Каква е оценката ви за досегашната дейност на правителството? Струваше ли си според вас то да бъде подкрепяно от ДСБ и от Синята коалиция?

Не знам откъде тръгна модата правителствата да се оценяват като ученици. Това някак си профанизира политиката. На въпроса не може да се даде отговор от типа “среден три” или “много добър пет”. Политически коректно е да се предложи цялостна преценка затова как едно правителство е решило ключови за обществото проблеми, откъде тръгва и докъде е довело нещата. В този смисъл първо трябва да се каже, че сегашният кабинет дойде на власт в разгара на тежка икономическа криза, която ще покрива целия хоризонт на неговия мандат. Какъвто и тип оценки да се дават, те неминуемо ще се съизмерват през кризата и спрямо кризата. От друга страна, тройната коалиция не просто завеща много “скелети в гардероба”, но буквално “минира ” държавните финанси с увеличени разходи за пенсии, необезпечени договори и раздута по формулата 3-5-8 администрация. При толкова тежки изходни условия едно правителство без парламентарно мнозинство не може да реагира достатъчно бързо и решително. Това и наблюдавахме през изтеклата година. Екипът на Борисов дори не прие съвета ни да започне с актуализацията на бюджета за 2009 г.
Така пропусна възможността навреме да “прочете” кризата и да види пробойните, през които изтичат финансовите резерви на държавата. И най-важното – да убеди и себе си, и публиката, че от кризата няма изход без реформи. А за тях се плаща политическа цена. Толкова по-висока, колкото по-късно те бъдат направени.
Затова реформите, т.е. въвеждането на нови системи от правила в НАП и в митниците, в здравеопазването, в пенсионното, социалното и здравното осигуряване, в полицията, в армията и в цялата административна структура, трябваше да започнат далеч преди 1 януари 2010 г. Подобни намерения дори се съдържаха в първата антикризисна програма на този кабинет от октомври 2009 г. За тяхното изпълнение като че ли не достигнаха сили. Когато поради забавянето политическата цена на реформите стана твърде висока, правителството замени първата реформистка антикризисна програма с палиативните 60 мерки от края на март 2010 г. Този механичен сбор от идеи на синдикати и работодатели не произведе и не би могъл да доведе до някакъв антикризисен ефект, защото сумарният резултат от взаимно противоречивите политики в него по условие е равен на нула. Така се стигна до току-що приетата промяна на бюджета, която предвижда спад на приходите и увеличение на разходите. Държавните финанси са въвлечени в спиралата на свръхдефицита. Излизането от тази спирала утре ще изисква много по-болезнени мерки, много по-големи усилия и много повече време, отколкото ако реформите бяха стартирали навреме. Всъщност вчерашното признание на министъра на финансите, че приходните администрации (т.е. НАП и митниците) не се справят добре, е обективна, но закъсняла оценка, идваща от самото правителство. И тази неспособност на цитираните институции няма да се преодолее със смяна на хората, а със смяна на законите и правилата. Каквито правителството не предлага. Казвам всичко това, за да поясня, че в икономическата и финансовата сфера случващото се за нас в ДСБ не е изненада. Оценката за противодействието на кризата обаче не може да бъде добра. Обяснения от рода “ама там министрите и техните екипи много работят” не могат да оправдаят пропуснатото време. Както никога досега това време е пари. Пари, които ще излязат от нашите джобове.
От друга страна, правителството нанесе сериозни удари на организираната престъпност. Демонстрира решителност да спре най-мащабните схеми за ограбване на държавата. Стреми се да потърси отговорност от бивши и настоящи министри и лица, уличени в политическа корупция. Разширява доверието от страна на нашите партньори от ЕС. Затова смятам, че подкрепата от страна на ДСБ и Синята коалиция имаше и има основание.

Какви отстъпки направи ДСБ заради тази подкрепа?

