Г-н Бъчваров, откривате ли предложенията на вашите експерти в новия бюджет като бързо възстановяване на ДДС, намаляване на осигурителната тежест и т.н.?
Да, някои са заложени и това е добре. Но се надявам, че нашите депутати ще поставят още искания до окончателното приемане на бюджета.
Кои са мерките, които липсват в макрорамката и на които особено много държите в ДСБ?
Има две неща, които ми се струва, че са важни. Те всъщност засягат по-скоро данъчната политика. Едното е да се изравни данъчното облагане на едноличните търговци с това на всички останали и данъчната ставка да стане от 15 на 10 %. Понеже няма никаква логика те да пресрещат кризата с най-голяма тежест. Плюс това те са особено уязвими от кризата – това са малки семейни фирми. От друга страна най-бързо създават работни места – при дори малко облекчение. А това засяга около 200 000 фирми, около 500 000 души. Това е една доста голяма част от активните хора в България.
Говорихме с финансовия експерт на СДС Ясен Попвасилев веднага след внасянето на бюджета и той сподели, че се опасява, че няма достатъчно стимули за бизнеса.
Не. Трябва да се внимава с идеите за стимули за бизнеса по време на криза. Зависи какво се влага в този термин. Ако стимул означава някакво подпомагане директно от страна на държавата с пари, това не се прави. Освен много богати икономики, които го направиха. Икономики, които първо имат съвсем друг индустриален профил. Изобщо това е една много голяма тема. В България според мен по-скоро трябва да се отнемат тежести, а не да се раздават бюджетни пари. Тъй като бюджетът този път е съставен без резерви, много е напрегнат и просто няма откъде да се вземат пари за такива стимули. Плюс това сме и във валутен борд, т.е. не може да се печатат пари. Има ограничен инструментариум за въздействие. Но това, което казах примерно, то би намалило приходите в бюджета не повече от 140 млн. лева, а от друга страна би ги върнало същите тези пари, понеже ще се запазят работни места наистина, за разлика от тези 2 на сто, 2 пункта, към които аз лично съм скептик, че ще създадат и ще запазят толкова работни места, отколкото ако се изравни данъчното облагане на едноличните търговци. То много по-добре ще се отрази на заетостта, защото редица хора ще останат без работа и в едноличните фирми те ще намерят много по-добро място.
Другото е – на самоосигуряващите се лица е много рязък пункта на повишаване на осигурителния праг. Осигурителният праг се повишава от над 70 на сто. Това също не е оправдано. Много хора ще потърсят именно тази форма на препитание – като самоосигуряващи се лица, които ще останат без препитание по време на кризата. Още повече, че те почти веднага и почти автоматично ще преминат в сивия сектор. Хората се съпротивяват на такива неща, а най-важното е, че те не са обосновани.
Говорим за увеличение на минималния месечен осигурителен доход от 260 на 420 лева.
Трябва да излязат авторите на тази идея и открито да влязат в политически дебат с обществото. А ако не могат да обосноват тази мярка, тя трябва да отпадне. Няма да донесе съществени приходи в бюджета.
Вие няма да я подкрепите.
Вижте, ние заради едно такова нещо едва ли ще гласуваме против бюджета, но по принцип това е заложено и в нашата програма – намираме я за необоснована и ще бъдем абсолютно резервирани и критични към точно тази мярка. Да, логично е да има някакво повишаване на осигурителния праг, което да следва повишаването на доходите в страната, но с темповете на реалното статистическо повишаване на тези доходи, не може да се иде на 75% и то точно по време на криза.
Иначе като цяло бюджетът не е имал широки граници за интерпретация.
Не, не само че не е имало граници, а за пръв път от много години насам бюджетът е съставен без резерви. Той е напрегнат докрай. Т.е. той е много честен към гражданите в този смисъл. Няма двойни дъна, няма задържане на 10 %, няма буфери, няма комфорт за правителството и Министерство на финансите. Политически е честно направен, обаче е тежък за управлението и може би затова те предвиждат една корекция в средата на годината и дай, Боже тя да бъде продиктувана от добро развитие на нещата.
