Данък “лукс е популистка идея, разходите за събирането му ще са повече от приходите, убеден е замлидерът на ДСБ
Димитър Бъчваров е роден на 12 януари 1950 г. във Видин. Образование: висше (Автомобилно инженерство; следдипломна квалификация в УНСС; специализация по макроикономика в Харвард САЩ). Директор на дирекция “Икономическа политика” в правителството на Иван Костов (1997-2001 г). Член на НС на Агенцията за приватизация от 2001 г. до момента. Женен, с една дъщеря. Учредител на ДСБ и председател на Вътрешнопартийната комисия по икономика и финанси. От юли 2007 г. е член на националното ръководство и заместник-председател на ДСБ.

– Господин Бъчваров, като зампредседател на ДСБ и партньори на ГЕРБ, как мислите – не е ли крайно време правителството да спре да се оправдава с наследството от тройната коалиция и да започне трайни действия за излизане от кризата?
– Действително правителството е насадено на пачи яйца от предишното управление. Наистина времето за оправдание мина. Вече е ясно какво е наследено и трябва да се действа час по-скоро да се излезе с мерки, зад които то да застане. Те ще станат такива, когато бъдат разписани в нормативен вид. Опитът ми в държавното управление подсказва, че между една идея и разписана норма често пъти има много голяма разлика. Защото тя минава през експертиза, през законодателно съгласуване. Правителството много бързо трябва да извърви този път, за да знаем конкретните мерки в тяхната нормативна форма.
– Господин Костов е много опитен финансист, групата в Синята коалиция – също. Вие от своя страна направихте ли предложения за излизане от кризата?
– Господин Костов е най-опитният финансист. На 18 март изпратихме на министър-председателя кратък, но много съдържателен пакет антикризисни мерки на ДСБ. Някои части от него, с оглед на това, че няма време, сме разписали във формат на текстово постановление, т.е. да бъдат приложени веднага. Най-спешната мярка е механизмът, който предлагаме, за отпушване задълженията на държавата за разплащането й към нейните безспорни кредитори, които имат безспорни изискуеми задължения. Този механизъм ще даде много голям, и то незабавен ефект, защото тези 1,5 млрд. лв., умножени по паричния мултипликатор, всъщност се явяват блокирани средства на три-четири пъти по-големи суми.
За да превърти икономиката, държавата, която е най-голям играч и най-голям длъжник в момента в българската икономика, крупен длъжник, трябва веднага да ги разчисти, да създаде механизъм, с който тези задължения да се превърнат в ликвидност, т.е. реални пари в обръщение за бизнеса. И ние сме разписали подробни мерки, те не са много сложни -държавата публично в специален списък на Министерския съвет да признае своите изискуеми задължения, като посочи бенифициента, основанието, размера, падеж на плащането, т.е. дата, до която тя ще ги погаси, и лихва. Ако това го има, всеки един кредитор, който пък от своя страна е длъжник към съответна банка или по веригата на своите доставчици, подизпълнители, ще може да отиде в банката и да събира своето финансово състояние. Ние предварително консултирахме единадесетте най-големи банки в България и те всички казаха, че ако това стане, те ще признаят, че” този техен длъжник има безспорно вземане и ще възобновят неговата кредитна линия, защото българската държава е в състояние да погаси такива свои задължения. Оттук по-нататък по веригата ще се отпуши финансовият поток и ще започне да се върти колелото на икономиката.
– Според вас защо министър Симеон Дянков непрекъснато подхвърля мерки, т.е. идеи, в публичното пространство, след което се отказва от тях • например увеличението на здравната осигуровка, на ДДС? Това не е ли предпоставка за хаос?
– Мисля, че той непрекъснато е атакуван с най-различни идеи, подложен е на огромно напрежение и напълно е възможно в този цайт-нот някои неща внезапно да му се струват приемливи и след кратка оценка и размисъл, минали през една първоначална експертиза, да му изглеждат не толкова приемливи, или, както се казва, утрото да е по-мъдро от вечерта. Разбира се, като стил на управление това е много неподходящо в условията на тежка криза.
– Как ви се струва предложеният данък “лукс”? Човек може да има няколко апартамента, ще се сборува ли квадратурата им, или може да е съсобственик на жилище от 250 кв.м? И най-важното • богатите нямат на свое име почти нищо, а в същото време са осигурили и правнуците си дори, а и много от имотите им са записани на фирми. Вальо Топлото например имаше само една гарсониера. Кого тогава ще засегне този данък?
