По искане на ДСБ в бюджетната комисия на Народното събрание на 9 септември бяха представени отчетите и прогнозите на Националната агенция за приходите (НАП) й централното ръководство на митниците. Изискахме тези отчети, защото данните за полугодието на 2010 г. са тревожни както за икономиката като цяло, така и за изпълнението на бюджетните приходи. Дори и след намалението им в консолидирания бюджет с 1.9 млрд. лева.

Спад на брутния вътрешен продукт

По-зле сме от румънците и гърците

Спадът на брутния вътрешен продукт (БВП) на годишна база през първото тримесечие беше 3.6%. За второто – 1.4%. Общо за шестте месеца -2.5%. Спрямо 2008 г. в страната ни днес се произвеждат 7.5% по-малко стоки и услуги. Кризата у нас се развива и задълбочава вече почти две години. От всички страни в ЕС само тук и в Гърция пропадането е толкова дълго. Но гръцката държава на практика фалира и завлече цялата икономика към дъното.
Къде сме ние? Ще избързам да кажа, че Румъния има спад на БВП за първото тримесечие на 2010 г. само от 1.5%. За второто тя има ръст от 0.3%. В Румъния пенсиите и заплатите в еврово изражение продължават да са по-високи от българските, въпреки че бяха намалени официално от началото на годината. Да не говорим за Гърция, където те и след намалението им през 2010 г. с 20% са в пъти по-високи от нашите.
Краткият отговор на въпроса къде сме ние за съжаление продължава да е все същият – най-бедната страна с най-бедните граждани в ЕС. Така че не е коректно нито отляво, нито отдясно да се спекулира пред публиката с изрази от рода: “Нали не искате да станем като гърците или румънците!” Особено от страна на управляващите министри на ГЕРБ. Защото България не излиза от кризата.

Докога ще потъваме

Сега актуалният въпрос е ще спре ли и кога ще спре потъването надолу. Отговорът на този въпрос се дължи не от синдикатите, не от стопанските сдружения, не от администрацията на ЕС, не от чуждите посланици и дори не от представителите на бизнеса. И отговорът, и отговорността се дължат от правителството, защото:
– държавата е най-крупният потребител в икономиката
– министър-председателят е най-информираният орган на властта
– министрите управляват най-мощния (по презумпция) административно-аналитичен апарат
– законодателните инициативи на Министерския съвет се подпомагат от целия административен капацитет в държавата.
Ако управляващият екип и отделните министри имат политическа визия и воля, ако знаят какво реално става и какво трябва да правят, те не само ще посочат, но и ще изградят пътя за извеждане на страната от кризата независимо какво наследство са заварили. Така стана през 1997 г. Тогава говорехме не за криза, а за катастрофа. А корупцията и кражбите на тройната коалиция, колкото и да са мащабни, не са национална катастрофа. Те са непосредствен политически дълг на сегашното правителството – да ги разследва и изпрати в съда. Защото ГЕРБ спечели изборите преди всичко заради вярата на избирателите,” че като дойде на власт, ще свърши точно това. Както и че от икономическите кризи страната е излизала само при дясно управление, за каквото ГЕРБ също претендира. Въпреки всички безобразия на кабинета “Станишев” икономиката през неговия мандат имаше висок ръст заради чуждите инвестиции. Правителството му нямаше за главна цел, а и беше некадърно да модернизира публичната инфраструктурата, но поне натрупа излишъци във фискалния резерв. С тайната мисъл да ги разходва в угода на руските енергийни проекти и във вреда на българските болезнени нужди от модерни пътища и градска среда.

Наследството на Костов

Затова претенцията на премиера Борисов, че е заварил най-голямата икономическа криза в историята на България, са само силни думи без покритие. И той, и министрите му (поне тези, които не са били в чужбина) не може да не помнят, че в началото на 1997 г. страната нямаше валутни резерви, нямаше еврофондове, нямаше жито и хляб, нямаше бензин, нямаше ток, нямаше отопление, нямаше и възможност хората да пътуват свободно в Европа и да намират препитание. Тогава българите бяха на улиците защото имаше 16 фалирали банки, имаше изгорели спестявания на 2 млн. души заради стотина кредитни милионери,имаше инфлация до 300%, имаше студ, имаше хиляди неработещи предприятия.
При това катастрофално “нямане” и още по-катастрофално “имане” за четири години правителството на ОДС и министър-председателят Иван Костов стабилизираха лева, увеличиха брутния вътрешен продукт (не в левово, а в доларово изражение) два пъти, заплатите – три пъти* и пенсиите почти четири пъти. Всичко това стана не чрез оправдания за тежкото наследство, а чрез болезнени реформи и плащане на тежка политическа цена на следващите избори. И чрез знаене какво да се прави. Имаше грешки, но знаенето и волята бяха много повече от грешките. Затова през пролетта на 1998 г. – една година след началото на мандата на ОДС, реформите бяха в пълен ход, а икономиката нарастваше ускорено.