Ние не сме коалиционни партньори в този кабинет и не се налага да отстъпваме каквото и да било. Когато нещо не съответства на нашата програма и на десните ни виждания, ние не само че не скриваме нашето несъгласие, но сме много настойчиви за корекция на съответните политики. Както знаете, някои от нашите предложения се приемат макар и с колебания и закъснение, като ГЕРБ ги обявява по-късно за свои. Лошото е не друго, а това “по-късно”.

Кои отстъпки лично за вас бяха най-болезнени?

Интересен е въпросът кои отстъпки в политиката са болезнени. Мисля, че това зависи от крайния резултат, т.е. дали целите, в името на които те са направени, са постигнати или не. Например не допускането на дестабилизация на страната и реванш на БСП и ДПС са една такава цел. Само фанатиците изпитват болка от самите отстъпки без оглед на резултатите от тях. Но фанатизмът не е политика.

Как виждате бъдещите отношения между ГЕРБ, ДСБ и СДС. Ще се запази ли някакъв вид сътрудничество между Синята коалиция и ГЕРБ?

Бъдещите отношения между ГЕРБ и Синята коалиция би трябвало да се виждат през оползотворяване и на различията и на сходствата между тях. ГЕРБ е по-широкоспектърна и центристка формация, която декларира, че провежда дясна политика, но се съобразява с настроенията и на своите леви избиратели. ГЕРБ не би могла да разшири своето влияние вляво и вероятно ще положи усилия да го запази. Синята коалиция, от друга страна, има много повече възможности да разшири влиянието си вдясно.
Ролята на гарант и коректив дава възможност на ДСБ и на СДС за конструктивни предложения и критики към правителството, с което играем ролята на политически коректив не само от гледна точка на десните принципи, но и на базата на солидна експертиза.
Текущите взаимоотношения с управляващите, от друга страна, ни дават възможност ежедневно и нагледно да доказваме пред дясно мислещите хора предимствата на “сините” партии. Досега само критикувахме. Сега самите ние правим нов открит прочит на собствените си политически традиции и съхранения опит от най-значителните успехи на държавното управление през последните 20 години.
Общият интерес на ГЕРБ и на сините партии е в това да не бъдат допуснати БСП, ДПС и евентуалната бъдеща формация на Първанов до управлението на държавата и до деградация на европейската ни интеграция. Това е достатъчно голямо основание за едно дългосрочно сътрудничество. Тук се изкушавам да кажа нещо и за клишето, че подкрепата и изобщо всякакви съвместни действия с ГЕРБ ни обезличават. Мисля, че по принцип партиите градят своето “лице” не през отрицанието, а през утвърждаването на идеи и решения за проблемите на обществото. По-важно е не какво отричаме, а какво предлагаме. Справедливата оценка, както и справедливата критика раждат повече доверие от яростното отрицание.

Ще се стигне ли до общо коалиционно управление между Синята коалиция и ГЕРБ?

Като че ли ГЕРБ пропусна най-доброто време за тази възможност. Коалиционно управление оттук нататък по-скоро е възможно като авариен вариант, като някакво програмно правителство за спасение на страната, ако кризата достигне драматични измерения, а не като управление с обща политическа програма.

Как ще участва ДСБ на изборите за кмет на София, а след това и за президент? Ще има ли Синята коалиция общ кандидат за кметските избори?

На предстоящите редовни избори за кмет на София Синята коалиция би трябвало да излъчи свой кандидат, който да е политик от една от двете партии. Ярка фигура, която да представи ясна програма. С малко, но значими цели, много познания, воля и увереност, че обещаното ще бъде изпълнено. Общинското управление изисква преди всичко умения да се решават практически въпроси, а не да се водят идеологически спорове и препирни за пред публиката.
Не трябва да се обещава всичко на всички. Трябва честно да се признае, че не може повече да се субсидират услуги по моделите от времето на Живков. В криза сме, пък и независимо от кризата елементарната ефективност изисква съсредоточаване на ресурси до пълно решаване на даден проблем.
После на следващия и т.н. Не вървят и екстравагантни чужди примери и футуристични фантазии под предлог, че те са израз на компетентност и далновидност. И най-накрая не може да искаме властта от хората с претенцията, че знаем по-добре от тях как те трябва да живеят. Те винаги ще я дават на този, който ги убеди, че ще улесни начина на живот, който те «ами са избрали. Надявам се, че сме приключили с подобни грешки.

