Димитър Бъчваров: Какво нямат?

Тренчев отправи вопъл към премиера Станишев. Не за данъчни облекчения на труда, който вече се облага трикратно повече от дивидентите на корпоративните собственици. Не за уреждане правото на работещите да обявяват в несъстоятелност фирмите неплащащи заплати с месеци и години. Не за правата на повече от един милион българи останали без здравни осигуровки по вина на работодателите им. Не. Синдикалният лидер истерично настоява сегашният премиер да задължи Иван Костов лично да заплати присъдената от Парижкия арбитраж сума в полза на купувача на „Балкан“ Гад Зееви. Защото несполучливият опит чрез приватизация да се спаси ограбваната при шест предходни правителства, намираща се във фактически фалит и включена в списъка на Виденов за ликвидация авиокомпания „Балкан“, беше направен по времето на Костовото управление. И защото при няколко хиляди изначално негодни, или източени от кадесарските „щуки“ социалистически предприятия приватизирани (и спасени от фалит) по времето на Костов, Тренчев не може да пропусне да търси сметка за единствения случай в който купувачът осъди държавата за 10.5 млн. долара неустойки. Въпросът не е приключил. От българска страна ще бъде предявен насрещен иск за по-голяма сума. Но Тренчев не може да чака. Искането му, както самият той заяви, няма правна стойност. Признава, че не е прочел мотивите на арбитражното решение. Обвиненията му почиват на предположения и твърдения от рода на „Костов не може да не е знаел“, „Зееви не може да не е дал“ и т. н.. Това повтарят и всички други подгласници в прясно инициирания скандал. Според тях конкретните доказателства не били важни, защото охулването на Костов било апел за морално възмездие. Нима?

Докато поредната клевета срещу Иван Костов и неговото управление избуява с невиждана медийна мощ, на телевизионните екрани напълно отсъства един друг, истински, доказан и колосален по мащаби грабеж. Съдът посочи виновниците за източването на държавните предприятия по времето на Беров, предизвиканите от това верижни банкови фалити, колапсът на икономиката и кражбата чрез инфлацията на спестяванията ни при управлението на Виденов. С решение № 470 от 2 ноември по делата за банковите фалити, ВКС казва в своите мотиви: „От огромният доказателствен материал става ясно кои са виновните лица и институции за фалита на банките в периода 1996 – 97 г., краха на икономиката и инфлацията. Срещу тези лица обаче не само в настоящето дело няма повдигнати обвинения, но те не са привлечени и към наказателна отговорност за „източването“ на банковия сектор в полза на държавата, което очевидно е станало със закона за ЗУНК.“ Няма как Тренчев да е забравил, че тогавашният министър на икономиката Вучев официално призова държавните предприятия да не погасяват заемите си към държавните банки. Или как под патронажа на Виденов Нефтохим извърши спекулативна сделка с жито от която загуби 45 млн. долара. Или че се срина „Стомана Перник“, фалира „Плама“, изчезна „Видахим“. Същият този „Балкан“ получи от държавата 20 млн. долара субсидии за „реконструкция и развитие“, които бяха окрадени до цент още преди с тях да се плати дори зареденото на вересия гориво. Подобни примери са стотици. Във всички сектори, във всички области. Най-големите предприятия, включително любимият на политическите подлеци „Балкан“ бяха в списъка за ликвидация на управляващите от БСП. Българските граждани загубиха от инфлацията и фалитите над 3 млрд. долара. Заради това правителството на ОДС трябваше да поема рискове като при военно положение. Включително сделката за „Балкан“. Днес не арбитражът в Париж, а българският върховен съд сочи конкретните виновници за големия социалистически грабеж и последствията от него. Някои от тях отново са на власт. Защо разгневеният Тренчев не поиска те да заплатят лично ограбените милиарди? Защо не реагира професионалния „моралист“ Сугарев? Те и подобните на тях имат перфектното юридическо основание за това – решението на Върховния съд. Какво нямат? Може би точно морал.