Бойко Борисов каза по “Нова телевизия”, че прави реформи, защото по принуда е станал и реформатор. Какви точно реформи според вас трябваше да направи той и какви е направил?
Не знам за другите сфери, но в икономиката не мога да се съглася, че са направени реформи през последната година. По-скоро се запази статуквото, което също изисква голяма решителност, в смисъл че се поема голям риск, но това не е реформа. Поема се голям риск да се увеличат разходите при планирано намаляване на приходите – това е всичко друго освен реформа.
Единият от доводите на Бойко Борисов беше, че той не може да откаже пари на тютюнопроизводителите и други социални слоеве, защото те ще закъсат много без тези пари и че това, което Синята коалиция си представя като реформи е да не се дават нари, за да намразят хората управлението му. Как стоят нещата според вас?
Отложените реформи водят до икономически катастрофи. По същия начин имаме много лоши примери на правителства, които не намалиха разходите, не промениха нищо в държавата… Спомняме си Виденовата зима, спомняме си Лукановата зима. Всъщност, като се върнем толкова назад, още по времето на Луканов беше първият отказ от реформи, тогава вместо реформи беше обявен фалит на държавата. Рефор¬ми в икономическата сфера означава нови правила, а новите правила започват от съкращение на определени държавни разходи, които са неефективни. Системите поглъщат пари и нямат никакъв продукт. Най-образно казано, хората не са доволни от административното обслужване, въпреки че броят на служителите е нараснал с 90 000 по времето на предишното управление като цяло в България. Хората не са доволни също и от здравеопазването, въпреки че разходите са нараснали два пъти за последните четири години. Не са доволни и от образованието… от всички “солидарни системи”. Друга фатална като разходи система е МВР, дали хората са доволни от нея?
Специално от МВР са доволни!
Е, да, безспорно личат усилията на правителството и безспорно има някакви видими действия засега, които сигурно ще доведат и до резултати, но като цяло обслужването в районните управления, въпреки относително много големия брой чисти чиновници, там е ужасно. Хората не са доволни от това. С други думи, да се запазят разходите в тези системи, и то по време на криза, е много опасно състояние. Защото при увеличаване на дефицита през 2011 г. – нещо, което е почти сигурно, при запазването равнището на тези разходи и вероятно снижение или поне никакъв ръст на приходите се влиза в една спирала и държавата панически трябва да търси вън- заеми, за да финансира дефицитите, а държави, които панически търсят заеми, изпадат в положението на Гърция и Румъния. Изпадат в положението да плащат прекомерни лихви. Когато се явяваш на един пазар и казваш: “Аз спешно се нуждая да придобия пари или каквото и да било друго”, цената винаги е висока. Та затова ние съветвахме да се вземат мерки навреме, дори да се приеме това, което сме предлагали преди 6 месеца или година, защото ако то се приеме късно, ефектът от него няма да бъде същият. В крайна сметка бавенето на тези реформи ще доведе до много висока цена. С една дума – ще плащаме повече.
Но правителството все още не търси заеми. Не се е стигнало до тази стъпка.
Да, то още не търси заеми, но не намалява и разходите. Което означава, че неминуемо ще потърси заеми, но вече в тежък порядък.
Какви са в този смисъл предвижданията ви за следващия сезон, за следващата година?
Следващата година министърът на финансите крои бюджет на база на предположение за 3,6% растеж. Тоест такъв растеж, какъвто няма никъде в целия ЕС. Това е абсолютно нереалистично. То не може да стане: Най-вероятно ще има спад или в най-добрия случай застой. Това е първата грешка, която може да се окаже фатална, затова тази грешка дава илюзията, че може да не се намалят разходите. Ако допуснем най-доброжелателно, че това е искрена, а не умишлена заблуда, за да се избяга от намаляването на разходите, ефектът ще бъде всъщност един и същ – поради неправилно разчетен бюджет ще се изпадне в тежък свръхдефицит. При криза винаги се планира консервативно, това е един световен принцип при бюджетирането. Тоест, когато сме в криза или предвиждаме такава, винаги трябва да плаинраме приходите малко по-ниско от това, което показват първоначалните разчети, и винаги трябва да планираме разходите с максималните възможни ограничения. Ако обаче се изхожда от нереалистично допускане, че ще има един голям ръст (едва ли не най-големият в ЕС), то тогава вече този принцип се нарушава и грешката се задълбочава.
Как бихте обобщили политическия сезон?
Бих казал, че по време на криза песимизмът е по-добрата призма за преценка, отколкото оптимизмът.