А за президентските избори? Дали за тях Синята коалиция и ГЕРБ могат да имат общ кандидат?

Трябва да имаме и син кандидат за президент, за когото безусловен и категоричен приоритет да са българските интереси в Европейския съюз, а не руските интереси в България. Убеден съм, че Синята коалиция ще излъчи кандидат-президент и кандидат-кмет на София, каквито нашите избиратели отдавна желаят да видят.

Изцяло партийна ли трябва да бъде следващата изборна кандидатура или, както вече се случи няколко пъти, ще се търси личност, недотам обвързана с партиите и партийния живот. Кое според вас е по-добре?

Изцяло партийна кандидатура на вече известна личност. Почтеността, ерудицията или оригиналните идеи на т.нар. граждански авторитети не са достатъчни, за да мотивират широкия кръг от потенциални десни избиратели. Не за друго, а защото издигането на външни непартийни кандидати означава, че партиите са обременени с някакви вътрешни проблеми. Както обременените лица, така и обременените партии не са победители. За тях не си струва да се гласува.

Как става издигането на изборни кандидатури в Синята коалиция. СДС ли успява да наложи свои кандидати или ДСБ?

Номинирането става според устава на партиите. Предстои да се уточнят процедурите за издигането на общи кандидатури, което е работа, първо, на изборните щабове, а после и на националните ръководства. Надявам се тези неща да се изяснят навреме.

Кой прави повече отстъпки ?

Не знам кой прави повече отстъпки. Не съм участвал в такива преговори между ДСБ и СДС. Твърдо съм убеден обаче – илюзия е да се мисли, че ако едната партия “извоюва” повече отстъпки, тя ще спечели нещо от това. Напротив, ще се получи пасивна съпротива, незаинтересуваност на другата страна от кампанията и в крайна сметка отлив на гласове. Двете партии трябва да са мотивирани и убедени, че точно това е техният кандидат, независимо на коя партия той е член. И веднъж номиниран, кандидатът не бива с нищо да показва партийно пристрастие. Но това май са елементарни неща.

ДСБ прави впечатление на сплотена и последователна партия, но сякаш в нея трудно изпъкват отделни личности. Вярно ли е това впечатление?

Мисля, че това впечатление не е вярно. В малко партии има толкова ярки, активни, “изпъкващи” и ерудирани личности.

Има ли установени начини и пътища за личностна изява на членовете на ДСБ и израстването им вътре в партията? Как би трябвало да става това?

В ДСБ тези качества се постигат както навсякъде в “белия” свят – чрез публични изяви, чрез публикации, участие в дебати и, разбира се, чрез въздържане от задкулисни апаратни игри.

Как виждате ДСБ след пет години?

Като управляваща партия.

Как виждате България след десет години?

Като европейска страна, “отстъпила” класацията на държава с най-бедни граждани на друга членка на ЕС. Като енергийно по-независима държава. Като място на пътната карта на Европа с поне две завършени от край до край магистрали и градове с улици без дупки и гладки тротоари. Като пазар, на който левът е спомен и отдавна се плаща само с евро. Като територия, в която хората вече са забравили за ограничението на Шенген, както и за катаджийските КПП-та на входовете и изходите в градовете. Като паркове и градини, в които хората не се страхуват да се разхождат вечер. Като страна с много по-чиста земя, въздух, вода и природа. Това не е много и е напълно постижимо.