Тогава като популизъм ли възприемате твърдението на експремиера Станишев, че този бюджет обрича българите на бедност и мизерия?
Популизъм е много меко казано. Това е удивителна политическа наглост от страна на Станишев. Защото ако има една сфера, в която реално номинално се повишават бюджетните разходи, това е социалната сфера и пенсионните разходи. По време на криза при спад на БВП, при спад на приходите в бюджета, се повишават единствено пенсионните разходи и социалните плащания. И в този смисъл това е много нагло твърдение. Всички останали сфери са орязани практически до всевъзможния минимум.
Бюджетът не орязва ли социалните разходи?
Не, има преструктуриране на тези разходи, което е абсолютно правилно по време на криза. Има тази уравниловка, това разпределяне на глава – това всъщност се маха чрез определени механизми и разходите се насочват там, където трябва. Примерно защо не коментира Станишев увеличаването на пенсионните добавки за старост. Това са неща, които не могат да бъдат пренебрегвани, особено при наследството, което имаме.
Не е добър този тон. Това е дилетантски и агресивен тон.
Наистина ли има опасения, че се залага предимно на съкращаване на разходи, а не на повишаване на инвестициите?
/Смее се/ Това са типично Станишеви приказки. При един кризисен бюджет, когато разходите за основни социални сфери са ограничени до крайност, какво според тях държавата може да търси. Разбира се при мегапроектите, в които се изливаха пари, ще бъдат спрени. Няма страна, която по време на криза да прави публични инвестиции в проекти, които ще имат ефект след 7-8 години. Не се прави така. Не за този вид инвестиции става въпрос. Напротив – инвестиционната програма е добре разработена. Тя е насочена първо към такава инфраструктура, която 70-80 % от разходите се правят вътре във страната. Т.е. с минимален внос. Да кажем този строеж на пътища до голяма степен всички основни разходи за труд, местни суровини и материали – тези разчети се правят по време на криза. Т.е. не просто да се правят публични инвестиции, а кои публични инвестиции имат антикризисен ефект, т.е. създават вътре в страната работни места. Ангажират вътрешни ресурси и това е направено сравнително добре.
Десният инструментариум приложен ли е според вас, личи ли, че това е бюджет, правен от дясна партия? И откривате ли вашите идеи, тези на г-н Костов…
Започвам отзад напред. Част от нашата програма е намерила отражение, в този смисъл ясно е – моята оценка ще бъде, че това са десни мерки. За част от тях като че ли не стигна решителността на сегашния екип да приеме това, за което говорихме.
Да поеме риска?
То не е риск, а известна нерешителност, защото екипите нямат непосредствения опит и имат опасения до какво ще доведе това, за което говорим. Те се опасяват, че ще има нетно снижение на разходите в бюджета. Не, то няма да е така, защото всъщност ще предпази от преминаване към сивия сектор една съществена част от българската икономика и ще запази работни места. Винаги, когато се говори за антикризисни мерки, трябва да се знае, че има един синтетичен показател кое е антикризисна мярка и кое не. Всичко, което запазва и увеличава заетостта, е антикризисна мярка. Тук няма ляво, няма дясно. Това е синтетичният показател, всичко друго са инструменти. Тази цел се стремят да постигнат абсолютно всички страни. Увеличи ли се заетостта, това е изход от кризата. Всички тези статистики на Европа и Америка – че борсата тръгнала, че не знам какво се увеличило, при спадаща заетост не е никакво излизане от кризата. Това са конюктурни колебания. Всички сериозни макроикономисти знаят, че истинският признак – това е увеличаване на заетостта. Това е изходът от кризата. С другото се спекулира, за да се вдъхва оптимизъм, за да се отключи търсенето. Всички спекулират с такива данни. Но следете заетостта.
Този бюджет може ли да ни даде гаранции в тази посока?
В тази посока има какво да се желае и аз казах кои са мерките, за които говорихме преди малко. Които директно ще укрепят именно заетостта. Останалите неща – отстъпки на този и онзи бизнес, държавата да дава пари – това е абсолютно противопоказно.
вторник, 17 ноември 2009