Какво направи ГЕРБ досега

Грешката на Дянков

Една година след управлението на ГЕРБ нещата не изглеждат така, въпреки че изходните позиции, от които те поехауправлението, по нищо не могат да се сравнят с разрухата от пролетта на 1997 година. Балансът между грешките и верните решения в икономическата политика, а оттам и в борбата с кризата не е в полза на днешното правителство. Още в началото финансовият министър Дянков допусна наивна, но сериозна грешка, като прехвърли дефицитите от последния бюджет на тройната коалиция върху собствения си бюджет за 2010 г. Вместо да регистрира нисък дефицит за 2009 г., той натовари следващия бюджет със задължения, които не бяха предвидени в него. Това предизвика недоверие в Брюксел, че България “лъже” подобно на Гърция. Подозрения от този род и съответните проверки не помагат нито да спечелим доверието на инвеститорите, нито при усвояването на еврофондовете. Тази грешка ангажира политическата енергия на правителство за оправдания с тежкото наследство вместо за изпъл¬нение на собствената си програма за икономически реформи, “с която те встъпиха във властта.

Оптимизмът в кризата

Министърът на финансите, както и министърът на икономиката не съумяват да разчетат правилно признаците, развитието и мащабите на кризата и през 2010 г. Вещанията на Дянков за настъпващ или настъпил край на кризата бяха толкова много и толкова не на място, че прогнозите му вече не се приемат сериозно. Според неговите твърдения трябваше да излезем от кризата в началото на 2010 г., а в средата на годината да актуализираме бюджета нагоре и да увеличим заплатите в публичната сфера. След това той прогнозира излизане от кризата през април. Което означаваше, че през второто тримесечие трябваше да имаме макар и минимален растеж подобно на Румъния.

При актуализацията на бюджета в средата на 2010 г. надолу (вместо нагоре) министърът предрече, че ще видим изхода от кризата, като се върнем от почивка. Върналите се от лятната ваканция българи обаче не споделят оптимизма на финансовия министър. И има защо. Фактите говорят друго.

При спад на икономиката от 2.5% за първото полугодие актуализираният бюджет предвижда ръст от 1% за годината спрямо 2009 г. Ако прогнозираната средногодишна инфлация остане в рамките на планираните 2.2%, това означава, че през 2010 т. трябва да произведем БВП за 71 млрд. лева (защото за 2009 г. по отчет БВП е 68.54 млрд. лева). Като се има предвид, че за първото полугодие БВП на страната като абсолютна сума е 31 млрд. лева, излиза, че за,да се сбъднат прогнозите на Министерството на финансите, през второто полугодие на тази година трябва да произведем продукт за 40 млрд. лева, или 9 млрд. лева повече от предишните шест месеца. Ръст през второто полугодие от 29% спрямо първото е очевидно несериозна прогноза.

Криза на оптимизма

Нещата изглеждат още по-гротесно, ако се вземе предвид, че до края на август отчетената инфлация надхвърля прогнозната за цялата година, а тепърва се очертава поскъпване на енергийните носители и зърното заради сравнително слабата реколта. В края на септември всички ниви ще бъдат ожънати, гроздоберът – приключил, реколтата – прибрана, и приходите от летния туризъм – инкасирани. Но в нито в един от тези важни сезонни фактори за националната икономика няма данни за значителен ръст. Повечето приходи от зимния туристически сезон пък ще се инкасират в началото на следващата година. Тогава кое е “чудото”, което ще ни изведе от кризата, тласкайки икономиката с близо 30% нагоре за половин година?
Според съставителите на актуализирания бюджет основният фактор на растежа ще бъде износът. Българският експорт наистина нарасна през 2010 г. но, първо, още не е достигнал нивата от 2008 г. и, второ, нищо не се е променило в структурата на изнасяната продукция.
В края на управлението на ОДС (средата на 2001 г.) 40.8 на сто от износа се класифицира в графата “суровини и материали”. За първото полугодие на 2010 г. 42.6 на сто от износа отново са суровини и материали. Може би това е най-показателният пример за отсъствието на качествени реформи в икономиката от 10 години насам. Колко още гори трябва да бъдат изсечени до голо, за да поддържаме експортен тип икономически растеж чрез износ на суровини и материали? Този въпрос не тревожи ли управляващите, или там просто няма кой да си го зададе?

