рекорд след рекорд. Наскоро БНБ повиши задължителните резерви на банките с 50 % и оскъпи кредита. Всичко това сa класически предпоставки едновременно за инфлация и стагнация. Състоянието е известно още като стагфлация. В този смисъл би могло да се каже, че спекулата в страната започва от правителството, а не от сергиите на женския пазар. Дребните търговци само се нагаждат към спекулативната макросреда за да оцелеят. Всичко това, а не природните катаклизми, създават обективната основа на ценовата паника у нас. Изобщо нашите икономически проблеми, в това число и ценовия бум на основните храни, са създадени от управленските решения на този кабинет, а не от външни въздействия.

– Вярно ли се коментират причините, или има стремеж да се прикрие истината?

– Както правителството, така и медиите приписват високите цени само на сушата и наводненията досущ като по живково време. От една страна ни уверяват, че наличностите на зърно в държавния резерв са непокътнати, а от друга ни обясняват как резерва спешно ще закупи неколкостотин хиляди тона зърно. Министърът на икономиката и енергетиката обяснява кризата със “синдрома на мазето”, който карал българите излишно да се запасяват. Но също така заяви, че се обмислят продажби от държавния резерв (паралелно с попълването му на днешните рекордни цени) просто за да не се залежавали запасите. Друг министър ни убеждава, че медиите всявали паника от която се възползвали спекулантите. Някаква си Междуведомствената комисия за наблюдение на цените заключава, че причината за повишенията при храните била не друго, а нарасналите доходи на хората. (Интересно как тази комисия би обяснила повишението на цената на тока за промишлеността с 43 %, или на учебниците с 20%.) МВР пък обяви намеренията си да създава собствени ведомствени резерви. Министърът на финансите мълчи. Всичко това показва, че поредното социалистическо правителството отново не знае как ще “върже” зърнения баланс на страната. Както и очевидно не знае как да противодейства на инфлацията. Едно от най-наглите обяснения е, че ценовият бум е резултат от членството ни в ЕС. Доказателство за противното е факта, че слабата реколта повиши много по-умерено цените на храните в ЕС и там като цяло не се очаква инфлационна вълна. В Румъния правителството също изрази увереност, че икономиката ще преодолее поскъпването на земеделските суровини и храните без да забави рекордния си растеж. Изобщо правителствата в ЕС не бяха “изненадани” от сушата и наводненията. Слабата реколта е достоверно прогнозирана в европейските борсови бюлетини още през есента на 2006 г.. Никъде другаде правителствата не пренебрегнаха и не затаиха тази информация. Както и никъде другаде не се хитрува и дори е немислимо властите да прикриват случаите на източени наличности и злоупотреби с държавните резерви. Там медиите не могат да причинят ценова паника, защото гражданите имат всички основания да вярват на информацията и прогнозите на официалните институции. Техните министерства подържат националните отраслови експертизи, а не са източник на глупости и медийни спекулации, както става сега у нас.

– Има ли опасност да се повтори хлебната криза от 1996 г.?

– Нещата от 1996 г. в много отношения се повтарят, но по-скоро като фарс на управленско ниво. Пазарът днес е много по-еманципиран и заради това няма да има недостиг нито на хляб, нито на каквото и да било друго. Без съмнение обаче ще плащаме повече. Включително и за това, че правителството не прекрати кражбите от държавния резерв, не възстанови източените количества зърно, не предупреди навреме производителите за задаващите се проблеми при зърнодобива и фуражите. Най-лошото е, че инфлацията на основните хранителни стоки изяжда много по-голям дял от семейните бюджети на хората с ниски доходи, отколкото на тези с високи доходи. За потребителската кошница на близо 400 хиляди домакинства с месечни доходи под 200 лева на човек, инфлацията фактически е двойно по-голяма от средно-статистическата. За тях сегашният ценови бум може да се превърне в екзистенциален проблем.

– Какви са възможностите на държавата да противодейства и с какви средства? Какво пропусна да направи правителството?

– Най-доброто противодействие на конюнктурни трудности в един или друг сектор е силната и високопродуктивна икономика като цяло. Правителството ни по никакъв начин не може да противостои на високите цени постфактум. Преди малко се опитах да обясня точно това, че причините за повишението на цените са обективни и трайни. Лечението изисква нова дългосрочна политика, а не показни акции за борба със “спекулата”. Две поредни правителства “пропускат” реформите, пропуснаха да ограничат корупцията и престъпността, пропускат се еврофондовете, пропуснато е привличането на производствени инвестиции от водещи световни марки. Почти всичко, което можеше да даде шанс на българите в световното житейско състезание беше пропуснато. Затова през последните три години икономическият растеж намалява, през първата година на нашето еврочленство притокът на чужди инвестиции и производителността са в застой вместо във възход, а доходите ни са най-ниски в ЕС.

