Димитър Бъчваров: Инфлацията през август е рекордна

– Г-н Бъчваров, каква е реалната инфлация у нас?
– Наблюдаваме инфлационен шок, който не е пряко следствие от липсата на зърно, както се опитват да обясняват някои управляващи, а от погрешна икономическа политика и липсата на адекватни мерки. Ще илюстрирам ситуацията с пример. Като цяло очакванията са зърнената криза в Европейския съюз да повиши инфлацията с под 2 десети от процента. Доколкото знам за август 2007 г. у нас се очаква рекордна обща инфлация спрямо август 2006 г. от около 12%, а при храните тя ще достигне 23-25%. Ако изчислим какво ще бъде поскъпването за хората с доходи под 200 лв., които харчат 60% от доходите си за храна, цифрата става още по-драстична – над 50%. Изчисленията, които съобщавам, са от паралелни наши прогнози. Сегашната инфлация за август се очаква да бъде безпрецедентна след въвеждането на валутния борд.
– Адекватни ли са мерките на министъра на икономиката Петър Димитров за сваляне на цените на хранителните продукти?
– Петър Димитров не се опитва да им сваля цените, а със закъснение да информира населението какво става на пазара. Борсовите бюлетини в Европа абсолютно точно прогнозираха в края на 2006 г. това поскъпване с точност до десети от процента. Съответните български министри не проследиха нито международните прогнози, нито реалните процеси. Не бяха взети никакви мерки, дори не беше „стегнат“ държавния резерв. Сега министърът на икономиката ни информира за нещо, което и без него всички виждаме. Това показва една управленска безпомощност.
А колкото до идеята министърът да ни казва къде и колко е по-евтино, това също е несъстоятелно. Един пенсионер не може да се възползва от информацията, че в Каспичан нещо е най-евтино, а в София е най-скъпо, просто защото той не може да иде по-далече от скъпия столичен магазин. Тази ситуация прилича на фарса: За бога, братя, не купувайте! Никой не печели от това.
– Защо финансовото министерство чрез НАП прие да участва в акция за проверки по магазините? От идната седмица се очаква стартът на тази кампания.
– Това е тормоз над търговците. Не е работа на финансовото министерство да участва по този начин в идеята на кабинета да снижава цените. В редки случаи това се прави в ЕС, но само когато държавата участва със субсидии в продукцията У нас такива субсидии няма и съответно няма основание правителството нито да указва, нито да контролира цените на стоките в магазините. Освен това именно министерството на финансите е двигателят на инфлационната вълна, защото то лансираше теорията, че ако изтеглим напред инфлацията (сякаш тя е някакъв ластик), през 2009 и 2210 година щяло да бъде по-лесно да посрещнем Маастрихтските критерии. Видя се колко са несъстоятелни тези глупости и до какво доведоха. Бордът дава възможност на нашата икономика всички регулаторни механизми на пазара да действат добре, но когато правителството пречи с експерименти като „изтегляне“ на инфлацията, резултатът винаги го плащат потребителите. Не мога да пропусна и идеята на правителството да се компенсират данъците, които се въвеждат върху доходите, които досега бяха необлагаеми. Само по себе си компенсирането на данъци е пълен абсурд. Освен това подобна мярка като повишаване на ниските заплати с размера на данъка ще действа еднократно, и то само в бюджетната сфера. Над възнагражденията в частния сектор правителството няма власт. Въвеждането на плоския данък с премахването на необлагаемия минимум и облекченията за семействата за деца ще натовари семействата с ниски доходи и ще разтовари тези с високи доходи. А за България тъкмо бедността и демографския проблем са най-сериозната опасност.
– Какво наложи БСП да промени данъчната си политика и внезапно да завие към плоския данък?
– Бих казал, че БСП претърпя провал в икономическата си политика, тъй като не може да изпълни предизборните си обещания за рязко повишаване на реалните доходи и пенсиите, с които дойде на власт. Във втората година на управление предизборно се търсят ефектни решения, с които да бъдат заблудени българите, а и Европа, че страната ни има едно компетентно управление, което може да даде тласък на икономиката. Дори някои техни коментатори се увлякоха дотам, че да претендират за пряка връзка между пропорционалния данък върху доходите, (по известен като „плосък“ данък) и инвестициите, каквато всъщност няма. Плоският данък засяга наемните работници, а не чуждите инвеститори. Другата причина е, че в БСП може би усещат назряваща криза и изпадат в безизходица. Вероятно е да са приели следната логика: щом десните предлагат въвеждането на плоския данък, а те знаят как да се справят с кризи, защо да не приложим тази идея като я обявим за модерна лява политика.
– Ще се повиши ли събираемостта?
– Правителството се надява, че с нисък данък от 10% ще има доброволна вълна на плащане и така ще се постигне поне една от политическите цели на кабинета. Ако погледнем от макроикономическа гледна точка обаче, идеите за плоския данък в съвременния му вид вървят с идеята за общото снижение на данъчната тежест. Или най-общо казано, да се намали процентът, който държавата отнема чрез данъците и преразпределя чрез бюджета. Правителството обаче не само че не предлага снижение на общото бреме върху гражданите, но увеличава неговия дял от 41,7% за 2007 г. на 420% за 2008 г. Това аз наричам профанизиране на плоския данък. На пръсти може да се пресметне, че с премахването на необлагаемия мининум се разтоварват хората с високи доходи и се натоварват тези с ниски доходи. Второто нещо, което се прави в техен ущърб е, че всички други такси, глоби и акцизи и местни данъци също се увеличават. Т.е. точно финансово най-слабите граждани вместо да бъдат облекчени, ще бъдат натоварени допълнително по три различни начина. Това не само че не е лява политика, но е несправедливо и неприемливо за цивилизования свят.