В очакване на чудото

Така че на въпроса кое е чудото бих казал – засега “чудо” е само оптимизмът в икономическия екип на правителството. Все пак оптимизмът на министрите по. време на криза не е против правилата в политиката. Затова технократските (пак по условие) отчети и прогнози на митниците и на НАП са много важни. Ако не се сбъднат прогнозираните макроикономически параметри в коригирания бюджет за 2010 г., има опасност да не се съберат и предвидените приходи в републиканския бюджет, НОИ и здравната каса. Може да бъде застрашено изплащането на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера. И, разбира се, да се стигне до по-големи от предвидените дефицити. С тази тревога, а не за да дразнят управляващите, ДСБ и Синята коалиция поискаха изслушването в бюджетната комисия. И бяха чути два оптимистични доклада. Според думите и на двамата шефове на най-важните ведомства, пълнещи хазната, планът ще бъде изпълнен и дори с малко преизпълнен. Подробно бяха посочени взетите мерки за намаляване на контрабандата и обнадеждаващи дан-ни за увеличаване на еъбираемостта и приходите от акцизи и ДДС от внос. Но редица важни въпроси останаха без отговори. Например:

– Защо приходите от ДДС за сделки вътре в страната намаляват спрямо август миналата година с 26%? Вътрешното индивидуално потребление (е дял 70 на сто от общото потребление) спада със 7.6%. Вътрешното колективно (през държавните и общинските разходи) потребление (с дял 30 на сто) спада е 19.5%. Тогава общото потребление, а оттам и приходите от ДДС следва да намалеят само с около 10 на сто.

– На какво разчита НАП, за да се увеличи темпа на приходите от ДДС? Към 31 август са събрани едва 53 на сто от планираните суми, а към същата дата на 2009 г. са били събрани над 60 на сто. Ако темповете се запазят, НАП ще изостане с 300 млн. лева само от ДДС за вътрешните сделки.

– Защо се предвижда неизпълнение на коригирания бюджет.за приходи от ДОО с 226.6 млн. лева? Обяснението, че това се дължи на намалената с два пункта осигурителна вноска, е непрофесионално и неприемливо. Намалението на осигурителните вноски е било известно както при съставянето на първоначалния, така и на коригирания бюджет. От друга страна, спадът на приходите от ДОО е в противоречие с едновременното планиране на растящ БВП и намаляващи приходи от корпоративни данъци.
И т.н.
Твърде спорни са и предварителните прогнози на правителството за бюджет 2011. Лошо впечатление прави публикуваният в сайта на Министерския съвет (очевидно стара редакция) доклад с т.нар. “Основни допускания”, на които се основава бюджетната прогноза. Данните в него се разминават с тези, публикувани от БНБ и НСИ. Например БВП за 2009 г., който е отправна точка за по-нататъшните разчети, е посочен в доклада с размер 66.3 млрд. лева. Според БНБ обаче той е 68.5 млрд. лева. Разликата от 3.3% съвсем не е за пренебрегване. Това, разбира се, не е най-важното, но то илюстрира ниската отговорност при разработването на ключовите разчети за извеждане на страната от кризата. При бюджетната прогноза за 2011 г. отново сме свидетели на казионен оптимизъм без сериозни доказателства. Реален ръст на БВП от 3.6%, хармонизирана инфлация от 3.6% и дефицит по консолидираната програма от 2.5% – това според правителството са основните макроикономически параметри за следващата година. За сравнение ще посоча, че средно в евро-зоната се прогнозира икономически ръст от около 1.5% за 2011 г., при положение че за 2010 г. той се очаква да бъде около 0.7%.. Как България ще достигне реален икономически ръст от 3.6% е много интересен въпрос, след като 65% от нейния износ са за ЕС, където, както се вижда, прогнозите са над два пъти по-скромни? При това прогнозираните преки чуждестранни инвестиции у нас за 2011 г. са равни на заложените за тази година, т.е. повече от скромни. Може би затова засега никой от правителството не се наема да обясни ескалиращия от 2009 към 2010 г. бюджетен оптимизъм. Само министър Трайков заяви между другото, че икономически ръст от 3.6% за догодина не е невъзможен. Досега публично оповестените мерки от страна на неговото министерство за осъществяване на този ръст обаче, както и на каквото и да било друго от полза за икономиката, са повече от скромни.