– Абсолютно сте права. Подобни въпроси възникват у всеки човек, дори той да не е експерт. Това показва, че когато седнем да обмисляме тази идея нормативно, ще възникнат толкова много въпроси, уговорки, изключения, че практически накрая съвсем друго нещо ще излезе на изхода като норма и ще хвърли голяма част от данъчната администрация да уточнява всички тези условности, уговорки. Разходите за събирането на този данък “лукс”, абсолютно съм убеден, целият ми опит го показва, ще бъдат повече от приходите. Това е по-скоро една популистка идея.
Вижте ние какво предлагаме, а то е нещо съвсем различно, много по-дисциплиниращо от данък “лукс”. Вместо него – персонални ревизии на потребителите, нагло демонстриращи лукс. Направете, господин министър, персонални ревизии. Тези хора са видими, те сами се обозначават.
– Какво мислите за идеята на президента за икономическите досиета?
– Тежка политическа спекула. Веднага бих приел идеята на президента по отношение на едно много интересно икономическо досие. Но, преди да се спра на него, ще кажа – икономическите досиета първо трябва да се напишат, за да могат да се отворят. Той трябва ясно да каже какво значи да се съставят икономически досиета. Има ли идея за това?
Има само едно съставено икономическо досие, и то би трябвало да бъде отворено. Това е аферата “Петрол срещу храни”, която го засяга лично. Когато отворим това досие, ще бъде наистина много интересно. Иначе икономически досиета се съставят през персонална ревизия на всеки един човек. Като се направи персонална ревизия на едно лице, икономическото му досие е обикновенно около 300-400 страници. Т.е. вместо да се говори на ангро, трябва да се приеме нашето, на ДСБ – данъчната администрация да създаде мощни звена, в рамките на сегашната си численост, за да се правят персонални, а не само фирмени ревизии. Много по-дисциплинираща мярка е персоналната ревизия, ревизията на фирмата е само междинен етап. В цял свят данъчната дисциплина се крепи на персоналната ревизия, а не на тази на фирмата, където има безкрайни счетоводни техники. Там има офшорки, безкрайни възможности да се спекулира с резултата, дори в законния смисъл.
Какво е това безобразие? Ами всеки джип се води на някаква фирма. Как пък никой не се сети в тази страна вместо до седем места да ги направи до единадесет? Тогава тази спекулация ще отпадне. Ето такива дребни на пръв поглед неща ще имат ефект. И то незабавен. Вместо този данък “лукс”.
– Какво мислите за социалното пазарно стопанство?
– Социалното пазарно стопанство, това е великата идея на Луд-виг Ерхард. Дори имаше кръгла маса на тази тема. Коментирахме дали са актуални идеите му за излизане от кризата. Моето лично мнение е, че те са много актуални. Разбира се, трябва да се положат усилия да бъдат правилно разбрани.
Ерхард с тази своя концепция създава германското чудо. Какво са имали германците след Втората световна война повече от българите? Нищо! А след 15, по-точно след 13 години, са водеща икономическа сила в Европа. Ето, това е социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард. Развитието, за съжаление, на нашия 20-годи-шен преход е точно обратното на нашето стопанство. Вместо благоденствие за всички, имаме благоденствие за малцина. И, което е още по-лошо, благоденствието е за хора, незачитащи правилата, закона, дори за хора с криминални деяния. Това е огромно напрежение и то води в крайна сметка до тежка криза. В България кризата сега набира скорост и то не толкова поради външни фактори, а поради дълбоките противоречия, натрупани през тези 20 години.
– Но говорим все повече за пари и по-малко за икономика.
– Тук бих казал следното – че от криза, по принцип, каквато и да е тя, и най-вече от икономическа, не се излиза с някакви допълнителни пари. От криза се излиза винаги с нови правила. За да има криза, значи нещо в
правилата, в обществените отношения се е случило и трябва да се поправи. Наливането на пари беше първата реакция на всички западноевропейски страни. Те бързо видяха, че това не доведе до резултат. Т.е. то леко омекоти удара на кризата и сега вторият етап на W все по- отчетливо добива формата на W. И вече всички, най-вече Ангела Мер-кел, включително Варак Обама, говорят за нови глобални правила на финансовите пазари, откъдето тръгна и кризата. Т.е. трябва да има правила на играта, трябва да има арбитър на тези пазари, за да се преодолеят факторите, които са причинили кризата. Иначе тя или ще тлее перманентно, или ще се възобновява.