– Как може да се оцени обявеното от правителството намерение за въвеждане на плосък данък, кои са явните и кои скритите намерения?

– Явните намерения тук са да се облекчи събирането на данъка и да се намали укриването на доходи. С това се изчерпва положителната страна на тази мярка. Най-важното при този ход на тройната коалиция е не самият плосък данък а факта, че общото бюджетно бреме върху икономиката няма да намалее. Предвижда се дори леко да се увеличи и да достигне 42 % от брутния вътрешен продукт. След като плоският данък няма да снижи дела, който бюджета поглъща от националния продукт, той няма и да се отрази на икономиката като цяло. Единната 10 процентова ставка върху доходите през 2008 г. ще бъде само механизъм за преразпределение на данъчна тежест от една категория данъкоплатци върху друга. С премахването на необлагаемия минимум очевидно ще се прехвърли тежест от хората с високи доходи върху тези с ниски доходи. Точно този факт правителството се опитва да “скрие” чрез обявените намерения за еднократно компенсационно увеличение на заплатите под 400 лева в бюджетната сфера. Не вярвам толкова явна измама да бъде приета. Та нали с премахването на необлагаемия минимум ще се облагат всички други малки доходи извън заплатата, а след като инфлацията “изяде” еднократното повишение на ниските заплати нещата ще се върнат в изходното положение. В частния сектор пък правителството изобщо не може да влияе на заплатите, но ще облага и най-ниските доходи, които до сега са били освободени. Изобщо идеята за “компенсации” на данък е пълен абсурд.

Като говорим за абсурди обаче, не може да подминем и лансираната от правителствени кръгове идея ДДС да се увеличи до 22%. Точно когато инфлацията на годишна база (от юли 2006 до юли 2007) достигна рекордните 8.4 %, да се препоръчва директно повишение на цените чрез ДДС, е достойно за “Енциклопедия идиотика”.

-Това решение съответства ли на една лява (лявоцентристка) идеология и политика?

– В този си вид намеренията на кабинета не съответстват на никаква политика. Не са десни, защото не намаляват общото бюджетно бреме върху икономиката. Не са леви, защото ощетяват хората с ниски доходи. Не са центристки, защото вместо инвестиции в инфраструктурата се трупат бюджетни излишъци. Виждаме една еклектика на противоречиви интереси при които зад фасадата на радикална данъчна реформа всъщност се запазва статуквото. Да се пази статуквото на прага на криза обаче, винаги и навсякъде е било грешка.

– Какво е вероятното отражение на тези процеси върху предстоящите местни избори?

– Без съмнение поредната имитация на данъчни реформи има и предизборна пропагандна цел. Идеята този път е да бъдат впечатлени младите професионални слоеве, които още не са емигрирали. Пред тях се демонстрира “прагматизма” на новата коалиционна политика. На старата лява номенклатура пък се поднася обяснението: ето, правим нещо за вашите образовани внуци с високи доходи. Подозирам, че ще видим и “връщане” на необлагаемия минимум и нормативно признатите разходи за свободните професии точно преди изборите, с което ще се приласкае обеднялата интелигенция и левия селски електорат.

– Как се готви ДСБ за местните избори, в частност в София? Как би коментирал ситуацията в столицата?

– Разчитаме на съвместни действия с десните партии и преди всичко със СДС. Лидерите ни излязоха с призив за общи кандидати към всички местни организации. Това ще стане на много места в страната не заради лидерския призив, а защото го искат избирателите на двете партии. Развитието на нещата които коментирахме по-горе показва, че страната има нужда от десен политически пробив. Все по-ясно се очертава нуждата от автентична, а не фалшива алтернатива на БСП, ДПС и НДСВ. За София обаче, нещата като че ли взимат друг обрат. Новият лидер на СДС обяви, че тяхната софийска организация най-вероятно ще подкрепи кандидатурата на Бойко Борисов. Столичният кмет пък направи щедра оферта към СДС – да им запази мястото на председателя на общинския съвет, както и за повече съветници отколкото СДС би могъл да спечели сам. След тези взаимни анонси отношенията на ГЕРБ и СДС – София все повече излизат от политиката и навлизат в бизнеса. Едните предлагат легитимация на ГЕРБ като дясна партия, другите предлагат ключови места в управлението на София. Това може би дава или ще даде нещо на няколко души от лидерския кръг на ГЕРБ и СДС, но няма да даде на софийските им избиратели нищо повече от сегашното статукво. Нито един проблем на столицата от преди две години не е решен. Затова в София ние сме против възпроизвеждането на това статукво. Убеден съм, че същото важи и за избирателите на СДС. Остава ръководството им да поеме протегнатата ръка на ДСБ.