Антикризисните мерки

– На първо място, разбира се, са руските мегаенергийни проекти. Там традиционно всичко е неясно с изключение на това, че ако не ги продължи, държавата трябвало да плати огромни неустойки (според министъра). Колко са огромни и защо трябва да ги изплащаме също е неясно.
Търсенето на оправдания отвъд предишното и по-предишното правителство може да се обясни само с безсилие да се пресрещне кризата. Да се вменява вина за буксува щата днешна икономика на правителството на ОДС, което преди 12 години извади страната от най-тежката икономическа и политическа катаст рофа през последните 7 десетилетия, е отблъскващо и нечестно. По-ло шото е, че аргументите за тези претенции са в съзвучие с най-ретроградните левичарски доктрини.
– Национална реклама на туризма за 7.5 млн. лева във вид на видеоклипове, които никой освен хората от самото министерство не одобряват.
– Посещение в САЩ за привличане на инвеститори с предложение до “Боинг” да закупят ВМЗ “Сопот”. Защо “Боинг”, които произвеждат самолети, а не “Ремингтън” например, които произвеждат стрелкови оръжия, не е ясно.
– Следват срещите, организирани не от друг, а от Румен Петков. Резултатите – неизяснени инвеститори за неизяснени проекти, с неизяснено финансиране, неизяснен краен ефект и неизяснени ангажименти на държавата за изграждане на писта за Формула 1. В едно телевизионно предаване министърът защити идеята за българската Формула 1 с твърдението, че всичко голямо на този свят е осъществено, когато мечтите се преследват сериозно. Защо един министър от ГЕРБ защитава, както се видя, твърде мътните мечти на Румен Петков? Такава липса на въображение и реализъм у човека, отговарящ за икономиката, енергетиката и туризма, сама по себе си е проблем дори и без наличието на криза. Обратно на оптимизма в сферата на публичните финанси по време на криза, тук по-скоро сме свидетели на криза на оптимизма. Което е опасно за всеки политически екип. Особено ако този екип е на власт.

Заспалата мечка и сивата икономика

Криза на оптимизма се долавя и в последните реакции на г-н Борисов по повод метафората на Иван Костов, че икономиката може да заспи като мечка в бърлогата на сивата икономика. Той реагира прекомерно болезнено на иначе доброжелателните критики за забавените реформи от единствената партийна формация в парламента с реален опит в преодоляването на кризи. Която освен това подкрепя правителството в парламента.

Премиерът посочи управленски решения на ОДС отпреди повече от 10 години, които според него спъвали икономиката сега. Очевидно е, че обясненията на сегашните проблеми с действително лошото наследство от предшестващия кабинет на социалиста Станишев вече са изчерпани. Вместо връщане още по-назад страната има нужда от решителен ход напред – с истински реформи и пробиви към бъдещето. Търсенето на оправдания отвъд предишното и по-предишното правителство може да се обясни само с безсилие да се пресрещне кризата. Да се вменява вина за буксуващата днешна икономиката на правителството на ОДС, което преди 12 години извади страната от най-тежката икономическа и политическа катастрофа през последните 7 десетилетия, е отблъскващо и нечестно. По-лошото е, че аргументите за тези претенции са в съзвучие с най-ретроградните левичарски доктрини. Ето защо:

За руските пазари

От години за тях не се сещат дори в БСП. Т.нар. руски пазари впрочем никога не са съществували. В СИВ нямаше пазари, а зони на административно разпределение както на производството, така и на стоковите потоци. Лошите български консерви се разменяха за лошите съветски москвичи по системата на т.нар. междудържавен клиринг в СИВ – особена форма на примитивна натурална размяна.
Централното планиране на сложните размени на стоки създаваше перманентен дефицит дори за най-елементарните неща. А без свобода на избора няма пазар. Нали така? България загуби несъществуващите руски пазари за своите консерви по същата причина, по която Русия загуби несъществуващия български пазар за своите москвичи. И още, руските пазари, каквото и да означава това, бяха “загубени” много преди управлението на ОДС. През 1989 г. например 68 на сто от българския износ отиваше в СССР. През 1995 г. този процент вече е 10.6. И в интерес на истината не България, а Русия първа въведе тежки митнически и нетарифни ограничения за българските стоки още преди 1997 г. Толкова за руските пазари.

За арабските пазари

През 1990 г. арабските държави дължаха общо на България над 2.7 млрд. долара за доставени и неплатени (по идеологически причини) стоки, строителство и оръжия. От тях в крайна сметка до днес са прибрани (след поредица опрощавания и обявяване на редица вземания за несъбираеми) по-малко от 180 млн. долара. Толкова за арабските пазари. Впрочем и за тях отдавна никой не жали дори от страна на БСП. Мисля, че е ясно защо. В този дух може да се каже много и за братските африкански пазари, а също за тези в Куба и Никарагуа. Това би било от полза за бъдещи разсъждения по темата кой, кога и как в миналото е “нокаутирал”, “ликвидирал” и т.н. българската икономика.
В заключение бих казал, че е трудно да се прецени кое крие повече рискове за страната` – оптимизмът в кризата или кризата на оптимизма у управляващите. Все пак кризата на оптимизма може да роди политически реализъм, от който всички в България имат спешна нужда.

(Подзаглавията са на редакцията)