– Какво ще кажете за амнистията на доходите от сивата икономика?
– Много тежки думи. Това означава държавата да стане перач на пари. За мен това е недопустимо, независимо какви опити се со-
чат тук и там. Защото, според българското законодателство, укриването на данъци е криминално претъпле-ние.
Забогатяването чрез укриването на данъци е много перфидна кражба всъщност на криминално проявено лице. И държавата да го амнистира срещу 10%, за мен е абсурд. Още повече, че не са изчерпани другите възможности.
В световната практика се приема, че ако едни пари могат да се изперат с 30% загуба , това е един много добър успех. А у нас какво предлагат -10% срещу част от тези имоти, от благосъстояние, натрупано през всичките години на прехода. Първите години данъкът беше 40%. Сега предлагат 10% без лихва. Това е просто престъпление. Това значи официално да мутризи-раме българската икономика. Държавата не може да стане съучастник на такова престъпление. Никакъв Берлус-кони! Никаква Испания! Никакви такива
основания не бих приел и, между другото, никъде това не е дало прехвалените резултати, за които се говори, а е родило нови надежди за данъчни престъпления.
Според мен в парламента данъчната амнистия няма да мине. Навремето Червеняков (Младен, правосъден министър в кабинета на Жан Виденов, б.р.) ги приказваше тези неща. Това е израз на тотална безизходица и абдикация на една държава. Ако тя докара дотам нещата, по-добре да потърси нова конституция, нови правила. Т.е. нещо много катастрофално трябва да се е случило, за да се обсъждат тези неща.
– Ще излезем ли по някакъв начин от този батак?
– Ще излезем.
– Как?
– Ами отново ще се върна на първия пакет правила, които предложихме – да се отпушат държавните задъл-жния. Второ – вторият пакет: министърът на икономиката да направи спешна оценка на
антикризисния ефект от цялата програма по бюджета за инвестиции. Незабавно да се прекратят всички разходи, които не водят до антикризисен ефект. Какво означава това? Нови работни места, български суровини и материали. Ако се прекратят тези разходи и се извадят от т.нар. разгънат бюджет, тези два милиарда, за които се говори, ще бъдат осигурени и нещата ще се успокоят.
Трето нещо – увеличава се безработицата, което е адекватно на кризата всъщност. Много хора остават без работа. Държавата трябва решително и категорично да промени системата на предварителни лицензионни условия за разрешение за бизнес. Просто трябва да ги премахне. Да създаде Единен кодекс за държавните изисквания за различните видове стопанска дейност. Това не изисква пари – всяко министерство да задели по двама души за два месеца и да съставят
този кодекс.
Четвърто – данъчната дисциплина, за която говорихме. Персонални ревизии и никой да не храни илюзии, че ще бъде подминат. Да се създаде специален подбор за персонален избор.
Пето – да се въведе принципът на верижната данъчна проверка. Това значи, че всеки, който ще ползва блага, дарени му от някой друг, автоматично пренася ревизията върху дарителя. Това се нарича данъчен пренос. Световната практика показва, че до втория пренос кристално се изясняват нещата и виновникът влиза в затвора.
Между другото статистиката показва, че за последните пет години в България има осъдени четири лица за данъчни престъпления и две от тях условно.
Шесто – веднага да се регламентира законово данъчният архив. Ние сме.уникална страна, където данъчните декларации се пазят пет години. Те трябва да се пазят най-малко
25 години. В някои страни се пазят 100 г. За 5 г. какво? Пил, неп-латипг заминал. Всеки жизнен път трябва да може да бъде проследен. Между другото данъчните архиви бяха унищожени след
9.9.1944 г. Това бе мечтата на партизаните. Сега сме единствената страна, която няма данъчен архив. Пазеният 5 г. не е архив. Ето това е пакет от мерки, които са нужни на страната. Ако това до месец-два не обърне нещата, тогава може да се мисли за временни драстични, болезнени мерки. Иначе, каквито й допълнителни данъчни мерки да се създадат, при положение че данъчният контрол на практика не съществува или не е ефективен и че има законни начини да се избегне, те няма да имат никакъв ефект. Дори на 1% да се намали един данък, той няма да се плати, ако законно може да се избегне. У нас съществува такава възможност, всеки средносръчен адвокат ги знае тези неща.