Димитър Бъчваров: Инфлацията тази година ще бъде равна или по-голяма на миналогодишната

Фокус: Г-н Бъчваров, очаква ли се покачване на инфлацията до края на годината?
Димитър Бъчваров: Да, има дори предизвестени признаци и фактори за това. Едното от тях е поскъпването на топлоенергията, което вече е обявено от ДКЕВР като допустимо. Също така ще поскъпнат основни комунални услуги като водата, това също е предопределено, има настойчиви искания за оскъпяване на електроенергията. Т.е. тези базисни цени, които пращат винаги инфлацията нагоре. Въпросът за цената на горивата, на газта, на петрола, на бензина и газьола също не изглежда благоприятен засега. Разчетите на правителството за 69 долара за цена на барел петрол очевидно са несъстоятелни, те го знаеха изначално, но това беше един резерв, защото ДДС върху 69 долара е едно, а върху 109 долара е друго и съответните акцизи. Така че неминуемо инфлацията ще бъде значително по-висока от разчетената в бюджета. Освен това знаете, че Международният валутен фонд снижи прогнозите за ръста на брутния вътрешен продукт, което не може да не се вземе под внимание. Тя е сериозна институция и нейните прогнози са на база много по-реалистични разчети от тези на правителството при приемане на бюджета.
Фокус: Колко мислите, че ще е покачването на инфлацията?
Димитър Бъчваров: Много е трудно да се прогнозира. Никой досега не е успял с абсолютна точност да направи това. Цели институти се провалят и правителството, разбира се, най-много от всички. Според мен ще бъде равна или по-голяма на миналогодишната средна годишна инфлация, също така и в края на годишния период.
Фокус: Как ще се отрази това покачване на обикновените хора?
Димитър Бъчваров: Ще се отрази, както и миналогодишната, на хората с ниски доходи, защото при този тип инфлация, която тръгва от базисните цени, които стоят в основата на икономическата верига, този тип инфлация не е равномерна. Тя силно увеличава цените преди всичко на основните хранителни продукти и стоките за битово потребление, които изредих. Т.е., ако средната годишна инфлация е 12-13%, при този вид стоки тя ще бъде над 20-25%, както беше и миналата година. В този смисъл инфлацията вероятно ще изпревари повишението на пенсиите и доходите на нископлатените работници и хора в страната и ще им се отрази много зле.
От друга страна, цялата инфлационна тежест вероятно ще се падне на вътрешните стокови услуги. При вносните тя ще бъде относително по-малка и този инфлационен диференциал още повече ще увеличи дефицита по текущата сметка, от който правителството толкова много се страхува.
Фокус: Възможна ли е дестабилизация на икономическата среда заради покачването на инфлацията?
Димитър Бъчваров: Зависи какво се разбира под дестабилизация. За хората с ниски доходи това определено ще доведе до дестабилизация. Те ще се чувстват по-несигурни, ще могат да си позволяват по-малко потребление, това ще се отрази на тяхното потребление. Няма да има тотална дестабилизация, но ще се увеличи тежестта на инфлацията, ще я понесат точно тези, които имат най-малко възможности. В този смисъл можем да говорим за една диференцирана дестабилизация.
Фокус: Как ще коментирате заложеното от министъра на финансите Пламен Орешарски правило винаги да има бюджетен излишък?
Димитър Бъчваров: Аз лично много пъти съм критикувал и теоретичните основи на този подход, както и практичните. Разбира се, не само аз, много макроикономисти не одобряват този подход, въпреки че той се поддържа от международните финансови институти. Не го одобрявам по две причини. Първо, бюджетният излишък е в пъти по-малък от дефицита по текущата сметка, така че той очевидно не решава този въпрос. Вижте, всяка година имаме все по-голям бюджетен излишък и все по-голям дефицит по текущата сметка. Т.е. този инструмент не работи, положителният му ефект е незначителен, а отрицателният – много голям. Това е нож с две остриета. Отрицателният ефект е, че се изваждат пари от икономиката и се спъва технологичното развитие. Това се дължи и на факта, че по една или друга причина последните две правителства не успяха да създадат условия да влязат технологични инвестиции, идват спекулативни капитали. Всички знаят, че основният приход на чужди инвестиции е в имоти, парцели, строителство и изобщо тези спекулативни сделки с недвижими имоти, които са особено уязвими в момента в глобален аспект. Т.е. излишъкът няма да реши нищо.
Фокус: Скоро беше обявено, че 70% от българите ще трябва да плащат по-големи вноски по кредитите. Може ли, според Вас, да се очаква повторение ситуацията с ипотечната криза в САЩ?
Димитър Бъчваров: Такава тотална криза не може да произведат повишените лихви по кредитите, защото в България на пазара няма ипотечни облигации, няма вторична продажба на този дългов инструмент. В България отношенията са много по-директни, т.е. тези, които не могат да си обслужват кредитите, просто ще загубят своята инвестиция и ще паднат цените на имотите, но това не е финансова криза. Ще бъде криза в определен сегмент. Най-вероятно ще се стигне до това, има много признаци, много предупреждения, даже от две години се говори за така нареченото „прегряване“. Това е по-различен тип криза. Не води до финансова, а до секторна криза. По-лошото е, че повишените лихви по кредитите от една страна отразяват инфлацията, защото лихвите обикновено следват инфлацията. От друга страна, повишават несигурността в тези, които вече дължат значителни суми. От трета страна, оскъпяват кредита изобщо, включително по текущите кредити и по оперативните кредити, което също възпроизвежда инфлация. Тук се получава един затворен кръг – инфлацията тласка лихвите нагоре, а те от своя страна се калкулират в цените и ще доведат до още по-ускорена инфлационна вълна. В този смисъл кризата няма да бъде тотална финансова криза, а българската икономика и правителството ще се окажат неспособни да контролират инфлацията в разумни граници.
Фокус: Очакват ли се трудности и за банковата система при погасяването на кредите?
Димитър Бъчваров: Подозирам, че банките са много предпазливи и тяхната ориентация към ипотечни кредити ще омекоти, т.е. няма да има фатален удар, няма да се разклати банковата система на България. Но определено банките ще имат трудности и това може би ще доведе до обща стагнация, макар и в неемблематични мащаби. За съжаление, аз прогнозирах още миналата година, че страната ще влезе в първата стагнационна фаза. Т.е. всички тези глобални кризи ще се отразят, това калкулира и Международният валутен фонд, когато занижи очакваните прогнози за реалния икономически растеж от 7% на 5,5%. Някои отричат това, но в икономиката няма пророци. Обикновено в една стабилна среда, а българската среда е такава, в 90% от случаите се повтаря това, което е било предходната година. Т.е. ние ще имаме бавно стагниране.
Фокус: Може ли да се очакват фалити на банки?
Димитър Бъчваров: Не. Мисля, че банковата система като цяло има много големи резерви и едва ли ще фалира. Вероятно ще се увеличи процентът на лошите кредити и ще излезе от тази минимална норма, може би ще отиде в малко по-критични нива.